Решение № 6307 от 13.06.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6307 гр. С., 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20211110137067 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК

Предявени са от ищеца „А1 България” ЕАД (с предишно фирмено наименование „Мобилтел” ЕАД) срещу ответника ЕТ „Македония – Иван Д а н ь о в с к и “ обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 92 ЗЗД за установяване дължимост на следните вземания: сумата от 729,09 лева, представляваща сбор от суми за основна месечна абонаментна такса, допълнителна месечна абонаментна такса за допълнителен мобилен интернет, абонаментна такса за интернет, телевизия, за фиксирана телефонна услуга, начислени суми за ползвани далекосъобщителни услуги за периода от 16.1.2019 г. до 15.6.2019 г., начислени съгласно условията на договор № ......

(системен партиден № .. и приложения към него, както и сумата от общо 819,78 лв., представляваща сбор от начислени неустойки за невърнати устройства в размер общо на 330 лв., неустойка в общ размер на 487,78 лв., начислена за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната, както и неустойка в размер на 2 лв., начислена за обработка на просрочени задължения № /27.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 31.07.2020 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 34504/2020г. по описа на СРС, 36-ти състав.

Ищецът „А1 България” ЕАД (с предишно фирмено наименование „Мобилтел” ЕАД) твърди, че между страните е сключен Договор с № ......

(системен партиден № ..), по който са налице задължения спрямо ответника в общ размер на 729,09 лв. – цена на месечни абонаментни такси и ползвани далекосъобщителни услуги за периода от 16.1.2019 г. до 15.6.2019 г. Сочи, че е начислена неустойка за прекратяването на договора на осн. чл. 54.12 от ОУ, във вр. с чл. 6.3 от Приложение 1 към договора от 27.4.2017г. и Допълнително приложение към Приложение № 1/23.11.2017г. в общ размер на 487,78 лв. в частта за мобилни номера *** и *** по вина на абоната, които номера били пренесени в мобилната мрежа на друг оператор, равняваща се размера на редовните месечните абонаментни такси (без ДДС и без отстъпки), дължими от абоната за съответната услуга до изтичане на 1 посочения в договора срок за същата услуга за срок от 9 месеца. Твърди се, че поради невръщане на предоставените по договора устройства, ищецът е начислил и неустойка за всяко от тях на основание Приложение № 1 и Допълнително приложение към договора. Претендира и обезщетение в размер на 2 лв., начислено за обработка на просрочени задължения, съгласно действащите ОУ. Моли съда да уважи предявените искове и претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ЕТ „Македония – Иван Даньовски“, в който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че е ползвало услугите на ищеца, част от които са пренесени при друг оператор. Твърди, че срокът на договора е изтекъл.

Твърди, че е правил неуспешно многократни опити да се свърже с акаунтмениджъра, обслужващ ответното дружество, с цел осъществяване на процедура по прехвърляна на номерата при друг оператор. Поддържа, че договорът с ищеца е прекратен на основание прехвърляне на номерата на дружеството при друг (приемащ) оператор без да е било необходимо подаване на писмено заявление до ищеца, като ЗЕС допускал подобно едностранно прекратяване. Ето защо твърди, че не дължи начислената неустойка за виновно предсрочно прекратяване на договора. Излага доводи за нищожност на клаузата за неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, като неравноправна поради противоречие на чл. 143, т. 6, пр. 2 и т. 5 ЗЗП. В тази връзка счита, че операторът сам е прекратил договора, поради неплащане на начислените на абоната суми, а същевременно претендира под формата на неустойка възнаграждение за престация, която не е предоставил. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Претендира сторените в производството разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК, с правно основание правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл.

92 ЗЗД.

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; ищецът да е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги, съобразно уговореното в договора в претендирания обем и стойност; цената на доставените услуги, включително на предварително уговорените абонаментни такси.

По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже и виновно неизпълнение на задълженията на ответника, прекратяване (разваляне) на договора, валидно неустоечно съглашение, размер на неустойката. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по договора, поради което не са били налице основанията за неговото прекратяване, поради което не дължи и претендираната неустойка и релевираните възражения, изключващи отговорността му за заплащане на неустойка при прехвърляне на номера при друг далекосъобщителен оператор.

С доклада по делото, неоспорен от страните са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства : че страните са се намирали в облигационни отношения, като ответното дружество е 2 ползвало услуги при ищеца, част от които са пренесени при друг мобилен оператор.

По делото е представен договор № ...... от .....2015 г., сключен между „Мобилтел“ ЕАД (сегашно наименование „А1 България“ ЕАД) и ЕТ Македония – Иван Даньовски. Представени са и Приложение 1 към договора от 27.4.2017г. и Допълнително приложение към Приложение № 1/23.11.2017г.

Съгласно Приложение № 1/27.04.2017 г. към договора с избрани тарифни планове Mtel Нет 100, Мтел Тв разширен и Мтел безкарй фикс Х L с месечна абонаментна такса само за фиксирани услуги в размер на 30 лева; Мтел бизнес безкрай 30 на 4 бр. сим карта с месечна абонаментна такса за мобилната услуга в размер на 70 лева; Приложението е подписано от Иван Димчев Даньовски на 27.04.2017 г. и е със срок 24 месеца. Видно от Приложение № 2 към договора от същата дата, подписано от Иван Даньовски са активирани интернет пакети - услуга фиксиран интернет през мобилна мрежа с тарифен план “Net Box 50”. Видно от Приложение № 1/23.11.2017 г., отново със срок на действие две години е активиран мобилен интернет 5 G за посочените в приложението два мобилни номера. От приемо-предавателен протокол за закупено мобилно устройство от 29.04.2017 г. се установява, че на ответника са представени две устройства: Fihed Cordless Phone FC8081 и Huawei B310-22s. Ответникът не оспорва, че телефонните номера и посочените услуги са ползвани от него и че част от тях са прехвърлени към друг оператор. Представено е и Приложение № 2 от 30.11.2017г. за телефонен номер *** и избран тарифен план Business modul S със срок 24 месеца. Съдът приема, съгласно посочения договор и приложения към него ищецът се е задължил да предоставя на ответника следния пакет от услуги: фиксиран интернет, телевизия, фиксирана телефонна услуга и мобилни услуги за глас и данни. Пакетът включва 4 бр. мобилни услуги за глас и данни с тарифен план „Бизнес безкрай 30 5GB“, предоставяни за мобилни номера ***, ***, *** и ***; 1 бр. фиксирана услуга интернет № 101000241370; един брой фиксирана услуга телевизия № 201000241369; фиксирана телефонна услуга, предоставяна на № 024275251; и услуга фиксиран интернет през мобилна мрежа с тарифен план “Net Box 50”, предоставяна за мобилен номер ***.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по договор № ...... от .....2015 г., изменен с анекси към него /наречени „приложения“/ от 27.04.2017 г. и 23.11.2017 г., по което с процесните фактури са начислени вземания в полза на ищеца. От съдържанието на приложенията се установява, че същите са със срок на действие 24 месеца, от което следва, че приложения /анекси/ № 1 и 2 /л. 1116/ действат до 27.04.2019 г., а приложение № 2 до 23.11.2019г. В същото време, при липса на изявление за прекратяване на договора от страна на ответника, съгласно общите условия същият продължава своето действие като безсрочен, като може да бъде прекратен по всяко време с 1-месечно предизвестие.

3

Ответникът признава, че е ползвал предоставените от ищцовото дружество телефонни номера и услугите на оператора, като в депозирания отговор по реда на чл. 131 ГПК заявява, че част от услугите са пренесени при друг оператор. По делото не е представено писмено заявление от ответника адресирано до ищеца, с отправено искане за прекратяване на договорните отношения, а именно отправено заявление за пренасяне, което следва да се счита за писмено предизвестие за прекратяване на двустранен договор по отношение на номерата, чиято преносимост се заявява. Изявлението на ответника, че е ползвал предоставените от ищцовото дружество телефонни номера и услугите на оператора представлява по същността си и признание на неизгодния за ответника факт за наличие на облигационно правоотношение между страните за ползване на мобилни услуги, което се потвърждава и от изготвената по делото СТЕ, чието заключение съдът кредитира изцяло като обективно и всестранно изготвено. От същото се установява, че след проверка в софтуерната система на мобилния оператор е установено, че съществува заведена на името на ответника партида с ID № 105483737, клиент № ......, по договор № .., прекратен на 07.07.2019 г. автоматично, поради неплащане след 124- я ден на забава. Описани са стъпките на алгоритъма за деактивация по горната партида, като автоматично е генерирана неустойка. Дадени са общи описания на процеса по остойностяване на отделните разговори спрямо клиентския тарифен план и предоставените отстъпки (рейтинг) и отразяването им в месечните фактури (билинг). Съгласно чл. 6 от Раздел II от Процедурата за преносимост на мобилни номера, подписано между мобилните оператори, а и от чл. 54в от приложимите ОУ на ищцовото дружество, договорните отношения на абоната с Даряващия доставчик/вторичния доставчик се прекратяват по реда предвиден в Общите условия за взаимоотношения с крайните потребители на Донора/вторичния доставчик и индивидуалния договор между Донора и крайния потребител. Според ОУ договорът се прекратява от абоната с едномесечно предизвестие, предвид което до края на отчетния период – 07.07.2019г., доколкото няма данни за по-ранна дата на прекратяване на правоотношението, съдът намира, че страните все още са били обвързани от процесния договор и приложенията към него. Ето защо, ответникът дължи заплащане на всички абонаментни такси и ползвани услуги до прекратяване на договора. Същият не оспорва стойността на месечните абонаментни такси и ползваните от него услуги, за които са издадени процесните фактури, а само отрича същите да са дължими на соченото от ищеца основание – договор № № ...... от .....2015 г. и приложения към него. Както бе подробно разяснено погоре, настоящият съдебен състав приема, че именно този договор и анексите към него са правопораждащите облигационната връзка между страните факти, като наличието на други договори между страните за ползването на тези телефонни номера не са установени.

С оглед изложеното, съдът намира предявените искове за дължимост на сумата в общ размер на 729,09 лева, представляваща сбор от суми за основна 4 месечна абонаментна такса, допълнителна месечна абонаментна такса за допълнителен мобилен интернет, абонаментна такса за интернет, телевизия, за фиксирана телефонна услуга, начислени суми за ползвани далекосъобщителни услуги за периода от 16.1.2019 г. до 15.6.2019 г. , за които са издадени процесните фактури, за основателни.