Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3298 от 24.06.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1314/2026
Вид
Определение № 3298
Подписан
24.06.2026
В сила
24.06.2026
Състав
Галина Чавдарова, Ралица Каменова, Ралица Цанкова Райкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 125 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3298 гр. Варна, 24.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Р.а

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело № 20263100501314 по описа за 2026 година

Производството се развива по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 39757/19.05.2026 г. н а С. Р. Р. срещу Решение № 1562/24.04.2026 г., постановено по гр. д. № 11303/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от ищеца С. Р. Р. против ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение н а „ЕОС Матрикс“ ЕООД на сумите в размер: 10 461,68 евро - представляваща сбор от неиздължена главница по Договор за банков кредит от 10.06.2008 г., изменен с Анекс № 1/07.12.2009 г. и Анекс № 2/12.08.2010 г.; 984,01 евро - представляваща изискуема редовна лихва, начислена за периода от 05.11.2010 г. до 21.08.2011 г.; 171,88 евро - представляваща изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 05.03.2011 г. до 11.09.2011 г.; законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2011 г. до окончателното изплащане на задължението; 409,23 лв. (209,24 евро) представляваща равностойността на присъдените съдебно деловодни разноски за платена държавна такса и 654,61 лв. (334,70 евро) юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист на 29.09.2011 г. и заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 13335/2021 г. по описа на ВРС в полза на „Райфайзен Банк България“ АД, като вземането е прехвърлено от „Райфайзен Банк България“ АД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, съгласно договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 12.06.2014 г. между посочените дружества и въз основа на изпълнителен лист и заповед за изпълнение образувано изпълнително дело № 20117120400700 по описа на ЧСИ Илияна Станчева , рег. № 712 в КЧСИ, район на действие ОС Варна.

Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага се, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен краен извод, че по отношение на ищеца няма настъпило погасяване по давност на правото на принудително изпълнение. Този извод е направен след общо обсъждане на движението по изпълнителното дело, без да бъде извършено необходимото разграничение между отделните длъжници, спрямо които е било образувано изпълнителното производство. В мотивите си съдът приел, че в периода от 22.10.2015 г. до 23.01.2019 г. са постъпвали суми по изпълнителното дело, като използвал това обстоятелство като аргумент, че давността не е изтекла, но не е 1 конкретизирал тези плащания нито по дати, нито по размер, нито по платец, нито по основание, нито по задължение, което е било погасявано. Сочи се, че от доказателствата по делото се установява, че голяма част от платежните документи, фактури и сметки са свързани именно с другия солидарен длъжник Г.Н.А.. Поддържа се, че районният съд не е приложил правилно разпоредбата на чл. 125 ЗЗД, според която спирането и прекъсването на давността спрямо един от солидарните длъжници не произвежда действие спрямо останалите солидарни длъжници. Не може да се приеме, че плащане от един солидарен длъжник представлява признание на дълга от друг солидарен длъжник. Навежда се довод, че в случая липсват доказателства ищецът да е извършвал такива плащания или да е изразявал воля за признаване на задължението. От доказателствата по делото се установява, че първата молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, която изрично и конкретно е насочена срещу С. Р. Р., е молбата с изх.

№ МАЗ 0007041/28.10.2020 г., входирана при ЧСИ на 03.11.2020 г. Твърди се, че преди тази дата по делото не се установява предприемане на валидно изпълнително действие, насочено конкретно срещу ищеца за продължителен период от време. Ако последното действие спрямо него е било свързано с първоначалното образуване на изпълнителното дело и връчването на поканата за доброволно изпълнение през 2011 г., респективно ако се приеме за релевантно конституирането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател през 2014 г., то към 03.11.2020 г. е изтекъл период, надхвърлящ пет години. Въззивникът счита за неправилен и извода на съда относно значението на конституирането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател, придавайки му прекъсващо давността действие, тъй като е процесуално действие по заместване на взискателя, но не е само по себе си действие по принудително изпълнение. Дори да се приеме, че молба на взискателя може да прекъсне давността, съдът е длъжен да установи дали с конкретната молба е поискан изпълнителен способ спрямо С. Р. Р., какъвто анализ в решението липсвал. Необоснован е и изводът, че последващите действия от 2021 г., 2023 г., 2024 г. и 2025 г. имат значение за липсата на изтекла давност, без преди това да бъде установено дали към момента на първото от тях правото на принудително изпълнение вече не е било погасено. Действията, извършени след изтичане на погасителната давност, не могат да я прекъснат. Именно поради това съдът следвало първо да установи дали към 03.11.2020 г. давността спрямо ищеца е изтекла, а едва след това да обсъжда последващите действия. Въззивникът счита, че решението страда от съществена липса на мотиви по смисъла на чл. 236, ал. 2 ГПК, както и че ответникът не е провел доказване на фактите, които прекъсват или спират давността спрямо ищеца. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, както и за присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивна жалба от въззиваемата страна – „ЕОС Матрикс“ ЕАД.

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по делото в законоустановения срок.

Във въззивната жалба не са релевирани доказателствени искания.

Воден от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 39757/19.05.2026 г. на С. Р. Р. срещу Решение № 1562/24.04.2026 г., постановено по гр. д. № 11303/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.09.2026 г. от 13,30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят 2 доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните – на въззивника чрез ЕПЕП, а на ответника чрез ССЕВ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3