Решение № 182 от 09.06.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Варна, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20223001000114 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Ромпетрол“ ЕАД със седалище гр.София срещу решение № 44 от 10.12.2021г. по търг.дело № 80/21г. по описа на Добрички окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от дружеството срещу „Добруджански хляб“ АД със седалище гр.Добрич иск за сумата от 29 190.49лв. – главница, претендирана като незаплатена изцяло цена на предоставени горива по фактура № 0001008453 от 31.05.2017г., както и е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 2 160лв.

Твърди че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения.

Твърди че обжалваното решение е немотивирано.

Оспорва извода на първоинстанционния съд че вземането по процесната фактура е погасено по давност. Твърди че изводът на съда че е приложима кратката тригодишна давност по чл.111 б.В от ЗЗД е неправилен. Твърди че задължението на „Добруджански хляб“ АД по процесната фактура не е периодично плащане. Излага че правопораждащият факт се явява сключеният 1 на 20.11.2007г. между страните договор, който не урежда периодичност на плащанията. Твърди че всяко едно плащане по договора се извършва въз основа на отделни/индивидуални сделки по продажба /зареждане/ на гориво и всяко едно зареждане се сумира, като получилата се обща цена следва да се заплати изцяло в рамките на 15 дни от датата на издаване на фактурата. Сочи че никъде в договора не е упоменато, че въз основа на същия страните са длъжни да заплащат/приемат определена или определяема цена за определени или определяеми количества, както това е при вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Излага че подписаният между страните договор е рамков и урежда най-общо отношенията между страните и начина по който се осъществяват и документират отделните сделки по продажба на горива между страните.

Твърди че уговорените и реализираните доставки нямат характера на периодични такива по смисъла на тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС. Доставките на гориво се реализират единствено на въз основа на бъдещи конкретни заявки и същите нямат единен правопораждащ факт.

Твърди че неправилно първоинстанционният съд е приел, че плащанията по подписания между страните рамков договор са определяеми по размер. Цената на горивото не е определена, нито определяема, тъй като тя зависи изцяло от ценовата политика на ищеца и се определя постоянно и едностранно от продавача, преди сключване на всяка конкретна сделка.

Твърди че процесното задължение не е част от месечна вноска или повтарящи се плащания, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, нито има единен правопораждащ факт. Излага че падежът по всяка сделка е в зависимост от датата, на която бъде издадена фактурата, която дата не е предварително точно определена.

Твърди че за процесното вземане е приложима общата петгодишна давност, която не е изтекла.

Твърди че по делото липсват доказателства за направеното възражение от ответника за плащане на процесното задължение, а напротив, от заключението на приетата по делото експертиза, се установява обратното.

Поддържа искането за присъждане на законна лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда.

2

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което предявеният от него иска да бъде уважен изцяло, ведно със законна лихва и направените по делото разноски за двете инстанции. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържат жалбата и молят съда да я уважи, претендират направените за двете инстанции разноски.

Въззиваемата страна „Добруджански хляб“ АД със седалище гр.Добрич, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е осъдителен иск от „Ромпетрол България“ ЕАД срещу „Добруджански Хляб“ АД за сумата общо 29 190.40лв., претендирана като незаплатена цена по договор за продажба на горива № СС-063 от 20.11.2007г. и по фактура № 0001008453 от 31.05.2017г.

Няма спор пред въззивна инстанция за съществуването на сключен договор № СС-063 от 20.11.2007г. за продажба на горива, както и че същия е бил действащ към процесния период 2017г. С договора „Ромпетрол България“ АД е поел задължение да продава, а купувачът „Добруджански Хляб“ АД да купува горива от собствените на продавача бензиностанции и на бензиностанции, опериращи под марката Ромпетрол.

Не са спорни пред въззивна инстанция и същите обстоятелства се установяват от приетата от първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните и кредитирана от въззивния съд изцяло, а именно: издаването от продавача на фактура № 0001008453 от 31.05.2017г. за продадени горива през м.май 2017г., приета и осчетоводена от купувача, на стойност 98 190.43лв. с ДДС.

Фактурата е намерила отражение в дневниците за покупки, съответно в дневниците за продажби и в справките декларации на страните. Към фактурата от продавача са издадени дебитно известие № 0000532219 от 3

28.07.2017г., с което е увеличена данъчната основа поради намаление на отстъпка със сумата 79.20лв., и кредитно известие № 1008585, с което данъчната основа е намалена със сумата 1 608.30лв. и ДДС със сумата 321.66лв, като и двете известия са включени в счетоводните регистри на страните. По фактурата от въззиваемото дружество - купувач по банков път са извършени плащания в общ размер на сумата 60 000лв. Останалата неизплатена част от задължението по фактурата по счетоводни данни на страните е в размер на сумата 36 339.67лв.

Спорно пред въззивна инстанция е само възражението на купувача – „Добруджански хляб“ АД за погасяване на вземането по фактура № 0001008453 от 31.05.2017г. по давност с изтичане на кратката тригодишна давност по чл.111 б.в от ЗЗД.

Срокът за плащане на задължението по фактурата е 15.06.2017г., съобразно уговорката в чл.7 т.1 от сключения между страните договор.

Исковата молба е предявена в съда на 04.06.2021г.

Съобразно разрешението в тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Съставът на въззивния съд намира, че в настоящия случай са налице характеристиките на периодичност на задълженията за плащане на продажната цена от купувача, съобразно посочените в тълкувателното решение негови характеристики.

В сключения между страните договор № СС-063 от 20.11.2007г. за продажба на горива страните са уговорили отнапред условията при които ще се извършва продажбата на горива от собствените на продавача бензиностанции и на бензиностанции, опериращи под марката Ромпетрол начина на продажбите и начина на отчитане – чрез използване на карти и устройства на продавача, цената, отстъпката и начина на плащане. Всяко отделно зареждане с гориво на автомобил на купувача, се отчита посредством 4 използването на карти и устройства на продавача, месечно зареденото и отчетено гориво се обобщава, начислява се съответната търговска отстъпка и в последното число на месеца се издава от продавача данъчна фактура, платима в петнадесет дневен срок от купувача. В случая не се касае за множество отделни договори за продажба, сключвани самостоятелно при всяко зареждане на автомобил на купувача на бензиностанция на продавача.

Договорът за продажба на горива от 20.11.2007г. е с периодично изпълнение на задълженията на всяка от двете от страни – както на продавача, така и на купувача. С оглед необходимостта и нуждите на купувача продавачът е поел задължение да продава гориво постоянно в течение на срока на договора.

Дължимата продажна цена се определя всеки месец съобразно количеството заредено гориво, цената обявена на тотема в бензиностанцията към момента на зареждането и начислената търговска отстъпка.

За да приеме, че плащането на продажната цена е периодично, въззивният съд съобрази уговорките в чл.6 и чл.7 от договора между страните, където са определени задълженията на страните във връзка с начина на плащане. Всяко последно число от месеца е посочено като дата, на която следва да бъде издадена данъчната фактура от продавача за продаденото и отчетено през предходния месец гориво. Изрично е уговорено плащане на задължението на купувача в 15 дневен срок от издаването.

Възззивният съд намира, че тези уговорки на страните сочат, че задължението на купувача е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира всеки месец в течение на срока на договора. Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт – сключеният между страните писмен договор за продажба на горива и падежът им настъпва периодично. Падежът на задължението на купувача за плащане е отнапред определен. Поради което и изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт.

С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че в случая е приложима кратката тригодишна давност по чл.111 б.В от ЗЗД и задължението по № 0001008453 от 31.05.2017г. с падеж 15.06.2017г. е погасено по давност на 15.06.2020г. Поради което и възражението на ответника „Добруджански хляб“ АД че към датата на предявяване на иска 04.06.2021г. искът е погасен по давност е основателно. Предвид на това и 5 искът следва да бъде отхвърлен и обжалваното решение потвърдено.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените за въззивно производство разноски в размер на сумата 2 160лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 44 от 10.12.2021г. по търг.дело № 80/21г. по описа на Окръжен съд – Добрич, търговско отделение.

ОСЪЖДА „Ромпетрол България“ ЕАД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, бул.“Сливница“ № 188, ет.6, ЕИК 117599032, да заплати на „Добруджански Хляб“ АД със седалище гр.Добрич, ЕИК 124121775 сумата 2 160лв. /две хиляди сто и шестдесет лева/, представляваща направени за въззивна инстанция разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6