Решение № 339 от 30.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Благоевград, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20261200500673 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 811047831, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград (наричано по-долу „ВиК“ ЕООД или въззивник), срещу Решение № 234 от 31.03.2026 г., постановено по гр. д. № 2300/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград. С атакувания акт е отхвърлен предявеният от „ВиК“ ЕООД срещу Г. Х. Б., ЕГН ********** (наричан по-долу въззиваем), положителен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено съществуването на вземане в общ размер на 250,87 лв., от които 210,02 лв. главница за доставени ВиК услуги за периода 18.02.2022 г. – 24.02.2025 г. и 40,85 лв. мораторна лихва.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че съдът е приложил прекомерен формализъм, като не е отчел, че след като е приел за установени легитимацията на оператора и качеството на потребител на ответника, е следвало да уважи иска, евентуално като определи размера му по реда на чл. 162 от ГПК. Твърди се, че съдът неправилно е преценил начина на формиране на начислените количества, като не е съобразил, че служебното начисляване е резултат от системно неосигуряване на достъп до водомера от страна на потребителя. На следващо място се сочи, че съдът селективно е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза, игнорирайки констатацията, че реално отчетеното на водомера 1 количество надхвърля фактурираното. Изтъква се, че последиците от неосигурения достъп не следва да са изцяло във вреда на оператора, както и че предходно плащане от 2019 г. представлява признание на облигационната връзка. Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен изцяло. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна. В първоинстанционното производство ответникът е оспорил иска изцяло, като е твърдял, че не е потребител на услугата, тъй като не живее в имота, оспорил е легитимацията на ищеца като оператор за с. Илинденци, както и реалното предоставяне на услугите, особено тези по отвеждане и пречистване на отпадъчни води, поради липса на изградена канализация.

Направено е и възражение за изтекла погасителна давност.

Окръжен съд – Благоевград, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, и в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна:

Въззивният съд, след самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал, намира за установена фактическа обстановка, която в основните си линии съвпада с тази, приета от първоинстанционния съд. Безспорно е по делото, че въззиваемият Г. Б. е наследник на починалия на 26.10.2014 г. Х. Г.ев Б., който е бил титуляр на партида с абонатен № 5001811 за имот в *********.

Установено е, че имотът е физически водоснабден от мрежата, стопанисвана от въззивника „ВиК“ ЕООД.

За процесния период (18.02.2022 г. – 24.02.2025 г.) са издадени 36 броя фактури, всяка за фиксирано количество от 10 куб.м. месечно. Във фактурите е отразено „реален отчет“, но от събраните доказателства, включително СТЕ, се установява, че реално отчитане не е извършвано, а количествата са начислявани служебно.

От приетата по делото СТЕ се установява, че в имота е монтиран много стар водомер, който е технически неизправен („разцентрован“) и не отчита точно преминалото количество вода. На водомера липсва пломба за метрологична проверка, както и пломба на холендъра, което го прави негодно средство за измерване по смисъла на Закона за измерванията.

По делото липсват доказателства въззивникът да е спазил процедурата за документиране на отказ от достъп. Не са представени констативни протоколи, съставени по реда на чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 24, ал. 4 от Общите условия на оператора, които да са подписани от длъжностно лице и поне един свидетел.

Не са представени доказателства въззивникът да е връчвал на потребителя писмено предписание за ремонт или подмяна на неизправния водомер, съгласно изискването на чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4/2004 г..

2

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е изградил своите изводи въз основа на цялостен и правилен анализ на събрания доказателствен материал и е приложил относимия материален закон. Въззивният съд споделя изцяло мотивите на районния съд, като с оглед оплакванията в жалбата и новопредставените доказателства следва да добави и следното:

Въззивният съд, съгласно правомощията си по чл. 202 от ГПК, не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая съдът кредитира заключението в неговата констативна част, а именно, че имотът е водоснабден, но водомерът е технически неизправен и без задължителните метрологични пломби. Тези констатации, направени въз основа на специални знания, не се оспорват от страните. Настоящият състав обаче не кредитира изводите на вещото лице, че „фактурираното количество вода е по-малко от реално потребеното“ и че „цялата сума по искова молба се дължи за плащане“. Тези изводи излизат извън рамките на техническата експертиза и навлизат в сферата на правната преценка, която е от изключителната компетентност на съда. След като самото вещо лице е установило, че уредът е „разцентрован“ и не отчита точно, всякакви заключения за „реално потребено“ количество, базирани на неговите показания, са лишени от доказателствена стойност и представляват недопустими предположения. Дължимостта на една сума е правен извод, който се формира след преценка на всички доказателства в светлината на приложимия закон, а не техническа констатация. Поради това оплакването на въззивника за селективно кредитиране на СТЕ е неоснователно.

По оплакванията във въззивната жалба oтносно прекомерния формализъм и неприлагането на чл. 162 от ГПК, БлОС намира че доводът е неоснователен.

Изискванията на Наредба № 4/2004 г. и Общите условия за документиране на отказ от достъп или повреда на уред не са проявен формализъм, а съществени процедурни гаранции, защитаващи потребителите от произволно начисляване на суми. В тежест на ищеца-доставчик е да докаже при условията на пълно и главно доказване реално предоставената услуга в претендирания обем. Когато основният способ за доказване – отчет от изправен водомер – е компрометиран, операторът трябва да докаже, че е спазил някоя от алтернативните законови процедури. В случая въззивникът не е доказал нито редовен отчет, нито редовна процедура при отказ от достъп, нито редовна процедура при повреда на уреда. При тази пълна недоказаност на основанието на иска (недоказано количество на доставената услуга), разпоредбата на чл.

162 от ГПК е неприложима, тъй като тя предпоставя доказан по основание иск, но с неясен размер.

Твърдението, че начисляването на 10 куб.м. е резултат от неосигурен достъп, остана недоказано. За да се позове на отказ от достъп, операторът е бил длъжен да го документира с протокол, подписан от свидетел, съгласно чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г.. Липсата на такъв протокол по делото лишава 3 оператора от правото да прилага каквато и да е методика за служебно начисляване на това основание. Принципът, че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, е приложим и спрямо оператора, който не може да се ползва от последиците на неосигурен достъп, след като сам не е изпълнил задължението си да го удостовери по надлежния ред.

Еднократно плащане на фактура през 2019 г. не може да се тълкува като признание на задължения, възникнали три години по-късно, за периода 20222025 г.. Признанието на дълга по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД има действие по отношение на конкретно, съществуващо задължение и не може да санира липсата на доказване на бъдещи задължения, чието основание и размер се оспорват.

С оглед на изложеното, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразен и обоснован извод, че предявеният иск е недоказан по основание, тъй като въззивникът не е установил по безспорен начин количеството на предоставената услуга. Атакуваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора и неоснователността на въззивната жалба, въззивникът „ВиК“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски пред настоящата инстанция. Представен е договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че на адв. Д. С. е предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., ако в съответното производство страната, на която е оказана безплатна помощ, има право на разноски, адвокатското възнаграждение се присъжда в полза на адвоката. Размерът следва да се определи съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като с оглед цената на иска възлиза на 204.52 eвро.

Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 234 от 31.03.2026 г., постановено по гр. д. № 2300/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 811047831, със седалище и адрес на управление *********, да заплати на адвокат Д. М. С. от АК-Благоевград сумата от 204.52 eвро, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.

280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5