Решение № 7220 от 25.10.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е № ….. гр.

София, 25.10.2019 г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Д с - в, в публичното заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Здравка

Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира

Кордоловска

Биляна

Коева при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. дело № 14009 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищцата К.В. Н., чрез представителя й, срещу решение № 430759/15.06.2018 г. по гр. д. № 13623/2017 г. на СРС, 74 с - в, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу З. „О.З.“ АД над сумата от 4 500 лв. до размер от 20 000 лв. - главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 29.02.2012 г., ведно със законната лихва от 01.03.2017 г. (завеждане на иска) до окончателното изплащане на задължението и над сумата от 1 374 лв. до размер от 6 098, 72 лв. законна лихва за забава за периода 01.03.2012 г. до 28.02.2017 г. и в частта по разноските.

Въззивницата - ищца поддържа, че решението е неправилно и необосновано, постановено при противоречие с материалния закон в оспорените части. Излагат се съображения за нарушения на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението. Възразява се срещу определения от съда процент съпричиняване - 50 %. Поддържа се, че не са налице действия, свързани с причиняването на вредоностният резултат от страна на увреденото лице в размера, преценен от СРС. От събраните по делото доказателства се установява, че вина за настъпване на ПТП има единствено водача на л. а. „Форд Фиеста“, рег. № *******, управляван от А.В.. Механизмът на ПТП се установява от приетия по делото констативен протокол за ПТП, показанията на свидетеля водач на л. а. „Форд Фиеста“, дадени пред СРС и заключението на САТЕ.

Според жалбоподателката става въпрос за навлизане на л. а. „Форд Фиеста“ от страничен път в лентата, в която се е движел л. а. „Фолксваген Поло“, без да му се осигури указаното предимство. Поддържа се, че причина за ПТП е поведението на водача на л. а. Форд Фиеста, който е поставил другите двама участници в движението в аварийна ситуация и в невъзможност да избегнат настъпването му. Според жалбоподателката не става ясно на база какви доказателства СРС е достигнал да извод за 50 % съпричиняване на вредите. Ищцата е предприела всички разумни и предвидими мерки, с оглед състоянието на пътя и движението, но не е имала възможност да предвиди неочакваното навлизане на другия автомобил от път без предимство не в крайната дясна лента, а в средната лента на движение, в която тя се е движела. Дори да се приеме, че е налице съпричиняване на резултата поради това, че ищцата не е могла да спре своевременно, то се възразява срещу определения висок процент съпричиняване. Излагат се и съображения, че определеният размер на обезщетението не съответства на принципа на справедливостта, като при определянето му не са взети предвид всички неимуществени вреди причинени на ищцата от ПТП. По делото е установен дългият възстановителен период на ищцата, последствията от увреждането и периодите на търпени интензивни и затихващи болки. Определеното от съда обезщетение от 4 500 лв. не е адекватно на претърпените увреждания. Моли да се постанови решение, с което да се отмени решението на СРС в отхвърлителните части и вместо това - исковете да се уважат изцяло. Претендира направените разноски.

Въззиваемата страна - ответникът З. „О.З.“ АД, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение в оспорените части, като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Поддържа, че при определяне размера на обезщетението съдът е съобразил всички събрани по делото доказателства, като в хода на производството са доказани вида, степента и тежестта на получените от ищцата травматични увреждания и са взети предвид последиците от уврежданията. В производството не е доказано, че водачът на л. а. „Форд Фиеста“ е навлязъл внезапно и неочаквано, без да осигури предимство в платното на движение на ищцата. Правилно СРС е съобразил САТЕ и показанията на свидетеля, според които неосигуряването на достатъчна дистанция от страна на ищцата е довело до принос за настъпване на ПТП. Неоснователни са и възраженията за неспазен принцип на справедливост при определяне размера на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Съдът е отчел всички релеван тни факти в това число - заключението на СМЕ. Според него ищцата е търпяла болки до 3 месеца, след което получената от ПТП травма е зараснала. Според ответника при определяне размера на обезщетението следва да се държи сметка и за съществуващите социално – икономически условия. Неоснователни са възраженията за по - ниска степен на съпричиняване. Моли да се потвърди решението, както е постановено. Претендира разноски, в това число - юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца, ако надхвърлят размерите по НМРАВ.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното :

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – само в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо в оспорените части, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата законосъобразност.

Предмет на разглеждане е иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм. понастоящем но действащ към момента на ПТП и приложим в случая) - срещу застрахователя на гражданската отговорност на лицето причинило увреждането при ПТП, за което са претендират неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.

226, ал. 1 от КЗ

(отм.) увреденият, спрямо който делинквентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на вредите направо спрямо застрахователя по договора за гражданска отговорност на делинквента - т. н. пряк иск. Материално - правните предпоставки на тази претенция са : валиден към момента на деликта договор за гражданската отговорност на делинквента и настъпването на деликта - застрахователното събитие, за което застрахования е отговорен. При деликтната отговорност вината се предполага, по смисъла на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а презумцията не е оборена от ответника, чиято е била доказателствената тежест.

По делото е установено, че е налице договор по застраховка „гражданска отговорност“, по който ответното дружество е обезпеча­вало деликтната отговорност на водача на л. а. марка „Форд”, модел „Фиеста”, с рег. № *******, управляван от А.А. В., който - на 29.02.2012 г. в 8, 45 ч., при движение по бул. „Алея Яворов“, в района на пътния възел свързващ „Алея Яворов“ с бул.

„Цариградско шосе“, се завърта внезапно с предната част обратно на посоката на движение в съседната крайна дясна лента. В резултат на това, в него се удря л. а. „Фолкваген Поло“, управляван от ищцата, в който се блъска попътно движещият се л. а. „БМВ“, управляван от Валери Владимиров.

Механизмът на произшествието, описан в констативния протокол за ПТП се потвърждава, както от приетата пред СРС САТЕ, така и от показанията на свидетелката А.Спасова, която е управлявала МПС „Форд Фиеста“. Според нея завъртането е станало поради хлъзгавия път. Карала е бавно към светофара на Румънското посолство, който е би червен, в средна лента, след което се е завъртяла и е спряла в посока на насрещното движение в крайната дясна лента и колите са се ударили в нея.

Според САТЕ, която не е оспорена от страните, л. а. „Форд Фиеста“ се е движел след отклонението за включване от бул. „Цариградско шосе“ към „Алея Яворов“ (от път без предимство) и се е насочил към средната лента. След загуба на устойчивост се е завъртял с предна част в посоката на движение и се е оказал в дясната лента на движение. Вещото лице е определило, че л. а. „Фолксваген Поло“, управляван от ищцата, преди настъпването на ПТП се е движел със скорост от около 30 км. ч.

Според експертизата ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, но пътя е бил кишав и хлъзгав, с мокра асфалтова настилка.

На база доказателствата събрани пред СРС, както и въз основа на заключението на СМЕ, приета пред този съд и неоспорена от страните, основателно са приети за установени настъпилите вследствие на произшествието вреди за ищцата, които се изразяват в счупване на гръдната кост.

Въззивният съд споделя извода на СРС, че характера на телесните увреждания и пряката им причинна връзка с настъпилото ПТП се установява от съдебно­медицинска експертиза, приета пред СРС.

След установяване на материално

- правните предпоставки за ангажиране на застрахователната отговорност на ответното дружество, основният спорен въпрос е бил какъв е справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 от ЗЗД и съгласно ППВС № 4/1968 г.

Въззивният съд намира, че при определяне на този размер следва да се вземат предвид установените по делото претърпени от ищцата болки и страдания, техния интензитет и продължителност, продължителността на възстановителния период, възрастта на пострадалата.

Според СМЕ ищцата е претърпяла болки с по - голям интензитет след ПТП за 14 - 15 дни, след което болките са намалели до 3 месеца. С оглед характера, степента и местоположението на травматичните увреждания ищцата е била с правилно поставен предпазен колан по време на ПТП. Вещото лице е направило личен преглед на ищцата, от който е констатирало, че състоянието й е стабилно и гръдната кост е заздравяла в момента.

В съдено заседание вещото лице е уточнило и че при прегледа на ищцата е установило, че в средната трета на гръдната кост се вижда твърда, болезнена при натиск подутина. Според ренгеновата снимка, гръдната кост е зараснала в неправилно положение с ъгъл 35 градуса. Ищцата съобщава за непостоянни болки в гръдната кост при влажно и студено време.

Други относими доказателства относно претърпените от ищцата болки и страдания не са били ангажирани.

Настоящият състав намира, че при определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид преживения безспорно стрес от травмата, дефекта при зарастване на гръдната кост и обстоятелството, че ищцата продължава да търпи неприятни усещания при всяка промяна на времето, независимо, че озравителния процес е приключил към момента.

При съобразяване на всички посочени обстоятелства СРС е приел, че справедливият размер на обезщетение за неимуществените вреди претърпени от ищцата от процесното ПТП е 9 000 лв. Доколкото ответникът не е оспорил решението и поради забрана за влошаване положението на ищеца, въззивният съд не може да приеме различен размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Въззивният съд намира, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи заключение за по - висок размер на обезщетението. Въпреки предоставената на ищцата от СРС възможност за разпит на свидетел относно търпените от нея конкретни болки и страдания и периода им, тя не довела такъв и не е ангажирала други относими доказателства относно претърпените вреди.

Относно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат :

Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

По въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице задължителна съдебна практика, обобщена в ППВС № 17/18.11.1963 г. Въпросът за наличието или отсъствието на съпричиняване от страна на пострадалия и причинната връзка с настъпилия вредоносен резултат е винаги конкретен и е изцяло в зависимост от установените факти и събраните по делото доказателства.

Граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД показват, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало да настъпване на вредоносния резултат. Така е разрешен въпроса и в практиката на съдилищата. Според нея не всяко поведение на пострадалия (действие или бездействие), дори ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди - в случая с настъпилата смърт.