Решение № 316 от 15.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. София, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20211000502948 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 264578 от 09.07.2021г., постановено по гр.д.

№11373/2019г. СГС, ГО, 12 състав е осъдил ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на Г. Т. Р. сумата 150 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие от ПТП на основание чл. 432 КЗ, законната лихва върху тази сума от 29.08.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 525 лв. – разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК. С решението СГС, ГО, 12 състав е отхвърлил главния иск за сумата над 150 000лв., а акцесорният иск за периода до 29.08.2019г. С решението СГС, ГО, 12 състав е осъдил Г. Т. Р. да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД 88 лв. - съдебни разноски и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него. С решението СГС, ГО, 12 състав е осъдил ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на адв.

Д. 4 030лв. – адвокатски хонорар, на основание чл. 38 ЗА. С решението СГС, ГО, 12 състав е осъдил ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД да заплати по сметка на СГС 6000 лв. – държавна такса, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.

Срещу решението в осъдителната част е постъпила въззивна жалба от ответника – ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, чрез пълномощника, с релевирани оплаквания за неправилност, необоснованост, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. В жалбата се релевира оплакване, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви, не е направил 1 анализ на фактическата обстановка, не е обсъдил всички доказателства, не е отделил спорното от безспорното, не е посочил кои от доказателствата кредитира и въз основа на кои от тях основава вътрешното си убеждание.

Прави се възражение, че в решението изобщо не е посочено, нито е отбелязано, че изготвената експертиза е оспорена в автотехническата част, доколкото по делото са представени документи от НОХД, от които се установява, че мястото на удара, който вещото лице сочи, не съвпада с действителното такова, поради което се прави извод, че целият механизъм, включително скорост на движение на МПС, са неправилно определени.

Изразява се становище, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишен и не съответства на практиката на съдилищата по аналогични дела за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД, както и на реално претърпените от ищцата неимуществени вреди. В жалбата се релевира възражение, че първостепенният съд не е изложил никакви мотиви досежно определеното по размер обезщетение.

Прави се оплакване, че решаващият съд не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност критериите, имащи значение за определяне и преценка на основателността и размера на обезщетенията, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Релевира се довод, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, а именно: чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Поддържа се твърдение, че в процесния случай по делото е изготвена и приета комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза /КСАТЕСМЕ/, съгласно заключението на която, починалият не е пресичал на пешеходна пътека, макар да е било късно и тъмно, пресичал е в района на голямо кръстовище на червен за него сигнал, (съгласно свидетелските показания). В тази връзка се релевира оплакване, че в обжалваното решение е посочено бланкетно, че съдът приема за доказано възражението за съпричиняване на ответника, но не се посочва в какъв процент се изразява то, както и не е посочен размера на обезщетението за неимуществени вреди, от който се намалява. В жалбата се излага довод, че първоинстанционният съд не е обсъдил, че според вещото лице, пешеходецът е имал обективна възможност да възприеме автомобила, да спре и да пропусне преминаването му, след което да предприеме пресичане на пътното платно. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част, евентуално да намали присъденото обезщетение. Предявява се претенция за присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.

В срока за отговор насрещната страна – ищцата в първоинстанционното производство – Г. Т. Р., чрез пълномощника си, е подала отговор, в който се изразява становище, че решението в обжалваната част е правилно, като се прави искане същото да бъде потвърдено.

Въззивната жалба, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което се явява допустима.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, 2 поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с, ал. 3 КЗ и с предмет – присъждане на обезщетение в размер на 200 000 лв. за претърпените от Г. Т.

Р. неимуществени вреди, вследствие смъртта на В. Г. Р. – неин син, настъпила от пътно-транспортно произшествие от **********г., ведно със законната лихва върху сумата от 28.05.2019г. до окончателното й изплащане.

При предявен иск с посоченото правно основание ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние.

С обжалваното решение СГС, ГО, 12 състав е уважил частично предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия е намерено за основателно, но без да е посочен процент на съпричиняване, нито е посочено какъв е размерът на приетото за справедливо обезщетение за неимуществени вреди.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Решението на първата инстанция, като необжалвано, е влязло в сила в отхвърлителните му части – за разликата над 150 000лв. до претендираните 200 000лв. – по главния иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и за периода от 28.05.2019г. до 29.08.2019г. за лихвата за забава.

Пред въззивната инстанция, с оглед доводите на жалбоподателя, спорните въпроси са свързани с правилното приложение на разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал.2 ЗЗД, оспорва се и механизма на ПТП, установен от приетата пред първата инстанция КАТЕСМЕ.

Пред настоящата инстанция са допуснати две АТЕ - първоначална и повторна. Въззивният състав кредитира изцяло изводите на повторната АТЕ, изготвена от в.л. А., тъй като за разлика от останалите вещи лица, назначени в първата и във въззивната инстанция, автоекспертът е извършил подробен анализ на писмените доказателства, на гласните доказателства, събрани в първата инстанция, както и на съдържащите се в досъдебното производство данни, снети от камерите за наблюдение на трафика в процесното кръстовище. Вещото лице е изготвило точна мащабна схема, проследил е движението на починалия пешеходец, обективирал е в писмена форма снетите от камерите видеоклипове, отговорил е компетентно и задълбочено на всички поставени въпроси, като заключението е прието от съда и не е 3 оспорено от нито една от страните по делото.

От приетата и неоспорена АТЕ, изготвена от вещото лице А., настоящият въззивен състав приема за установено следното: На 11.06.2018г. около 23:40ч. /според констативния протокол/, а /според видеоклипа на камерата за наблюдение на трафика/, малко преди 23.33 ч. в град София на бул. „Владимир Вазов“ в района на кръстовището с ул. „Поручик Георги Кюмюрджиев“ е настъпило ПТП между товарен автомобил „Мицубиши Фузо Кантер“ с рег. № ***, управляван от В. Х. К. и пешеходеца В. Г. Р.. Времето е било ясно, без валежи, пътната настилка е била суха без дефекти, с добра видимост на улично осветление. Посока на огледа – от Ботевградско шосе по бул. „Владимир Вазов“ към ул. „Витиня“. Булевардът е с две еднопосочни платна за движение, разделени с междинна ивица от 2 м. Платното за движение по посока на огледа преди кръстовището се състои от 4 ленти, а след кръстовището лентите стават 3. Ориентир – ъгъл, сключен между мисленото продължение на десния бордюр на бул. „Владимир Вазов“ с втория бордюр на ул. „Поручик Георги Кюмюрджиев“. ПТП е настъпило при следния механизъм: процесният товарен автомобил със скорост от около 56 км/ч се е движел по бул. „Владимир Вазов” от бул. „Ботевградско шосе” след кв. Враждебна към ул. „Витиня”. Товарният автомобил е започнал да приближава процесното кръстовище с ул. „Поручик Георги Кюмюрджиев“, като се е движел в най-дясната пътна лента. В същия момент пешеходецът В.

Г. Р., намиращ се на десния тротоар, но след кръстовището, е навлязъл в платното, което е за движение в посока към ул. „Витиня“, като е предприел пресичане извън пешеходната пътека, вътре в кръстовището, в посока от дясно на ляво, спрямо т.а. „Мицубиши“. Вървейки с бърз ход, пешеходецът е пресякъл платното в посоката на огледа към ул. „Витиня“, преди да навлезе в другото платно за движение към кв. „Враждебна“, огледал се е за приближаващи го автомобили, продължил е да върви и след като е навлязъл в това платно и е пресякъл най-лявата му лента се е спрял. В този момент т.а.

„Мицубиши“ се е намирал на разстояние от пешеходеца над 150 м, но между двамата участника е имало пряка видимост. Пешеходецът е изчакал известно време, завъртял се е наляво, след това е направил 5 крачки посока кв.

„Враждебна“, отново е завил наляво, обратно към десния тротоар, за да се върне откъдето е дошъл. По този начин, той отново е навлязъл в платното, което е за движение в посока към ул. „Витиня“. В този момент т.а.

„Мицубиши“ се е намирал на около 65,4 м преди мястото на удара, а водачът на процесния товарен автомобил е имал пряка оптична и добра видимост спрямо бързо вървящия от ляво на дясно пешеходец, но не е предприел спиране. Автоекспертът излага, че ако в този момент водачът на т.а.

„Мицубиши“ е бил реагирал своевременно, той е имал възможност да спре и да предотврати удара и ПТП както при действителната си скорост 56 км/ч, така и при допустимата 50 км/ч. Вещото лице сочи, че до момента на удара водачът не е бил задействал спирачките. Процесният автомобил се е приближавал и е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофара в 4 неговата посока. Сигналът за пешеходеца е бил червен, като той не е пресичал по пешеходната пътека, а след нея. В своето заключение на стр. 16 /фиг.4/ експертът е показал цялата траектория на движение на пешеходеца.

Съгласно заключението товарният автомобил е навлязъл в кръстовището и на около 3,5 м преди ориентира е застигнал и е ударил фронтално пешеходеца с предната си лява част на около 60 см вдясно от левия си габарит. От удара пешеходецът е отхвърлен напред по посоката на автомобила, след летеж е паднал върху пътната настилка, продължил е да се плъзга и премята по нея, бил е настигнат втори път от товарния автомобил, който е преминал над него с предната си броня, но дрехите на пешеходеца са били закачени за ниско разположен детайл, намиращ отдолу под кабината и тялото му е било влачено до мястото, където е петното от кръв, на 38,4 м след ориентира. В заключението вещото лице приема, че водачът, макар и с голямо закъснение, е възприел опасността и след удара е предприел спиране, като е спрял автомобила си над пешеходеца. Допълва, че водачът, след като е слязъл от кабината на товарния автомобил, е видял пешеходеца отдолу под нея и е преместил товарния автомобил назад на около 3 м. Според изчисленията на вещото лице, когато пешеходецът е пресичал платното за движение в посока към ул. „Витиня“ в посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на товарния автомобил, той е вървял с бърз ход около 9 км/ч, след това, виждайки приближаващия го процесен автомобил е започнал да тича спокойно с 11,25 км/ч и накрая с бързо тичане-бягайки с максимална скорост 17 км/ч. Експертът прави извод, че независимо къде по платното за движение е предприел последното си пресичане в посока от ляво на дясно спрямо посоката на автомобила, както и независимо на какъв сигнал е пресичал, пешеходецът е имал обективна възможност да види приближаващия го отдясно товарен автомобил, могъл е да се спре преди да навлезе в платното за движение, а в краен случай е могъл да спре срещу разделителната надлъжна маркировка между 3 и 4 пътни ленти, считано от дясно наляво по посоката на огледа, въпреки че такова спиране не осигурява пълна безопасност. Вещото лице установява, че преди и след кръстовището е имало маркирани и обозначени напречни на бул. „Владимир Вазов“ пешеходни пътеки, регулирани със светофарна уредба със сменящи се светлинни сигнали.