Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4223 от 24.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 16590/2024
Вид
Решение № 4223
Подписан
24.11.2025
В сила
20.12.2025
Състав
МАРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНОЛОВА КЪНЕВА

Цитирани разпоредби

  • член 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 139, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл.167а, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 187а, ал. 2 т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 187а, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 10, ал.1 т. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата
  • чл. 10б, ал. 7 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 4223 гр. София, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20241110216590 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. З. В., ЕГН ********** чрез адв. Й. Л. срещу електронен фиш № 8504812460, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 5 вр. чл.179, ал. 3а вр. чл.

139, ал. 7 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева.

В жалбата се релевират пространни доводи за незаконосъобразност на издадения електронен фиш. Поддържа се, че процесното нарушение не следва да се санкционира чрез електронен фиш, а чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Застъпва се тезата, че считано от 01.01.2024 г. е налице по-благоприятен закон, влязъл в сила преди влизане в сила на ЕФ, а именно разпоредбата на чл. 10б, ал. 7 от ЗП – предоставяне на възможност за собственика или ползвателя на автомобила да заплати такса за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни от получаване на уведомлението по ал. 8. Посочва се, че не е установена по безспорен начин самоличността на извършителя, а отделно от това водачите не са задължени лица по отношение плащането на тол такси. Според жалбоподателя липсва ясно словесно описание на нарушението, мястото на извършване на твърдяното нарушение е неясно и не е посочено в нормативния акт, определящ за преминаването по кои пътища се заплаща тол такса. Намира, че не са спазени сроковете по чл. 34 1 от ЗАНН за издаване на електронен фиш и същият не отговаря на утвърдения образец. Твърди, че АПИ е могла да измери разстоянието, за което не е била заплатена тол такса, респ. да установи, че нарушението представлява маловажен случай. Твърди се, че принципът на пропорционалност не е спазен. От съда се иска отмяна на обжалвания електронен фиш и присъждане на разноски.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, не се явява и неговият процесуален представител – адв. Л.. В постъпила по делото писмена молба от адв. Л. се изразява съгласие за разглеждане на делото в отсъствие на жалбоподателя, като се изразява становище по същество.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ редовно призована не изпраща процесуален представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от фактическа страна следното:

На 20.08.2021 г. в 20:43 часа влекач марка *** с регистрационен номер *** собственост на „***“ ЕООД, ЕИК *** с технически допустима максимална маса 20 500 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5 с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000 кг било управлявано от жалбоподателя В. В. З. по път А-6 /Автомагистрала „Европа“/, в община Столична, п.в. Илиянци с посока намаляващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. На посочената дата и час стационарна контролна точка 10182, разположена на път А-6, км. 50+427 между пътен възел „Илиянци“ и Околовръстен път заснела посоченото превозно средство, като било отчетено, че за него не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1 т. 2 от Закона за пътищата - за превозното средство нямало закупена валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаването. За установеното от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата бил генериран доказателствен запис № CADADC24BFEA560DE053041F160A2633. С оглед горното на 26.06.2024 г. бил издаден електронен фиш № 8504812460, с който на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2 т. 3 от ЗДвП за установеното нарушение на собственика на превозното средство – „***“ ЕООД била наложена имуществена санкция. На 17.06.2024 г. законният представител на „***“ ЕООД подал декларация в НТУ, в която посочил, че на 20.08.2021 г. заснетият товарен автомобил е бил управляван от жалбоподателя В. В. З., като било представено и копие от СУМПС на З.. С решение на и.д. директор на Национално тол управление електронен фиш № 8504812460 бил анулиран и на 21.08.2024 г. бил издаден процесният електронен фиш. Копие от електронния фиш било връчено на 30.08.2024 г. на живущ на адреса на жалбоподателя, а жалбата срещу ЕФ била подадена на 05.09.2024 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната 2 преписка и допълнително изисканите такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи. Следва да се има предвид, че съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и клип от електронната система, с което се доказва, че към посочените в електронния фиш дата и час – 20.08.2021 г. в 20:43 часа процесното ППС се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. За същото МПС системите на АПИ не отчели към посочения момент да е имало валидна маршрутна карта, нито подадена тол декларация за преминаването.

От представения тристранен договор, сключен между „***“ ЕООД, „*** АД и „***я“ ЕАД и приложението към него се установи, че заснетия товарен автомобил попада в обхвата на ППС, за които се предоставя услугата за електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние. Липсват доказателства неподаването на данни за изминато разстояние да се дължи на техническа неизправност на Електронна система за събиране на тол такси.

Собствеността на процесното МПС се установява от справката от АПИ, както и от приложеното копие на свидетелството за регистрация на МПС – част I. На следващо място самоличността на лицето, управлявало товарния автомобил се установява от представената декларация по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП от Г.Д. – законен представител на дружеството-собственик на заснетия автомобил. В декларацията е посочено, че към датата и часа на заснемане на товарен автомобил с рег.

№*** последният е бил управляван именно от жалбоподателя В. В. З., поради което съдът намира, че самоличността на водача на ППС към процесната дата е установена по категоричен начин. Към декларацията е било представено и копие на СУМПС на жалбоподателя.

Видно от справката от АПИ обжалваният електронен фиш е бил издаден на 21.08.2024 г.

Съгласно становище от отдел "Управление на информационна система и инфраструктура" в НТУ дължимата сума за преминаването на ППС с рег. № *** през тол сегмент № 1777911002 във връзка с неплащането на която бил издаденият обжалваният електронен фиш, е 0,25 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

3

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок /препис от електронния фиш е връчен на 30.08.2024 г., а жалбата е подадена на 05.09.2024 г./ и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е допустима.

С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който „Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице“.

Съгласно чл. 179, ал. 3а, ЗДвП, водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице основания за отмяна на атакувания електронен фиш поради следното:

С обжалвания електронен фиш жалбоподателят е санкциониран за нарушение, извършено на 20.08.2021 г. в 20:43 часа. При извършване на систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде направен извод, че към датата на нарушението единственото отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП. Тази законодателна постановка е обективирана в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП /в редакцията й преди изм. с ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила към датата на нарушението/, която ясно регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл.

167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Изменението на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП чрез добавяне след думите „чл.

179, ал. 3“ на тире и „3б“ ясно говори, че до този момент законът не е предвиждал възможност за санкциониране на нарушение по чл. 179, ал. 3а и чл. 3б чрез издаване на електронен фиш. Издаването на електронен фиш за санкциониране на нарушението по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП до 13.02.2024 г., вместо съставяне на АУАН и последващо издаване на НП представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава изначално 4 административнонаказателнотно производство и съставлява основание за отмяна на атакувания електронен фиш, в който смисъл е и константната практика на касационната инстанция, включително обективирана в решение № 190/08.01.2024 г. по КНАХД № 9916/2023 г. по описа на АССГ, XXII състав, решение № 8113/22.12.2023 г. по к.н.а.х.д. № 9702/2023 г. по описа на АССГ, XXI касационен състав, решение № 4438/05.07.2023 г. по к.н.а.х.д № 3117/2023 г. по описа на АССГ, ХIII касационен състав, решение № 2061/28.03.2024 г. по к.н.а.х.д. № 11745/2023 г. по описа на АССГ, ХI касационен състав, решение № 7720/06.03.2025 г. по к.н.а.х.д № 6951/2024 г. по описа на АССГ, VI касационен състав, решение № 8140/10.03.2025 г. по к.н.а.х.д № 11841/2024 г. по описа на АССГ, XXV касационен състав и много други.

Както вече беше посочено с ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г. в сила от същата дата разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП е изменена, като в ал. 1 след думите „чл. 179, ал. 3“ се поставя тире и се добавя „3б“ тоест след посочената дата е допустимо издаването на електронен фиш и за нарушение на чл. 179, ал. 3а и 3б от ЗДвП. Към датата на нарушението -20.08.2021 г. единствената възможност за законосъобразно ангажиране на отговорността на жалбоподателя обаче е била чрез съставяне на АУАН и издаване на НП.

Видно от представеното писмо от АПИ обжалваният електронен фиш е издаден на 21.08.2024 г. след изменението на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП /тоест след 13.02.2024 г./ Към момента на издаването на електронния фиш обаче правомощието на АНО да санкционира жалбоподателя за извършеното нарушение вече е било погасено, тъй като не е било надлежно образувано административнонаказателното производство /АНП/ със съставяне на АУАН най-късно в едногодишен срок от извършване на нарушението. След като до 13.02.2024 г. не е съществувала законова възможност за издаване на електронен фиш, то е следвало да бъде приложен общият ред и да бъде съставен АУАН за извършеното на 20.08.2021 г. нарушение. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срокът за съставяне на АУАН е три месеца от откриване на нарушителя, но не по-късно от едно година от извършване на нарушението.