Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17615 от 28.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 9551/2023
Вид
Решение № 17615
Подписан
28.10.2023
Състав
КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл.139в, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.151, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.156 · Закон за енергетиката
  • §1, т.42 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 17615 гр. София, 28.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110109551 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на ЮЛ, ЕИК ***, представлявано от А.А.- Изпълнителен директор срещу М. Б. А., ЕГН **********, с адрес: адрес, с която се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи сумата 1216,26 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.07.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 37.07.2020г. до изплащане на вземането, 147,21 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 21.07.2020г., както и суми за дялово разпределение 45,00 лева - главница за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 37.07.2020г, до окончателното изплащане на вземането, и 8,93 лева лихва за периода от 01.07.2017г. до 21.07.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №34633/2020 г. на СРС, 46 състав.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: адрес, Аб. №; ***, ИД номер: ***.

Ищецът твърди, че ответникът в качеството на собственик на процесния топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от ЮЛ и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на 1 топлинна енергия от ЮЛ на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „***“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.

2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с ЮЛ.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител, с който се оспорва иска по основание и размер. Сочи се, че предвид липсата на надлежно подписан договор между ответника и ищцовото дружество, претенциите са неоснователни.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На 31.07.2020 г. ЮЛ е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. Б. А. за сумата от 1216,26 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с инсталация № 4000322165 (аб. № ***) за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 31.07.2020 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 147,21 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 21.7.2020 г., сумата от 45 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 31.07.2020 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 8,93 лв. за периода от 01.07.2017 г. до 21.07.2020 г.- Непогасени задължения за топлинна енергия и дялово разпределение за имот, находящ се на адрес: адрес, инсталация № 4000322165/аб.№ ***.

С разпореждане от 02.11.2020 г. по ч. гр. д. № 34633 /2020 г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 28.35 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Приложен по делото е Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 04.12.1992 г., 2 съгласно който Ц.А.М. дарява на внука си М. Б. А. апартамент ***, находящ се в адрес. С акта е запазено право на ползване на Ц.А.М., като е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че вещното право на ползване на Ц.А.М. се е погасило.

Видно от представения протокол от проведено на 20.05.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в адрес, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ЮЛ, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Представен е договор между ЮЛ, и етажната собственост с адрес: адрес, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Ангажиран е договор, сключен между ЮЛ – възложител и ЮЛ, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ.

По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната станция топлозахранва вход В в процесната сграда, а общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. В процесния имот, през процесния период е имало 3 броя радиатори с монтирани ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/ с дистанционен отчет в помещения хол, кухня и стая. В банята има щранг-лира без техническа възможност за монтаж на уред. Показанията на уредите с дистанционен отчет не се нанасят на хартиен носител. Същите фигурират в изравнителните сметки, представени на в.л. За трите отчетни периода за щранг-лирата има служебно изчислена ТЕ на база инсталирана мощност в размер на 511.680W, умножена по МСРС.

През процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007г. на база пълната отопляема кубатура 146куб.м, съгл. акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л. Изчислените проценти за ТЕ за отопление от сградна инсталация за периода са: 10.2017-04.2018г. 28.25% и 10.2018-04.2019г. 32.68%. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части.Сградата не е захранена с ТЕ за БГВ.През процесния период във фактурите изготвени от „ЮЛ няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г.СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба№16-334 изменение от 01.06.2014г.

Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за сградна инсталация и имот е в размер на 1216.27 лева.

3

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че за процесния период няма отразени плащания по партидата на аб. №***.

Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.

Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.