Решение № 1423 от 29.12.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1423 гр. Кюстендил, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова при участието на секретаря ВЕСЕЛА Б. ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20241520101587 по описа за 2024 година

Образувано е по предявен от „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу Й. М. установителен иск по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 535 от Търговския закон /ТЗ/ за установяване съществуване на вземане за сумата от 10 000 лева, дължима по запис на заповед, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК – 23.02.2024г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че в негова полза на 30.05.2023 г. от страна на ответника Й. М. е издаден запис на заповед, по силата на който той безусловно и неотменимо се е задължил на предявяване да му заплати сумата от 96 000 лева. Твърди, че записът на заповед е предявим в срок до 3 години от датата на издаването му. Релевира, че записът на заповед бил предявен на издателя на 18.01.2024 г., но плащане не последвало. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителния иск с проведено заповедно производство и издадена в полза на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч. гр. дело № 480/2024 г. по описа на КРС, XIV състав, срещу която длъжникът своевременно е възразил. Извежда активната си правна легитимация с твърдение, че е носител на вземането. Представя доказателства и претендира разноски.

Ответникът Й. М., чрез назначения му особен представител, прави възражение, че менителничният документ не е оформен и предявен съгласно изискванията на Търговския закон, в частност че не съдържа всички изискуеми реквизити; че ценната книга не е подписана от ответника; че не е редовно предявена за плащане на длъжника. Релевира и възражение за липса на валидно възникнало каузално правоотношение. При тези доводи моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

Претенцията за съществуващо вземане, основано на запис на заповед, предполага провеждане на пълно и главно доказване от страна на ищеца, че документът е редовен от 1 външна страна, поради което материализира твърдяното право. Съгласно изискването на чл.535 ТЗ, за да породи правен ефект, записът на заповед следва да има минимално изискуемо съдържание, а именно: наименованието "запис на заповед" в текста на документа, безусловно обещание да се плати определена сума, падеж, място на плащане, името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, дата и място на издаването и подпис на издателя. Липсата на който и да е реквизит влече нищожност на записа на заповед, освен ако непълнотата би могла да се замести от презумпциите, посочени в чл.536 ТЗ.

По делото е представен документ, наименуван запис на заповед, с посочена дата на издаване 30.05.2023г., оригиналът на който е приложен към заповедното дело. Документът е с издател Й. М. и поемател „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и съдържа безусловно изявление, че издателят се задължава за сумата от 96 000 по отношение на поемателя. Посочено е, че сумата е платима на предявяване, което поемателят следва да извърши в срок до три години от издаване на менителничния ефект, като е отразено и мястото на изпълнение. Ценната книга съдържа подпис на издателя /което се потвърждава от приетата по делото и неоспорена от страните СГЕ/. Въз основа на този документ се претендира от ищеца процесното вземане от 10 000 лева, представляващо част от вземането по записа на заповед.

Т.е. записът на заповед съдържа всички необходими реквизити и не страда от порок, водещ до нищожност на ефекта, поради което релевираните възражения не се споделят.

Ето защо, съдът счете, че същият е редовен от външна страна и материализира посоченото в него вземане.

От съдържанието на записа на заповед е видно, че сумата е платима на предявяване, което поемателят следва да извърши в срок до 3 години от издаване на менителничния ефект. В този случай, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, т. е. изискуемо вземане, е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. В Тълкувателно решение № 1/2004 г.на ОСТК на ВКС, т. 3 изрично е посочено, че по своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение и може да има значение на предпоставка за поставянето на длъжника в забава (но не за съществуването на задължението по записа на заповед); на условие за запазване правата срещу регресно отговорните лица - джирантите и техните авалисти (чл. 514, ал. 1, т. 1 вр. чл. 537 ТЗ) или на начин за определяне падежа на менителничното задължение, когато падежът е определен съобразно чл. 486, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 537 ТЗ - на предявяване или на определен срок след предявяването. Когато падежът на задължението е обвързан с предявяването на ценната книга, то обуславя настъпването на изискуемостта на задължението.

Казано по друг начин, предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица-джирантите и техните авалисти, но това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист.

Издателят по записа на заповед е задължен по същия начин, както платецът по менителницата - чл. 538, ал. 1 ТЗ, а на основание чл. 485 ТЗ поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал. Разпоредбите за менителницата се прилагат за записа на заповед съответно, доколкото са съвместими с естеството му - чл. 537 ТЗ, поради което при пропускане на срока за предявяването му, по силата на чл. 514, ал. 1 ТЗ поемателят не губи правата си спрямо издателя на записа на заповед и неговите авалисти.

В случая, видно от отбелязванията върху същия и заключението по изслушаната СГЕ, се установява, че записът на заповед е редовно предявен на издателя на 18.01.2024г., т.е. преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК на 23.02.2024г. и в рамките на предвидения за това срок от 3 години. При тези доказателства този съдебен състав намира доводите на 2 ответника за ненастъпила изискуемост на задължението, поради липсата на предявяването на ефекта, за неоснователни.

Записът на заповед по законова дефиниция е абстрактна сделка като за действителността му не е необходимо в съдържанието му да бъде изрично посочено основанието за издаването му. Не е необходимо и абстрактната сделка да бъде съпътствана от каузални отношения между страните. Право на защита на ответника е по предявен иск по чл. 535 ТЗ да въведе конкретни възражения за наличието на съпътстващи ефекта каузални отношения, за обезпечаване изпълнението на които е издаден процесният запис на заповед.

Единствено при наличие на конкретни относителни менителнични възражения от ответника и доказаност на връзката между записа на заповед и сочените каузални отношения, кръгът на спорните и подлежащите на доказване факти във връзка с чл. 154 ГПК се разширява и в него се включват фактите по възникване на каузалното правоотношение, обстоятелствата около същото и погасяването му /в т.см. Решение 149/05.11.2010 г. по т.д. 49/2010 г., Т.К., I ТО на ВКС, Определение № 246/05.04.2012 г. по т.д. 561/2012 г., Т.К., II ТО на ВКС, Решение № 5/02.02.2012 г. по т.д. 75/2011 г., ТК, I TO на ВКС, Решение № 121 от 01.07.2009 г. по т.д.

55/2009 г., Т.К, II TO на ВКС и др./

В горния смисъл е и по-новата практика на ВКС - Решение № 248 от 23.01.2015 г. по т. д. № 3437/2013 г., І ТО, Решение № 20 от 19.06.2018 г. по т. д. № 1151/2017 г., І ТО, Решение № 38 от 07.04.2015 г. по т. д. № 1008/2014 г., І ТО, Решение № 218 от 21.01.2019 г. по т. д. № 304/2018 г., І ТО, Определение № 143 от 12.02.2016 г. по т. д. № 1869/2015 г., І ТО, съгласно която предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 от ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. При пряк менителничен иск ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна запис на заповед. Ищецът би имал интерес, но не и задължение, от установяване на каузална причина за издаване записа на заповед само за да преодолее защитата на ответника, в случай че същият би твърдял и доказвал различна от действителната каузална причина за издаване на менителничния ефект.

За посочването на кауза, но недоказването , ищецът не би могъл да се санкционира с отхвърляне на иска, основан на абстрактната правна сделка.

Съгласно Решение № 15 от 16.06.2017 г. по т. д. № 1484/2015 г., І ТО на ВКС и цитираната в него практика, в производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на записа на заповед, като при липса на релативно възражение от ответника, ищецът - поемател не е длъжен да доказва възникване и съществуване на вземане по каузално правоотношение. Към хипотезата на липса на инвокиране на релативно възражение се приравнява и общото възражение на ответника за безпаричност на ценната книга, вкл. и когато в исковата молба е разкрита обезпечителна функция на менителничния ефект. Общо оспорване от ответника по менителничния иск е налице, когато той не сочи конкретни факти за причината за издаване на записа на заповед.

Хипотези на такова общо оспорване, при което няма относително възражение, са: твърденията за липса на каквото и да е каузално отношение с ищеца, във връзка с което да е издаден записът на заповед; че посоченото в исковата молба от ищеца каузално правоотношение не съществува, без ответникът да сочи такова; записът на заповед е безпаричен, тъй като срещу обещаната с него парична сума ответникът не е получил насрещна престация от ищеца и други.

В настоящото производство ищецът е въвел твърдения за каузалното правоотношение, въз основа на което е издаден процесният запис на заповед. Ответникът не е посочил конкретни факти относно причината за издаване на записа на заповед, а с отговора 3 си е заявил единствено общо възражение досежно наличието на такова. При така направеното общо оспорване на соченото от ищеца каузално правоотношение, за съда не е съществувало задължение да изследва неговото наличие. Отделен е въпросът, че в конкретния случай то се установява по безспорен начин от представеното и приложено по делото влязло в сила Решение от 19.05.2025 г. на АС при БТПП по ВАД № 14/2024 г., което по арг. от 297 ГПК е задължително за настоящия съдебен състав. В тази връзка, а и за пълнота на изложението, следва да бъде споделено възприетото в Решение № 60061 от 27.07.2021 г. по т.д. № 232/2020г. на ВКС, ТК, I т.о. схващане, че е възможно, поради абстрактния характер на менителничния документ, запис на заповед да бъде издаден от длъжник, който не е страна по каузално правоотношение. При доказана връзка между каузалното правоотношение и записа на заповед, поетото задължение от издателя на записа на заповед е валидно. В подобен смисъл е и решение № 71 от 03.07.2012 г. по т.д. 444/11 г., ВКС, II ТО, съгласно което при издаден редовен запис на заповед, поетото солидарно задължение от физическо лице, действащо лично, поражда задължение към посочения в записа на заповед поемател. Валутните отношения между издателя по записа на заповед и длъжника по каузалното правоотношение са извън предмета на доказване в производството по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК. Т.е. запис на заповед, който отговаря на формата и реквизитите, предвидени в чл. 535 вр. чл. 536 от ТЗ, представлява източник на вземане по абстрактна менителнична сделка и не е недействителен в хипотезата когато издателят му не е задължено лице по каузално правоотношение, в чиято връзка е издаден или не е поел гаранционно-обезпечителна отговорност по отношение на каузалното правоотношение.