Решение № 2999 от 20.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2999 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100505471 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258–273 ГПК.

Образувано е по Въззивна жалба с вх. № 25012100/20.03.2023 г., подадена от Р. Г. Ц. – ищец по гр. д. № 75274/2019 г. , Софийски районен съд, 75 състав срещу постановеното по него Решение № 20080270 от 21.02.2023 г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от него срещу ответника „Овергаз Мрежи“ АД обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 Кодекс на труда /КТ/ във вр. с чл. 13, ал.1, т.4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и чл. 245, ал.1 КТ, общо за сумата от 95 807,18 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение /неплатени годишни премии, увеличение на работната заплата и годишни бонуси/ за 2016 г. и 2017 г., съответно :

9 121,19 лв. - годишна премия за 2016 г.; 32 170 лв. - годишна премия за 2017 г. и 5 613, 82 лв. - премия от ЗИД, както и лихва за забава върху главниците - 2 728,74 лв. върху годишната премия за 2016 г., за периода 15.01.2017 г. - 27.12.2019 г., 6 362, 69 лв. върху годишната премия за 2017 г., за периода 15.01.2018 г. - 27.12.2019 г., 1 110, 29 лв. върху годишната премия за 2017 г. от ЗИД за периода 15.01.2018 г. - 27.12.2019 г., сумата от 9 121, 19 лв., представляваща неплатено увеличение на трудовото възнаграждение за периода 15.02.2017 г. - 15.01.2018 г., сумата от 18 750 лв. - годишен бонус за 2016 г., сумата от 21 030, 03 лв. - годишен бонус за 2017 г., сумата от 5 609, 37 лв. - лихва за забава върху претенцията за годишен бонус за 2016 год. за периода 15.01.2017 г. - 27.12.2019 г., сумата от 4 159, 27 лв., представляваща лихва за забава върху претенцията за годишен бонус за 2017 г. за периода 15.01.2018 г. - 27.12.2019 г. като неоснователни.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, както и постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал.

Съдът неоснователно е приел, че не са се осъществили предпоставките в цитираните в исковата молба инструкции. Считат се за необосновани и неправилни изводите на съда, че не били изпълнени предвидените в Инструкция за изчисляване на годишна премия в групата на „О.“, утвърдена на 17.01.2016 г. предпоставки за изплащане на годишна премия за 2016 г.

1 и 2017 г. в полза на ищеца. Това се потвърждавало от реализираната икономия за 2016 г., обстоятелството, което не се оспорвало от ответника, а и се потвърждавало от приетия като доказателство по делото „Бюджет на направление Продажби“. В този смисъл била и приетата по делото Съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, в която разликата била поради анализа от експерта само на три броя пера. Поддържа се, че съгласно механизма, утвърден от работодателя, размерът на реализираната икономия за направление „Продажби“ за процесния период следвало да се определи като разлика между планираните и действително генерирани разходи в отделните категории - труд, материали, външни услуги, допълнителни разходи, услуги в групата и други разходи. Счита се, че към категорията „Общи разходи за външни услуги“ се включвали и разходи за: „външни услуги“, „допълнителни разходи“, „услуги в групата“ и „други разходи“, тъй като същите са включени във бюджета. Твърди се, че съобразно т. 5 от Инструкция за изчисляване на размера на годишната премия допълнителното премиално възнаграждение било безусловно определено от работодателя при реализация на икономиите. Липсвали други изисквания за изплащането на премията.

Поддържа се, че за 2017 г. също била реализирана икономия, но за тази процесна година се дължала и годишна премия по т. нар. процес ЗИД /личен портфейл на заместник изпълнителен директор/, която се формирала като 50 % от направените икономии в личния му бюджет. Спестените разходи се доказвали от кореспонденцията на ищеца и неговия асистент, както и от ежемесечните отчети и справки от страна на ЗИД Корпоративни финанси. Счита се за неправилен изводът на съда, че не се дължала годишна премия за 2016 г. и 2017 г., тъй като по делото липсвали данни бюджетът, бизнес планът и отчетът за дейността на направление „Продажби" за периода януари - декември 2016 г. да са били одобрявани или приети от изпълнителния директор на ответното дружество, а за 2017 г. не били ангажирани доказателства, че е изготвен бизнес план и бюджет на направление „Продажби". Тази неправилност се обосновава с приетите по делото доказателства: кореспонденция в дружеството, резолюции от програмите за документооборот в дружеството Eventis и Система за управление на качеството - СУК, /последните два документа се съдържали и в трудовото досие на ищеца, представено от ответното дружество с отговора на исковата молба/. Въпреки непредставянето по делото на бюджет и бизнес план на дружеството за 2017 г., тяхното съществуване се доказвало с Отчет за изпълнение на бюджета на дружеството към 31.12.2017 г. и Оперативен отчет към 31.12.2017 г., което доказвало тяхното първоначално приемане. Твърди се неправилност в изводите на съда, че предпоставките за възникването на правото на ищеца да получи бонус били: а/ такъв да е планиран; б/ да са изпълнени условията от Инструкцията за изчисляване на възнагражденията в Групата на О. и в/ годишната оценка на атестирания служител да е с оценка „Представяне надвишаващо очакванията“ и „Представяне съответстващо на очакванията“. Оборващите тези изводи документи били: „Инструкция за годишните възнаграждения и бонуси в групата О.” и „Инструкция за оценка на трудовото представяне“.

Поддържа се, че вземането за годишен бонус на заместник изпълнителния директор възниквало при кумулативно наличие на следните предпоставки: а/ планираната EBITDA на дружеството за съответния отчетен период е изпълнена; б/ отчетът за изпълнението на годишния бизнес план и бюджетът е приет и в/ не е получена неудовлетворителна оценка на трудовото представяне. Неправилен бил изводът на съда, че правото на годишен бонус възниквало, ако същият бил планиран в бюджета. Неправилно съдът счел, че годишният бонус следвало да бъде включен в бюджета на съответното направление или дружеството, както и да бил бюджетиран бонус за направлението за съответната година. Тази неправилност следвала от част II, чл. 1 от Инструкция за годишните възнаграждения и бонуси в групата О., където било предвидено, че мениджърите и експертите на позиции в процеси с приет отчет за изпълнението на годишния бизнес план и бюджет имали право на бонус в размер на 8% от брутното годишно възнаграждение. Съдът не обсъдил оценките за трудовото представяне на ищеца. Погрешно съдът счел, че съгласно т.4 Инструкция за годишните възнаграждения и бонуси в групата О. бонусът не бил предвиден като задължителен резултат от доброто представяне на служителя, а се дължал по преценка на прекия ръководител.

2

Въз основа на изложеното е поискана отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени.

Насрещната страна „О.М.“ АД оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Поддържа, че бизнес плана и бюджета на направлението се утвърждавали от изпълнителния директор на дружеството, което обстоятелство било записано в длъжностната характеристика. Оспорва приложимостта на трите инструкции към трудовото правоотношение на ищеца. Същите не били издадени от ответното дружество и нямали отношение към неговата дейност. Невярно било твърдението на жалбоподателя, че по делото били представени отчет за изпълнение на бюджета и оперативен отчет за 2017 г.

Представените отчети били само за отделни направления. Правилно вещото лице е взело предвид посочените от него три пера, тъй като само те влизали в преценката при изплащане на наличното във Фонд „Премия от икономии“. Следвало да се има предвид, че въззивникът не оспорил заключението на вещото лице. Правилно съдът отчел, че първата предпоставка за изплащането на годишния бонус била същият да е планиран в съответния бюджет.

Задължението за съставянето на бюджет било на ищеца, а той не го сторил за 2016 г. и 2017 г. Твърди, че можело да бъдат приети отчети за бюджета като цяло, но за отделни звена – не.

Неправилно било твърдението, че правото на бонус възниквало при оценка над 50 %, въпреки че процентът бил над 70 – таблица към т. 7 на раздел I от Инструкция за оценяване на трудовото представяне. Сочи, че подписалото трудовата оценка на ищеца лице – З., нямало качеството прокурист или изпълнителен директор за периода 2016 г. – 2017 г. Иска потвърждаване на процесното решение. Претендира разноски.

Производството по гр. дело № 75274/2019 г. е образувано по искова молба с вх. № 2033863/27.12.2019 г., подадена от Р. Г. Ц. с твърдението, че в периода 01.09.2015 г. – 25.11.2019 г. бил в трудово правоотношение с ответника „О.М.“ АД на длъжност заместникизпълнителен директор „Продажби“. Със сключения между страните Трудов договор № 395/01.09.2015 г. на ищеца било възложено цялостното управление на сегмента за продажби на дружеството. Дейността на дружеството била разделена на девет направления, като всяко едно от тях се ръководело от заместник-изпълнителен директор, който се отчита и докладва на изпълнителния директор на дружеството. Всяко направление се състои от отделни процеси, които се ръководят от мениджъри процеси, подчинени на заместникизпълнителния директор на съответното направление. Ищецът отговарял за четири процеса/проекти: битови клиенти; корпоративни клиенти; продажба на КПГ и измерване и отчитане на ПГ. През месец юли 2016 г. бил добавен проектът „DESIREE“. По повод изменение в Организационната структура на „О. МРЕЖИ“ АД, считано от 10.01.2017 г. между страните било сключено Допълнително споразумение № 3/13.02.2017 г. към трудовия му договор, съгласно което длъжността на служителя била променена от заместник-изпълнителен директор „Продажби“ на заместник изпълнителен директор „Обслужване на клиенти“. Задълженията и отговорностите останали непроменени. С Приложение № 3 към трудовия договор (обозначено в трудовия договор като Приложение № 2) било уредено подробно основно и допълнително възнаграждение на ищеца. Брутното му трудово възнаграждение било в размер на 6 000 лв. месечно, увеличено след първите шест месеца на 6 300 лв. Към тази сума били предвидени: бонус, премия и увеличение на основното месечно трудово възнаграждение. Предпоставките за това били положителната оценка на труда му и изпълнение на задълженията му по трудовата характеристика.

Годишният бонус за заместник-изпълнителните директори на дружеството се начислявал и изплащал с последното за годината месечно възнаграждение, а премията за икономии се изплаща с последното месечно възнаграждение за отчетната година. С размера на получената индивидуални премия се увеличава основната месечна заплата на съответния служител от следващия планов период - т. 5 от „Инструкция за изчисляване на размера на годишната премия“. Методиката за възнагражденията на мениджърите в дружеството се съдържала в три вътрешно-дружествени документа: 1) „Инструкция за изчисляване на размера на годишната премия“, 2) „Инструкция за годишните възнаграждения и бонуси в групата О.“ и 3) „Инструкция за оценка на трудовото представяне“. Тези три документа комплексно формират критериите, размерите и сроковете за изплащане на годишни бонуси 3 и годишни премии в групата О., както и начина за определянето на техния съответен размер. Изпълнителният директор бил отговорен за правилното изчисляване на размера на годишните премии на заместник-изпълнителните директори.

Основният фонд бил „Премия от икономии“, който се състоял от 50 % от реализираната годишна икономия на планираните в бюджета на направлението разходи за: труд, за материали и за външни услуги. От този фонд било предвидено заместник-изпълнителния директор да получава 10 %. Премиите се изплащали в последното месечно възнаграждение за отчетната година.