Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 867 от 23.07.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 897/2024
Вид
Решение № 867
Подписан
23.07.2024
В сила
02.09.2024
Състав
Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.5, ал.3, т.1, пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.219, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 867 гр. Варна, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100500897 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България срещу Решение №499/18.02.2024г. по гр. д. №9904/2023г. на ВРС , 33-ти състав, в частта с което е осъдена ПРБ, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на ищеца О. О. С., ЕГН**********, сумата 1500.00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт, които са пряка и непосредствена последица от несправедливо водено наказателно преследване по образуваното ДП №586/2022г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР Варна и пр. преписка №15608/2022 по описа на РП-Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба в съда - 03.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и за разноски съобразно осъдителната част.

Във въззивната жалба на се твърди, че решението, в обжалваните му части, е недопустимо, евентуално е неправилно, поради липса на материална предпоставка за ангажиране отговорността на ПРБ по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Ищецът по делото не бил привлечен като обвиняем нито с постановление на ПРБ, нито със същинско „първо действие срещу него по смисъла на чл.219, ал.2 от НПК“ както е приел ВРС, за което развива подробни съображения. При евентуалност счита присъденото от ВРС обезщетение за прекомерно според 1 критерия по чл.52 ЗЗД, но без да излага доводи в тази насока. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска в нея, евентуално за намаляване на обезщетението, а в о.с.з. поддържа исканията си.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа твърденията си пред РС за наличие и доказаност на всички предпоставки на предявените искове, както и за обоснованост на определения от ВРС размер на обезщетението. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните части, което поддържа в о.с.з.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а по останалите въпроси взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на О. О. С., ЕГН**********, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на Прокуратура на Република България за сумите:

- 7000.00лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт, които са пряка и непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца наказателно преследване по образуваното ДП №586/2022г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР Варна и пр. преписка №15608/2022г. на ВРП, ведно със законната лихва върху обезщетението от предявяването на иска – 02.08.2023г. до окончателното му изплащане;

- 56.00лв. – такса за изготвяне на скрийнинг на наркотични вещества съгласно фактура 2000093616/17.11.2022г.

Ищецът твърди, че на 16.11.2022г. около 00:50 в гр.Варна, докато управлявал лек автомобил марка „Хонда" модел „ЦР-В“, с peг.№В2420, е бил спрян за проверка от полицаи към сектор ПП при ОД на МВР - Варна. При проверката му е бил извършен тест с техническо средство „дръг тест 5000“, с фабричен номер ARPK-0114, който е отчел наличие на амфетамин. С. е бил отведен до ВМА за вземане на кръвна проба и след това задържан в Трето РУ при ОД на МВР Варна за 24 часа. Били са снети регистрационните табели на автомобила. СУМПС му е било отнето със ЗППАМ за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Било е образувано ДП № 586/22 по описа на сектор ПП при ОД на МВР Варна и пр.преписка № 15608/2022 по описа на РП - Варна.

По собствено желание на следващия ден - 17.11.2022г. С. си направил изследване за употреба на наркотични вещества, като резултатът бил отрицателен; не са били открити наркотични вещества нито в кръвта, нито в урината му. Въпреки представянето на фиш аза токсикохимичен анализ ПРБ не прекратила преписката. Едва след като е излязъл резултата от кръвната проба по проверката от 16.11.2022г. на полицаите към сектор ПП при ОД на 2

МВР-Варна, с постановление от 18.07.2023г. ВРП е прекратила НП поради това, че не са открити наркотични вещества или техни метаболи.

В продължение на осем месеца и 10 дни, ищецът не е можел да шофира собствения си или друг автомобил, с което ПРБ го била лишила от възможност да работи и да учи пълноценно. През цялото време до прекратителния акт на ПРБ О. С. трябвало да понесе много горчивина от неразбирането, че не е виновен; той бил притеснен, уплашен, психически разстроен и в състояние на стрес, поради дискредитиране на доброто му име в обществото; чувствал се безперспективен и обезнадежден,с голямо напрежение и тревожност, нервност, страх и отчаяние поради възможността да бъде осъден без вина. С образуване на ДП срещу него били накърнени моралните и нравствените му ценности и социалното му общуване; унизено било и човешкото му достойнство. Всичко това било крайно негативно за него, разстройващо психичното му състояние, спокойствието му и нормалния му сън.

Поддържаните като преживяни нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на личността му, накърнена чест, достойнство и добро име в обществото счита да са пряка последица от незаконосъобразното поведение на ВРП във връзка с лишаването му от право да управлява личен автомобил, лишаването му от право да шофира и задържането му от органите на МВР.

Въз основа гореизложеното моли за обезщетение в претендирания и справедлив според него размер, за заплащане на разходите за защитата му (с доброволен тест) и за лихва за след приключване на ДП, като в о.с.з. поддържа искането си до съда.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва предприетите ПАМ срещу ищеца от МВР и образуването на преписка и ДП по случая. Оспорва обаче категорично качеството на ищеца на „обвиняем“ по ДП, което счита че води до недопустимост или неоснователност на иска.

По-конкретно оспорва О. С. да е бил привлечен в качеството му на обвиняем с постановление на ПРБ или със същинско „първо действие срещу него“ по смисъла на НПК. След промените в НПК от 2017г. всяко ДП се води само и единствено по факта на престъплението. В тази връзка воденото ДП № 586/2022г. по описа на Сектор ПП - ОДМВР Варна не е било срещу С., а предприетите мерки спрямо него са били изцяло от административен характер и не попадат в обхвата и на по-широтоко тълкуване на понятието „обвинение в извършено престъпление“. ПРБ не е отговорна за действията на полицейските органи, които са констатирали, че С. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества и впоследствие на осн. чл.212, ал.2 НПК е било започнато ДП. Ако С. е претърпял вреди, те са били само от действията на МВР, за които ПРБ не осъществява контрол и не отговаря. Пради това искът се счита за недопустим, евентуално за напълно неоснователен.

Извън горното ПРБ оспорва като неоснователен и недоказан размерът 3 на претендираните обезщетения. Ищецът не е доказал надлежно както вредите, така и пряката им причинна връзка с поведението на ПРБ, отделно и размера на обезщетението за тях. Сумата от 7000лв. се счита за прекомерно завишена и несъответна на доказателствата и критерия за справедливост.

Времето на ДП се дължи на факта на изчакваните резултатите от химическата експертиза за установяване на наркотични вещества и техните аналози, а за такъв тип данни се изисква продължително време. Представеният от ищеца резултат от частен тест не е можел да бъде съобразен от ПРБ по процесуални причини. Отделно от това в исковата молба не са посочени, а по делото не са доказани факти от обективната действителност, свързани с конкретно отношение на другите лица от обкръжението на ищеца, които поради знанието си за ДП да са проявили към ищеца негативно отношение. Така негативните чувства, преживяни от С., са били изцяло продукт на неговото вътрешно възприятие, непровокирано от външната среда. Няма доказателства за това каква е била личността на ищеца, как ДП е повлияло върху него и в каква степен са били накърнени доброто име и честта му, в резултат на действията на ПРБ.

По същество моли за отхвърляне на исковете или за намаляване на размера на евентуалното обезщетение, а в о.с.з. поддържа позицията си.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Приложени по делото са цялото ДП №586/2022г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР Варна и пр. преписка №15608/2022 по описа на РП-Варна – в оригинал, от материалите по които се установява следното:

При проверка на 16.11.2022г. от служители на МВР и извършен тест чрез техническо средство „дръг тест 5000“, с фабричен номер ARPK-0114, в О. С. е било отчетено наличие на амфетамин.

С АУАН Серия GA, акт №771016/17.11.2022г., срещу О. С. е било образувано административнонаказателно производство за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП – употреба на наркотични вещества или техните аналози.

Със ЗППАМ №22-0819-001652/17.11.2022г. е било отнето от С. и СУМПС №285839751 и контролен талон №7775188, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

С постановление от 17.11.2022г. на разследващ полицай при ОД на МВРВарна е била назначена химическа експертиза за откриване наличие или липса на наркотични вещества или техни аналози в лицето О. С..

Във фиш за токсикохимичен анализ, изготвен във ВМА по желание на О. С. е посочено, че при взета проба от урина и кръв на 17.11.2022г. в 11:00ч., не са били открити наркотични вещества. Видно от приетата фактура заплатената от С. цена за изследванията е била 56лв. с ДДС.

На 17.11.2022г. са били извършени разпити на няколко свидетели по ДП, в това число на О. С..

4

Самото ДП за престъплението по чл.343б, ал.3 от НК е било образувано на 17.11.2022г. със съставяне на протокол за разпит на свидетел.

С няколко постановления на ПРБ срокът на ДП е бил продължаван.

Със заключение от 02.06.2023г. по съдебно-химическата експертиза по ДП е установена липса на наркотични вещества или техни аналози в пробите на лицето О. С., иззети на 17.11.2022г.

С постановление от 18.07.2023г. на ВРП наказателното производство по ДП №586/2022г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР-Варна било прекратено поради липса на данни за извършено престъпление по НК.

Показанията на св. В.А.-К. съдът цени като обективни и базирани и на лични впечатления. От тях се изяснява, че след като преди една година О. С. бил спрян за проверка, при която тестът му за наркотици излязъл положителен, той бил изключително притеснен и изпаднал в стрес. Започнал да има паник-атаки, притеснявал се винаги, като видел полиция. Бил студент и работел като доставчик, наложило се да напусне, понеже работата му била свързана с шофиране. Налагало се някой да го кара за лекции, сутрин рано, особено зимните месеци. Учил в Техническия университет, до него имало автобус, но бил неудобен. Случвало се свидетелката също да води ищеца до университета. Пробата се забавила повече от десет месеца. През това време С., като излизал навън, не взимал нурофен или аналгин. И след връщане на книжката продължил да има страх от шофиране, понякога имал паник-атаки с прилошаване.

Показанията на св. А.К. съдът цени като обективни и като базирани и на лични впечатления. От тях се изяснява, че свидетелката е била в колата с ищеца, когато ги спрели за проверка. Дотогава той нямал провинения. След като тестът му излязъл положителен той отишъл за повторен кръвен тест с полицаите, а свидетелката се прибрала. Около 10 месеца стоял без книжка, докато излезе кръвния тест. Загубил работата си като останал без книжка, тъй като бил доставчик на стоки. През месеците, в които чакал да излезе кръвната проба, бил стресиран и под напрежение. Тежало му и че ангажира някой да го вози до университета и че приятелите му се подигравали за отнетата книжка.