Определение № 1109 от 10.12.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1109 гр. Габрово, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500727 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България“ЕООД, подадена чрез пълномощника юрк.К. срещу разпореждане на Районен съд – Севлиево по ч.гр.д.№1268/2025г. , с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника Б. Н. Н. за вземанията за претендираните със заявлението по чл.410 ГПК вземания за падежирала главница в размер на 691,51лв., договорно възнаграждение в размер на 275,30лв.и мораторна лихва в размер на 286,60лв.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ. Твърди се ,че на този етап от производството заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Правомощията по чл.411,ал.2, т.3 ГПК са за преценка от заповедния съд дали искането се основава на неравноправна клауза в договора или вероятността да е такава.

Извън тази преценка е валидността на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основания нарушение на закона или добрите нрави. Сочи се ,че в случая заповедният съд не е извършил правилна преценка на критериите по чл.143 и на разпоредбата на чл.145,ал.2 ЗЗП. Твърди се ,че уговореният в договора ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, като е спазена разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК. Уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави , съответства на принципа на добросъвестност и еквивалентност и е в съответствие със законовите ограничения и изисквания. Сочи се ,че претендираната лихва за забава е дължима . Кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Претендираното обезщетение за забавено изпълнение е начислено на основание чл.33 ЗПК и ОУ върху просроченото плащане. Твърди се , че уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР са действителни , поради което процесният договор е 1 изцяло действителен и е породил правни последици и за двете страни.

Претендира се за отмяна на разпореждането на заповедния съд и уважаване искането на заявителя за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните вземания .

Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, прие за установено следното:

Предмет на обжалване е постановеното разпореждане №2225 от 07.11.2025г. по ч.гр.д. №1268/2025г. на РС-Севлиево в частта, с която е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК на „Профи Кредит България“ЕООД против Б. Н. Н. за вземанията в размер на 691,51лв. падежирала главница, договорно възнаграждение в размер на 275,30лв.и мораторна лихва в размер на 286,60лв.

Договорното правоотношение, на което заявителят основава вземането си за посочените в заявлението по чл.410 ГПК суми, произтича от договор за потребителски кредит, за който са приложими ЗПК и ЗЗП. От съдържанието на приложените към заявлението документи не се установява клаузите да са били индивидуално договорени с потребителя.

В изпълнение на изискването на чл.чл.411, ал.2 ГПК заповедният съд е извършил преценка дали са налице предпоставките за издаване на исканата заповед за изпълнение.

Отказът за издаване на такава се основава на приетото, че клаузите за заплащане на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги Фаст и Флекси, че няма данни разходите за тези допълнителни услуги да са включени в ГПР, което е в нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. По този начин потребителят е въведен в заблуждение относно действителните разходи по кредита. Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора. Съгласно чл.23 ЗПК, при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита. Твърди се извършено частично плащане по кредита, а при отхвърляне на заявлението за вземания за такси и услуги, не може да се приеме за установено, че главницата е дължима в претендирания размер.

Изводите на заповедния съд, че в случая е приложима разпоредбата на чл.23 ЗПК се подкрепят от установеното договорно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит, приложен към заявлението.

В случая в ГПР няма данни да са включени разходите по допълнителните услуги, предвидени в процесния договор „Фаст“ и „Флекси“ , което е в нарушение на чл.11,ал.1,т.10 З П К . Целта на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да направи своя информиран избор.

Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора и хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/. Също така с 2 постановеното решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 съдът е постановил, че посочването на ГПР , който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент, като член 10 ,§2,б.“ж“ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл ,че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР , включващ всички предвидени в чл.3,б „ж“ от тази директива разходи ,посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски , така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В случая жалбоподателят не твърди при общо извършените по процесния договор за кредит плащания от длъжника да остава дължима главница, която да е в претендирания размер.

Предвид изложеното обжалваното разпореждане , с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя по чл.410 ГПК за процесните вземания , следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №2225 от 07.11.2025г. по ч.гр.д. №1268/2025г. на РССевлиево в частта, с която е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК на „Профи Кредит България“ЕООД против Б. Н. Н. за вземанията в размер на 691,51лв. падежирала главница, договорно възнаграждение в размер на 275,30лв.и мораторна лихва в размер на 286,60лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1109 гр. Габрово, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500727 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България“ЕООД, подадена чрез пълномощника юрк.К. срещу разпореждане на Районен съд – Севлиево по ч.гр.д.№1268/2025г. , с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника Б. Н. Н. за вземанията за претендираните със заявлението по чл.410 ГПК вземания за падежирала главница в размер на 691,51лв., договорно възнаграждение в размер на 275,30лв.и мораторна лихва в размер на 286,60лв.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ. Твърди се ,че на този етап от производството заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Правомощията по чл.411,ал.2, т.3 ГПК са за преценка от заповедния съд дали искането се основава на неравноправна клауза в договора или вероятността да е такава.

Извън тази преценка е валидността на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основания нарушение на закона или добрите нрави. Сочи се ,че в случая заповедният съд не е извършил правилна преценка на критериите по чл.143 и на разпоредбата на чл.145,ал.2 ЗЗП. Твърди се ,че уговореният в договора ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, като е спазена разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК. Уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави , съответства на принципа на добросъвестност и еквивалентност и е в съответствие със законовите ограничения и изисквания. Сочи се ,че претендираната лихва за забава е дължима . Кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Претендираното обезщетение за забавено изпълнение е начислено на основание чл.33 ЗПК и ОУ върху просроченото плащане. Твърди се , че уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР са действителни , поради което процесният договор е 1 изцяло действителен и е породил правни последици и за двете страни.

Претендира се за отмяна на разпореждането на заповедния съд и уважаване искането на заявителя за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните вземания .

Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, прие за установено следното:

Предмет на обжалване е постановеното разпореждане №2225 от 07.11.2025г. по ч.гр.д. №1268/2025г. на РС-Севлиево в частта, с която е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК на „Профи Кредит България“ЕООД против Б. Н. Н. за вземанията в размер на 691,51лв. падежирала главница, договорно възнаграждение в размер на 275,30лв.и мораторна лихва в размер на 286,60лв.

Договорното правоотношение, на което заявителят основава вземането си за посочените в заявлението по чл.410 ГПК суми, произтича от договор за потребителски кредит, за който са приложими ЗПК и ЗЗП. От съдържанието на приложените към заявлението документи не се установява клаузите да са били индивидуално договорени с потребителя.

В изпълнение на изискването на чл.чл.411, ал.2 ГПК заповедният съд е извършил преценка дали са налице предпоставките за издаване на исканата заповед за изпълнение.

Отказът за издаване на такава се основава на приетото, че клаузите за заплащане на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги Фаст и Флекси, че няма данни разходите за тези допълнителни услуги да са включени в ГПР, което е в нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. По този начин потребителят е въведен в заблуждение относно действителните разходи по кредита. Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора. Съгласно чл.23 ЗПК, при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита. Твърди се извършено частично плащане по кредита, а при отхвърляне на заявлението за вземания за такси и услуги, не може да се приеме за установено, че главницата е дължима в претендирания размер.

Изводите на заповедния съд, че в случая е приложима разпоредбата на чл.23 ЗПК се подкрепят от установеното договорно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит, приложен към заявлението.

В случая в ГПР няма данни да са включени разходите по допълнителните услуги, предвидени в процесния договор „Фаст“ и „Флекси“ , което е в нарушение на чл.11,ал.1,т.10 З П К . Целта на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да направи своя информиран избор.

Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора и хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/. Също така с 2 постановеното решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 съдът е постановил, че посочването на ГПР , който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент, като член 10 ,§2,б.“ж“ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл ,че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР , включващ всички предвидени в чл.3,б „ж“ от тази директива разходи ,посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски , така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.