Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 16482 от 03.09.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 5574/2025
Вид
Определение № 16482
Подписан
03.09.2025
Състав
Милена Богданова, Илиана Станкова, Весела Трайкова Живкова Офицерска

Цитирани разпоредби

  • чл. 126 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16482 гр. София, 03.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана С.а като разгледа докладваното от Илиана С.а Въззивно частно гражданско дело № 20251100505574 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба от П. И. С. срещу Определение 13096/19.03.2025 г., постановено по гр.д. № 14850/2025 г. по описа на СРС, 125-ти състав, с което производството по делото е прекратено като недопустимо, на основание чл. 126 ГПК. В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че предявеният отрицатален установителен иск е недопустим, поради факта, че правото на собственост по отношение на същите имоти е предмет на вече висящо производство по съдебна делба. Твърди се, че този извод е неправилен и противоречи на постоянната съдебна практика, според която до влизане в сила на съдебното решение по първата фаза на съдебната делба е допустимо страните да предявят иск за защита на собствените си права в отделно исково производство, когато такъв иск не е предмет на самостоятелен иск, предявен в производството по съдебна делба. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от лице, което има право и интерес от обжалването. Поради изложеното същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се явява е неоснователна.

Производството по гр.д. № 14850/2025 г. по описа на СРС, 125-ти състав е образувано по искова молба вх. № 90556/14.03.2025 г., подадена от П. И. С. срещу В.П. С.а. В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици при равни квоти на недвижим имот – жилищна сграда, находяща се в гр. София, с.

Бистрица, ул. ****, със застроена площ от 149.78 кв.м. състояща се от сутерен, първи и втори етаж, заедно с подпокривно пространство, заедно с поземлен имот, в който е построена сградата, който е с площ от 760 кв.м., представляващ имот с пл. № 1430, придобит от тях чрез покупко-продажба с нотариален акт № 118, том I, рег. № 1155, дело № 99/2004 г. на нотариус М.К., 1 рег. № 200 при СРС. Ищецът сочи, че между страните е висящо исково производство по предявен иск за съдебна делба на имота – гр.д. № 20221110139670/2022 г. по описа на СРС, по което дело ответницата в срок е релевирала и е прието за съвместно разглеждане възражение за придобиване на идеалната му част по давност. Предявява отрицателен установителен иск, с който да бъде отречено, че ответницита В.П. С.а е придобила придобитата от него чрез посочения договор за покупко-продажба идеална част по давност.

След служебна справка настоящият съдебен състав установява, че производството по съдебна делба между страните по гр.д. № 20221110139670/2022 г. по описа на СРС все още е висящо, като от въззивния съд е постановено Решение от 30.04.2025 г. по в.гр.д. № 20241100506788/2024 г. по описа на СГС, IV „г“ въззивен състав, което към настоящия момент не е влязло в сила. По делото за съдебна делба на процесния недвижим имот основният спорен въпрос е по приетото за разглеждане възражение на ответника В.П. С.а за придобивна давност по отношение на собствената на ищеца П. И. С. ½ идеална част от имота.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик на ½ идеална част от имот, за които ищецът притежава нотариален акт за собственост, по отношение на имот, за който и висящо производство за съдебна делба между страните, по което е прието възражение от ответника за придобивна давност, е недопустим на основание чл. 126 ГПК.

По въпроса за допустимостта на положителния установителен иск за собственост на имот, по отношение на който е висящо производство за съдебна делба в първата й фаза, е налице практика на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 50025/28.02.2023 г. по гр.д. № 1898/2022 г.

Г.К, I г.о. на ВКС, както и определение № 10/10.01.2019 г. по ч.гр.д. № 4548/218 г. на I г.о. на ВКС и др., в които се приема, че когато съделител е предявил в отделен исков процес иск за установяване на правото му на индивидуална собственост върху имот, предмет на съдебна делба не е налице идентитет между това дело и делото за делба, дори и в същото да е направено възражение от страната за придобиване на имота на същото основание, а е налице отношение на преюдициалност на установителния иск спрямо производството по съдебна делба.

В настоящия случай съдът намира, че тази съдебна практика не може да намери приложение. Предмет на първоинстанционното дело е отрицателен установителен иск за собственост касаещ отричане, че в полза на ответника е възникнало право на собственост, придобито по давност в периода непосредствено след съвместно придобиване на имота от страните чрез транслативна правна сделка през 2004 г., на ½ идеална част от имота, която ищецът е придобил по силата на нотариалния акт.

При предявен отрицателен установителен иск съдът въз основа на конкретните твърдения и по всяко време на делото следи за правния интерес от иска, като преценяват и евентуалните последици от евентуалното негово уважаване или отхвърляне.

Възражение за придобивна давност между същите страни, за същия имот, квота и на същото придобивно основание е релевирано и прието за съвместно разглеждане в производството по съдебна делба по гр.д. № 20221110139670/2022 г. С уважаването на предявения отрицателен установителен иск ищецът цели отричане правата на ответника по отношение 2 на идеални части от правото на собственост върху имот, за които самият ищец разполага с нотариален акт за собственост, а ответникът се позовава на изтекла в негова полза след възникване на тези права придобивна давност и този факт при уважаване на иска ще бъде отречен. Съдът намира, че с така предявения иск, ищецът няма да получи по-голям обем на защита от тази в производството по първата фаза на съдебна делба във връзка с направеното от ответника В.П. С.а възражение за придобивна давност и предявяването на такъв иск напълно изчерпва предмета на това възражение, поради което така предявеният иск се явява недопустим.

Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение 13096/19.03.2025 г., постановено по гр.д.

№ 14850/2025 г. по описа на СРС, 125-ти състав, с което производството по делото е прекратено като недопустимо.

Определението на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС, с частна жалба, в едноседмичен срок от получаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3