Решение № 4017 от 04.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4017 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20231100508286 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Р. Н. К. срещу разпореждане от 07.06.2023г., обективирано в съобщение изх. № 39287/27.06.2023г. на ЧСИ М.П., рег. № 8518 по изпълнително дело № 202285110402251, с което е отказано прекратяване на производството по делото на основание чл. 433 ГПК, поискано с възражение вх. № 63272/07.06.2023г. на жалбоподателя. Навеждат се доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания отказ, тъй като уведомлението за извършената цесия е част от фактическия състав за продължаване на процесуалните действия срещу длъжника.

Жалбоподателката твърди, че цесионерът – взискател не й е съобщил прехвърлянето на вземането, както и че вземанията са погасени по давност, на основание чл. 110 ЗЗД. С оглед изложеното, се моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното делото и да прекрати същото, на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, с присъждане на разноски.

Ответникът по частната жалба „ЕОС М.“ ЕООД оспорва същата в депозирано писмено възражение. Поддържа, че погасителната давност е материалноправен институт и не може да бъде обсъждана в настоящото производство. Сочи, че е налице редовно извършено уведомяване за извършената цесия съгласно чл. 99 ЗЗД. Моли съда да остави частната жалба без уважение.

По делото са депозирани по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви от ЧСИ М.П., в които е изложено становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено 1 следното:

Изпълнително дело № 20228510402251 по описа на ЧСИ М.П. е образувано по подадена на 09.08.2022г. молба на взискателя „ЕОС М.“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист от 25.08.2015г., издаден от СРС, 78 състав по гр.д. № 48444/2015г., съгласно който частната жалбоподателка е осъдена да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД парични вземания, описани в същия. Молбата е подадена от взискателя в качеството му на цесионер, с представен към молбата договор за цесия от 14.11.2016г.

С молба от 23.09.2022г. взискателят изрично е поискал налагане на запор върху лек автомобил на длъжника, като с молбата е уточнен актуалния размер на дълга.

С възражение от 07.06.2023г. длъжникът е поискал прекратяване на производството с доводи, че не е уведомен за извършената цесия, поради което всички действия по изпълнението са недействителни, както и с твърдения, че главниците и акцесорни парични вземания са погасени по давност.

С обжалванато разпореждане от 07.06.2023г. ЧСИ е отказал да прекрати производдството, поради липса на основание за това.

Обжалваният акт е съобщен на длъжника със съобщение изх. № 39287/27.06.2023г. на ЧСИ М.П..

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Подадената жалба от длъжника в изпълнителното производство е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК /отказ да прекрати принудително изпълнение/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване.

Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

В настоящия случай не са налице дори релевантни твърдения за поддържаното от длъжника по изпълнението основание за прекратяване на 2 изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК - поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

Отделно е безспорно от данните по изпълнителното дело, че не е налице период на 2-годишно бездействие на взискателя, тъй като реално такъв период не е изтекъл от образуване на производството до искането за прекратяването му от длъжника.

Двата довода на длъжника – относно липсата на уведомяване за извършената цесия и наличието на погасителна давност, са неотносими в настоящото производство. В настоящото производство не може да бъде преценявано наличието на погасителна давност, тъй като перемпцията и давността са различни правни институти, като перемпцията е без значение за давността. Възражението в тази връзка в отговора на жалбата е основателно.

Съгласно трайната съдебна практика, двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява прилагането на съответния способ. В случая такова бездействие не се твърди и не е налице.

Легитимацията на страните, с оглед наличие на надлежно съобщена на длъжника цесия на вземанията, след издаване на изпълнителния лист, също не следва да бъде обсъждана в настоящото производство, с предмет наличие на предпоставките на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, а може да бъде релевирана в исков процес.

Ето защо правилен и законосъобразен се явява отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство с обжалваното разпореждане.

При така изложените съображения, жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното разпореждане - потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Р. Н. К., ЕГН ********** срещу разпореждане от 07.06.2023г., връчено със съобщение изх.

№ 39287/27.06.2023г. на ЧСИ М.П., рег. № 8518 по изпълнително дело № 202285110402251, с което е отказано прекратяване на производството по делото, поискано на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4