Решение № 2359 от 08.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2359 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100509466 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците Е. И. К. и Н. П. К. срещу решение от 04.03.2025 г. по гр.д. №47482/2023 г. на Софийския районен съд, 51 състав, в частта, в която е признато за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу жалбоподателите установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.153 ал.1 ЗЕ вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, че Е. И. К. дължи на „Топлофикация София” Е А Д сумата от 165,52 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. София, ж.к. ****, с аб. №121357, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.01.2023 г., до окончателното изплащане, сумата от 31,17 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 11.01.2023 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, и сумата от 30,95 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.01.2023 г., до окончателното изплащане, и Н. П. К. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 41,38 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. София, ж.к. ****, с аб. №121357, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.01.2023 г., до окончателното изплащане, сумата от 7,79 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 11.01.2023 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, и сумата от 7,74 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.01.2023 г. до окончателното изплащане, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски в заповедното и 1 исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено противоречие с материалните и процесуалните норми. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото е установено, че ответниците са били съсобственици на процесния топлоснабден имот през процесния период. Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач „ПМУ Инженеринг” ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените установителни за главницата за топлинна енергия и за лихва за забава върху нея са отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, и в частта, в която предявените установителни искове за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение са отхвърлени изцяло, поради което решението е влязло в законна сила в тези му части.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. За пълнота на изложението следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на 2 закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.

Ответниците в срока за отговор по чл.131 ГПК не са оспорили, че са собственици на процесния топлоснабден имот през процесния период при сочените от ищеца квоти, като това обстоятелство се установява от представените по делото писмени доказателства договор от 22.08.1985 г. за продажба на недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на НДИ, сключен с П.В.К. и Е. И. К., списък на живущите по апартаменти в процесната жилищна сграда, поименни списъци на етажните собственици – приложение към протокол от ОС на процесната ЕС, удостоверение за наследници, изх. №РИС24-УГ52-743, издадено от Столична община, район „Искър“.

Действително, в представената по делото декларация по чл.4 ЗМДТ и декларираните в същата обстоятелства от лицето З.П.К., се съдържат индиции относно придобиване от декларатора на процесния имот на 23.12.1985 г. по силата на посочения в същата декларация нот. акт. Декларацията обаче е с декларатор трето за процеса лице, поради което обективираните в същата изявления не могат да се ценят като признание на ответната страна за неизгоден факт съгласно чл.175 ГПК. Същевременно, по делото не е представен друг документ за собственост, освен договора за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищен фонд по реда на НДИ от 22.08.1985 г., който да доказва последващо разпореждане с процесния недвижим имот, в частност в полза на декларатора. От друга страна обаче, съдът съобразява отразяването в декларацията на лицата П.В.К., Е. И. К. и Н.

П. К. като ползватели на имота, което обстоятелство също е основание за ангажиране на отговорността на ответниците за заплащане стойността на доставената до имота топлинна енергия през процесния период като вещни ползватели.

Ето защо, следва да се приеме, че през процесния период ответниците са били в облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните нормативни актове.

С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло в обжалваната му част.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 102,26 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, и сумата от 102,26 евро, представляваща депозит за особен представител, платими както следва: 136,36 евро от Е. И. К. и 68,16 евро от Н. П. К..

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА реш е н и е №3647 от 04.03.2025 г., постановено по гр.д.

№47482/2023 г. по описа на СРС, ГО, 51 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА Е. И. К., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. ****, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 136,36 евро, представляваща разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА Н. П. К., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. ****, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 68,16 евро, 3 представляваща разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „ПМУ Инженеринг” ООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4