Решение № 14 от 13.01.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Бургас, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20242100500182 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е постъпила въззивна жалба от Т. И. П., ЕГН: **********, с адрес: **** и И. Н. Т., ЕГН: **********, с адрес: ****, подадена чрез упълномощения им процесуален представител адв.В. Въндев - БАК против решение № 2504 от 18.12.2023г. по гр.д. № 3744/2023г. по описа на РС-Бургас, с което е допуснато извършването на съдебна делба между ищеца „МАРТИ 97“ ООД, ЕИК: 102872048, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ №78, вх.5, ет.6, представлявано от управителя Валентин Михайлов Георгиев и ответниците Т. И. П., ЕГН: ********** и И. Н. Т., ЕГН: ********** на съсобствените им недвижими имоти: стая № 6 с площ от 13,65 кв.м., ведно с прилежащите 1742 % ид.ч., равняващи се на 6,12 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата, както и 0,158 %, равняващи се на 1,23 кв.м.ид.ч. от общо помещение на партерния етаж – фотоателие, цялото с площ от 55 кв.м., който имот понастоящем представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед РД-189/30.01.2009 г., последно изменение от 29.05.2017 г., адрес на имота в гр.Бургас, ул.“Граф Игнатиев“ №7, ет.1, обект 6, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор ***, предназначение на обекта – за офис, с площ от 13,65 кв.м., ведно с 1,742 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия 1 етаж – ***, ***, под обекта – ***, ***, над обекта – ***; стая №10 с площ от 13,10 кв.м., ведно с прилежащите 1,672 %, равняващи се на 5,88 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, както и прилежащите 0,151 % равняващи се на 1,19 кв.м.ид.ч. от общо помещение на партерния етаж-фотоателие, цялото с площ от 55 кв.м., който понастоящем представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 9/30.01.2009 г., послесно изменение от 29.05.2017 г., адрес на имота в гр.Бургас, ул.“Граф Игнатиев“ №7, ет.1, обект 10, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***, предназначение на обекта: за офис, с площ от 13,10 кв.м., ведно с прилежащите 1,672 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***, под обекта – ***, над обекта – ***; и самостоятелен обект в сграда с идентификатор

*** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г., последно изменение от 23.01.2018 г., адрес на имота в гр.Бургас, ул.“Граф Игнатиев“ №7, ет.1, обект стая №9, който самостоятелен обект се намира на ет.1 в сграда с идентификатор ***, предназначение: административна, делова сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: за офис, брой нива на обекта:1, с площ от 13,35 кв.м., ведно с прилежащи части: 1,703 % ид.ч., равняващи се на 5,99 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***, ***, под обекта – ***, ***, над обекта – ***, който обект по документ за собственост представлява стая №9, ет.1, с площ от 13,35 кв.м., находяща се в пет етажна административна сграда, застроена на 265 кв.м., с 42 стаи, партер и сутерен, с адрес в гр.Бургас, ул.“Граф Игнатиев“ №7, ведно с прилежащи части: 1,703 % ид.ч., равняващи се на 5,99 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и 0,154 % ид.ч., равняващи се на 1,21 кв.м.ид.ч. от общо помещение в партера, при следните квоти: 77,83 % ид.ч. за ищеца „Марти 97“ ООД и по 11,085 % ид.ч. за всяка от ответниците Т. И. П. и И. Н. Т..

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение с оплакване, че същото е порочно, като се изразява несъгласие с изводите на съда за наличието на съсобственост между страните по отношение на процесните имоти. Счита се за неправилно приетото от първата инстанция, че възбраната нямала действие относно прехвърлените обекти по съображения, че нормата на чл. 453 от ГПК визирала изходящи актове от длъжника, а прехвърлителите нямали такова качество, доколкото правата на същите не били придобити от Държавата след вписване на възбраната. В тази връзка се навеждат доводи, че при безспорно вписана възбрана и тъй като дружествата-прехвърлители са придобили обектите именно от Държавата, то същите като нейни правоприемници са обвързани от обезпечителната мярка, наложена преди това и не са имали правото да прехвърлят имотите.

Сочи се, че обезпечителната възбрана е била допусната за обезпечаване на правата им по бъдещото съдебно решение, постановено по реда на ЗОСОИ и ЗВСВНМРСА, което обезпечаване е допустимо съгласно т. 3 от ТР № 1/2015г. на ОСГТК на ВКС. Счита се, че 2 възбраната се отнася до имота, така като е записан в обезпечителната заповед към момента на издаването й, т.е. в случая съгласно чл. 6, ал. 1, б. „в“ от ПВ, т.е. възбраната касае цялата сграда, като няма правна норма, която да разрешава коригиране и редуциране на възбраната до по-малка част от възбранения имот след постановяване на съдебното решение и съобразно приетото в него. В подкрепа на становището си се позовава т. 5 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г.на ОСГТК на ВКС, както и на определение № 272/21.06.2022г. по гр.д. № 4806/2021г. на ВКС, касаещо други помещения в същата сграда.

Излага се, че действието на възбраната се прекратява едва след нейната отмяна и заличаване, поради което се счита, че доколкото правото на праводателите на ответниците има за предмет получаване на непарични права съгласно ЗОСОИ, то съгласно т. 3 от ТР № 1/2015Г. на ОСГТК на ВКС в този случай вписаната възбрана не подлежи на заличаване. По подробно изложените във въззивната жалба съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което искът за делба да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият - ищец „МАРТИ 97“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. М. Златарев е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че решението първоинстанционния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци,че същото е правилно, постановено в съответствие материалния закон, без нарушения на съдопроизводствените правила, обосновано е и правните изводи са направени след детайлна и задълбочена проверка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Заявява, че няма спор между страните, че възбраната е наложена като обезпечителна мярка в административно производство по възстановяване на собствеността, вписана по партидата на ответника – Областния управител, действащ за Българската държава, с оглед на което се счита, че действията на тази обезпечителна мярка е спрямо този ответник, а не спрямо всички останали лица и разпореждания. Сочи, че така направения от съда извод кореспондира с нормата на чл. 401 от ГПК, като счита, че по този начин непротивопоставими спрямо взискателя са само разпореждания, извършени от длъжника, а в случая ищецът е придобил правата си не е от Държавата,а от трети лица. Освен това излага, че е налице разминаване между диспозитива на определение от 21.10.1999г. по адм.д. № 6065/1999г.на ВАС, въз основа на което е допуснато обезпечението и съдържанието на издадената обезпечителна заповед от 02.12.199г. по адм д. № 989/1998г.на БОС,въз основа на така посоченото определение, което според въззиваемия създава съмнения за недействителност на същата. Подчертава се, че нито ищецът, нито управителят му не са били страна както в административните, така и последващите ги граждански дела, като заявява, че за проблема относно собствеността ищецът е научил през 2019г. по повод изпълнително производство на съдебно решение по чл. 32,ал. 2 от ЗС. Изрично се заявява, че ищецът не оспорва, че общо ищците притежават 22.17% ид.ч. от трите делбени имоти, като счита, че наложената възбрана не променя факта, че той е станал собственик на 77.83% ид.ч. от същите имоти. Възразява против доводите в жалбата, че в случая допуснатата възбрана с оглед непаричния характер на обезпечените права не подлежала на заличаване, като навежда 3 подробни съображения в тази връзка, позовавайки се и на ТР № 1/2015г.на ОСГТК на ВКС и съдебна практика. Заявява, че процесната възбрана не е била противопоставима нито на доверителите му, нито на него,като сочи, че процесните имоти са били обект на производство по чл. 32, ал. 2 от ЗС, в което като страните са участвали ответниците и праводателите на ищеца и в което при изследване на правата на собственост на ответниците съдът е разпределил реалното ползването съобразно притежаваните от всяка от ответниците ид.ч. от имотите – 11.085% ид.ч. за всяка от тях. По подробно изложените в писмения отговор съображения се иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

В съдебно заседание всяка от страните чрез процесуалния си представител поддържа съответно жалбата си и писмения си отговор и моли съдът да постанови решение съобразно изложените от тях искания.

В първоинстанционното производство ищцовото дружество е предявило срещу ответниците иск за съдебна делба на горепосочените недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти, находящи се на адрес гр.Бургас, ул.“Граф Игнатиев“ №7, ет.1, подробно описани в исковата молба, при следните квоти: 77,83 % ид.ч. за ищеца и по 11,085 % ид.ч. за всяка от ответниците.

В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на делбените имоти, изградени в сграда с идентификатор *** на същия адрес. Ищецът основава правото си на собственост върху тях по силата на покупко-продажби, обективирани в представените нотариални актове, като сочи, че първите два имота са закупени от него на 22.12.2008г., а третият имот е закупен на 04.10.2017г. Излага, че впоследствие е разбрал, че по силата на съдебно решение от 17.06.1997 г., постановено по гр.д.№37/1993 г. по описа на БРС и съдебно решение №699/07.07.2000 г., постановено по адм.д.№989/1998 г. по описа БОС ответниците /от които първата лично, а втората от тях като наследница на починалата си майка С.И.К./, са собственици общо на 22.17 % ид.ч. от изградената административно – делова сграда с идентификатор №***, респ. на 22,17 % ид.ч. от всеки един от самостоятелните обекти в сградата, съответно сочи, че всяка от ответниците притежава по 11,085 % от правото на собственост от процесните закупени от него недвижими имоти, чиято делба претендира при горепосочените квоти.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са представили общ писмен отговор на исковата молба, с който са оспорили иска за съдебна делба като неоснователен с възражения, че счита, че ищецът не е придобил въз основа на сочените от него сделки каквито и да е права върху процесните недвижими имоти. Посочили са, че въз основа на обезпечителна заповед от 02.12.1999 г., издадена по адм.д. №989/1998 г. по описа на БОС на 27.07.2020г. в СВ - гр.Бургас е вписана възбрана върху цялата сграда на ул.“Граф Игнатиев“ в гр.Бургас, в която се намират процесните делбени имоти. Позовайки се на нормата на чл.401 от ГПК /чл.320 от ГПК отм./ ответниците са възразили, че всякакви разпоредителни действия с възбранения имот нямат сила по отношение на тях като лица, в чиято полза /респ. в полза на праводателката на втората ответница/ е наложена възбраната. Затова считат, че каквито и да е разпоредителни действия, извършени с обектите в цялата сграда са им 4 непротивопоставими. По тези съображения доколкото ищецът твърди, че е закупил процесните обекти през 2008г. и 2017г., т.е. след възбраняване на сградата, то ответниците считат за недействителни спрямо тях разпоредителните действия по отношение на обектите в сградата. Предвид тези съображения, възразяват, че между тях и ищецът няма съсобственост, поради което молят за отхвърляне на иска за делба От фактическа страна по делото е установено следното: