Решение № 53 от 26.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Пазарджик, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500012 по описа за 2024 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №438/05.07.2023г., постановено по гр.д.№468/2023г. по описа на РС- Пещера е прогласен за нищожен Договор за предоставяне на гаранция №1449313780 от 26.01.2023г. сключен между А. Б. Д. от гр.Пещера, ул.“Хан Пресиян“ №2, с ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адв.М. М. и „Кредит Гарант БГ“ ООД, с ЕИК203107568, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ №3, ет.11, представлявано от К. В. за издаване в полза на „Неткредит“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ №3 гаранция за сума в размер на 558лв. с цел гарантиране изпълнение на паричните задължения по

Договор за потребителски кредит

№202301260308280058 от 26.01.2023г. като противоречаща на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона потребителския кредит, на основание чл.143-146 от ЗЗП във вр.с чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Осъден е „Кредит Гарант БГ“ ООД гр.София, да заплати на А. Б. Д. от гр.Пещера разноски по делото в размер на 50лв.

1

Осъден е „Кредит Гарант БГ“ ООД гр.София, да заплати на адв.М. М. сумата от 460лв.- адвокатско възнаграждение.

С Определение №469/25.09.2023г., постановено по гр.д.№468/2023г. по описа на РС- Пещера е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №438 от 05.07.2023г., постановено по гр.д.

№468/2023г. по описа на РС- Пещера в частта за разноските, като се чете:

„Осъжда „Кредит Гарант БГ“ ООД гр.София, да заплати в полза на М. В. М. от гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ №81, ет.3, ап.Б, адвокатско възнаграждение в размер на 480лв., вместо грешно посоченото от 460лв.“.

Това определение е неразделна част от Решение №438 от 05.07.2023г., постановено по гр.д.№468/2023г. по описа на РС- Пещера.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Кредит Гарант БГ“ ООД, представлявано от законния му представител К. В. В., в качеството му на управител, чрез гл.юрисконсулт П. П..

Твърди се в същата, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради своята необоснованост.

Приема се, че макар волята на съда да уважи исковата претенция да е ясна, то мотивите му са вътрешно противоречиви.

Твърди се, че неправилно съдът е посочил в мотивите си, че по делото е било безспорно, че процесния договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит /ЗПП/. В тази насока се визира, че още с отговора на исковата молба е възразено от страна на ответникът, че по отношение на договора за гаранция не намират приложение нормите на ЗПК, по аргумент от чл.1 от ЗПК.

Твърди се, че не може да бъде споделен изводът, че договорът за гаранция не става част от договора за кредит, поради което и намира приложение ЗПК. Подобна трансформация на облигационните отношения не би могла да бъде обоснована посредством заключението на съда, че възнаграждението по договора за гаранция се изплаща с вноските по договора за кредит. Характеризиращите белези на всяко едно договорно облигационно правоотношение са неговите страни и предмет, като в процесния случай двете правоотношения освен с различен предмет са сключени и между различни страни.

2

Сочи се, че действително, както съдът е посочил на страница №5 от решението е налице смесване на правните фигури- съдът не е съобразил, че нито ищецът, нито ответникът твърдят, че от „Кредит Гарант БГ“ ООД е издадена банкова гаранция по чл.422 от ТЗ, поради което буди недоумения изложението на страница №5 от решението касателно безспорния факт, че „Кредит Гарант БГ“ ООД не е „банка по смисъла на българското законодателство“.

Визира се, че съдът е приел, че сключения договор между А. Б. Д. и „Кредит Гарант БГ“ ООД по своята същност е договор за поръчителство /страница №5/, същият е изложил мотиви за неговата недействителност поради противоречие с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 от ЗПК /страница №5 и №6/, като в цялото това изложение се коментира договор за кредит. Да се приеме, че по отношение на договор за поръчителство се прилагат разпоредбите на ЗПК е очевидно неправилно.

Твърди се, че макар в диспозитива на съдебният акт да е посочено, че договорът за гаранция/поръчителство противоречи на ЗЗД, от съдебния акт в неговата цялост не става ясно на коя разпоредба на ЗЗД противоречи договорът. В диспозитивът за първи и единствен път се споменава, че процесният договор противоречи на чл.143-146 от ЗЗП, като никъде в мотивите на съда не е посочено, защо е прието, че е налице това противоречие.

Твърди се, че съдът не е се е произнесъл и по искането за спиране на делото, обективирано на страница №2 от отговора на исковата молба, с оглед на което и на основание чл.633, във вр. с чл.631 от ГПК, алтернативно на основание чл.229, т.4 от ГПК се моли производството пред въззивната инстанция да бъде спряно до произнасянето с окончателен акт на Съда на Европейския съюз по дело №С-714/2022г.

Искането е да се отмени, като неправилно обжалваното решение и се постанови друго с което се отхвърли изцяло предявения срещу „Кредит Гарант БГ“ ООД иск.

Моли се за присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- А. Б. Д. е постъпил писмен отговор, чрез процесуалния й представител адв.М..

3

Счита се в същия, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. В този смисъл се излага доводи, че процесния договор за предоставяне на гаранция е нищожен, на основание чл.26, ал.1 и ал.3 от ЗЗД.

Твърди се, че договорът за предоставяне на гаранция е сключен между ищцата и „Кредит Гарант БГ“ ООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона, на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. с чл.19 от ЗПК.

Твърди се, че този договор е недействителен и на основание чл.143, ал.1 от ЗПК и чл.33 от ЗПК.

В този смисъл се излагат съображения.

Искането е да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски в настоящото производство.

В съдебно заседание, жалбоподателят „Кредит Гарант БГ“ ООД, редовно призовани, представител не се явява. От страна на законния му представител е постъпило писмено становище в което се моли да се уважи подадената въззивна жалба, като се претендират разноски.

Ответникът по жалбата- А. Б. Д., редовно призован, не се явява. От страна на процесуалния му представител- адв.М. е постъпило писмено становище, в което се иска да се потвърди обжалвания съдебен акт, като правилно и законосъобразно. Моли се за присъждане на направените по делото съдебно- деловодни разноски.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Производството пред РС- Пещера е образувано по повод на постъпила искова молба от А. Б. Д., чрез процесуалния му представител адв.М. М., срещу ответника „Кредит Гарант БГ“ ООД, представлявано от управителя муК. В., с която е предявен иск с правно основание по чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Твърди се в същата, че ищецът е страна по Договор за потребителски кредит №202301260308280058 от 26.01.2023г., сключен с „Нет Кредит“ ООД, чрез онлайн сайт на „Нет Кредит“ ООД.

Визира се, че съгласно клаузите на договора, кредитополучателят е следвало да върне сумата от 558лв., при заета сума от 500лв. с договорен ГПР 4 от 46,42%, при годишен лихвен процент от 38,75% и начин на издължаване чрез 6 вноски.

Твърди се, че във връзка с посочения договор за потребителски кредит, ищецът е сключил и договор за предоставяне на гаранция № 1449313780 от 26.01.2023 година с „Кредит гарант БГ“ ООД, по силата на който ищецът се задължил да заплати сумата от 402лв. на дружеството, което следвало да предостави гаранция.

Приема се от страна на ищецът, че договорът за предоставяне на гаранция под №1449313780 от 26.01.2023г. е нищожен, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, тъй като е нарушен принципът на „добрите нрави“.

Твърди се, че е налице значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на особена изгода за кредитора. Сумата, която се претендира по договора за гаранция е в размер на 402лв. и съставлява допълнителна сума в размер почти равен на сумата на отпуснатия кредит.

Сочи се, че Д. не е получил насрещна престация, въпреки платеното възнаграждение от 402лв., а освен това самото възнаграждението, което е следвало да се заплати по договора за гаранция е следвало да се отрази в определения ГПР и след като не е включено се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК

Искането е да се постанови решение, с което съдът да прогласи за нищожен договорът за предоставяне на гаранция под №1449313780 от 26.01.2023г., сключен между А. Б. Д. и „Кредит Гарант БГ“ ООД гр.София като противоречащ на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Претендират се разноски.

В указания от съда срок от страна на ответникът „Кредит Гарант БГ“ ООД е депозиран писмен отговор. В него е изразено становище, че по отношение на договора за гаранция се прилагат разпоредбите на ЗПК.

Твърди се, че сключвайки договора дружеството е изпълнило задължението си по договора посредством издаване на гаранция за плащане.

Сочи се, че кредитополучателят е бил уведомен за задълженията си по 5 договора за гаранция и същият бил взел свободно и информирано решение за сключване на същия.

Искането е да се отхвърли предявения установителен иск. Претендират се разноски.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Видно от Договор за потребителски кредит №20230160308280058 от 26.01.2023г. се установява, че между „Неткредит“ ООД гр.София, в качеството му на кредитор и А. Б. Д. от гр.Пещера в качеството му на кредитополучател е сключен писмен договор за паричен заем. По силата на същия, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателят потребителски кредит под формата на заем в размер на 500лв. Страните са уговорили възнаграждение- годишна лихва в размер на 38.75% от главницата по кредита. Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си по договора на равни месечни вноски (главница и лихви), съгласно изрично договорения погасителен план чрез 6 месечни вноски, като е уговорена падежната дата на всяка от тях. Посочен е още годишен процент на разходите от 46,42% и общата сума по кредита в размер на 558лв.

Съгласно клаузите на договора в чл.4, ал.3 от същия е предвидено, че в срок до края на следващия ден от сключване на договора кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сумата от 558лв. и със срок на валидност до 28.07.2023г.

В чл.6 от договора е предвидено, че ако кредитополучателят не представи гаранция по кредита по чл.4, ал.3 от договора в установения срок същия дължи на дружеството неустойка в размер на 430лв., която се начислява на месец, считано от изтичане на срока посочен в чл.4, ал.3 от договора.

Видно от Договор за предоставяне на гаранция под №1449313780 се установява, че на дата 26.01.2023г. е сключен същия между „Кредит гарант БГ“ ООД гр.София от една страна в качеството му на „гарант“ и А. Б. Д. от друга страна в качеството му на наредител. По силата на същия, наредителят е възложил, а гаранта се е съгласил да издаде в полза на „Неткредит“ ООД- в 6 качеството му на „бенефициер“ гаранция за сума в размер на 558лв. с цел гарантиране изпълнение на паричните задължения по договор за кредит с №202301260308280058 от 26.01.2023г., за което наредителят дължи на Гаранта възнаграждение за издадената гаранция в размер на 67лв. на месец.