Определение № 28977 от 18.08.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 4554/2023
- Вид
- Определение № 28977
- Подписан
- 18.08.2023
- В сила
- 18.08.2023
- Състав
- ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28977 гр. София, 18.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20231110104554 по описа за 2023 година
В исковата молба и уточненията от 06.06.2023 г. и 16.06.2023 г. ищецът А. Г. А. твърди да е сключил договор за паричен заем № 5848532 с ответника „Вива кредит“ ООД. Размерът на заема бил 500 лв., двуседмична вноска, 7 погасителни вноски, ГЛП в размер на 40.32 % и ГПР в размер на 49.39 %.
Сочи, че била предвидена клауза на чл. 1, ал. 3 от договора, предвиждаща такса за експресно разглеждане в размер на 106, 47 лв., която била разсрочена заедно с погасителните вноски. В чл. 4, ал. 2 от договора била предвидена неустойка за неизпълнение на задължение на длъжника да осигури обезпечение в тридневен срок от сключване на договора в размер на 70, 98 лв.
Неустойката също била разсрочена, като крайният размер на дължимата вноска бил 101, 28 лв., а общото задължение – 708, 96 лв.
Твърди, че е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за форма на договора за кредит. Посочва, че ГПР е посочено като крайна стойност, без да са описани данните, необходими за изчисляването му. Цитира практика на СЕС, според която непредоставянето на тези данни е приравнено на липса на ГПР. Сочи, че размерът на ГПР е неправилно посочен, а действителният е над законово допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Твърди нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие със ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави, тъй като неустойката била предвидена при неизпълнение на задължение, от което не произтичат преки вреди. Сочи, че така уговорена, неустоечната клауза заобикаля закона и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва, че неустойката е допълнително възнаграждение.
1
Твърди, че същата е неравноправна и нарушава чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, както и че не е уговорена индивидуално.
Твърди нищожност на клаузата, предвиждаща такса за експресно обслужване, като противоречаща на чл. 10а ЗПК. Същата представлявала такса по усвояването на кредита, което било забранено от закона. Заедно с неустойката, таксата за експресно разглеждана представлявала допълнително възнаграждение, невключено в ГПР, поради което ГПР бил неправилно изчислен.
Моли съда да прогласи нищожност на клаузите, предвиждащи неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение и такса за експресно разглеждане. Моли съда на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД да осъди ответника да заплати сумата от 116, 82 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за заем № 5848532, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Счита предявяването на установителни искове за нищожност на клаузи отделно от осъдителен за връщане на изначално недължимо платени суми за недопустимо. Оспорва да е нарушено изискването на ЗПК за посочване на ГПР. Твърди, че формулата и компонентите, необходими за изчисляването на ГПР, са посочени в Приложение № 1 към ЗПК, а стойността на ГПР е посочена в договора. Сочи, че неустойката не следва да се отчита при изчисляването на ГПР. Оспорва неустоечната клауза да е нищожна, твърди, че тя не противоречи на добрите нрави, а има обезщетителна функция. Сочи, че ищецът доброволно е избрал допълнителната услуга за експресно разглеждане, поради което таксата се явява цена на предоставяната от кредитора услуга. Претендира разноски.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ ще се произнесе по процесуалните искания на страните в съдебно заседание.
2
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.11.2023 г., от 9:20 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по - горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3