Определение № 1030 от 27.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1030 гр. Пловдив, 27.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20235300500828 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.413, ал.2, пр.2 вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, чрез юрисконсулт Л. Х., против разпореждане, инкорпорирано в заповед №632/31.01.2023 г., издадена по ч.гр.д. №346/2023 г. на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с., с което е отхвърлено заявлението, подадено от дружеството против Б. Ш. Ю., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в частта, в която се претендират: сумата 29.63 лв. – договорна лихва; сумата 244 лв. – такса; сумата 188.16 лв. - такса за разглеждане и 93.16 лв. лихва за забава.

Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се отмяна на атакуваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение за всички отхвърлени вземания, като се присъдят и разноски за държавна такса и 180 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в 1 производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.

В съответствие с чл. 413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като е приел, че клаузите на договора, уговарящи договорна лихва, процент на ГПР, такса за разглеждане, при предоставена заемна сума от 1120 лв., са неравноправни. Наличието на евентуална неравноправна клауза сочи дължимост само на главницата, за която е и издадена заповед за изпълнение.

Производството пред първата инстанция е образувано по заявление на „ЮтеКредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Б. Ш. Ю. за сумата от 1120 лв. главница, 29.63 лв. възнаградителна лихва за периода 15.07.2021 г. – 04.10.2021 г., 93.16 лв. лихва за забава за периода от 15.08.2021 г. до 02.12.2022 г., 244 лв. такса съгласно чл.5.5, чл.5.7 от общите условия на „ЮтеКредит България“ ЕООД; 188.16 лв. такса за разглеждане, дължима от 15.07.2021 г.

Безспорно е в случая, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, като сумата от 1120 лв. е предоставена на Ю..

Договорът по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК, в релевантната за периода редакция.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК не може да се издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и ако искането се основава на неравноправна клауза на договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

В настоящия случай претендираните със заявлението вземания се основават на договор за потребителски кредит, сключен с длъжника, по който последният има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Ето защо заповедният съд правилно е извършил служебна проверка на клаузите на договора.

Видно от приложения договор за потребителски кредит, сумата по 2 кредита възлиза на 1120 лв. и следва да бъде върната на 12 месечни вноски, всяка от по 115.33 лв. (последната – 115.66 лв.), или следва да се върне сумата от 1384.29 лв., която, според приложения погасителен план, включва главница, лихва и такса 188.16 лв. съгласно чл.5.1 от договор №8338/15.07.2021 г.

Клауза на процесния договор (чл.5.2) предвижда, че годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 49.46%, годишният лихвен процент (чл.3.1) е 12.27%, а общата дължима от кредитополучателя сума е в размер на 1384.29 лв. (чл.5.3 от договора). В чл.6.2 е посочено, че в случай на просрочие при изплащането на една или повече дължими месечни вноски, кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава и евентуално направените съдебни и други разходи съгласно чл.5.5 и 5.6 от Общите условия. Според чл.5.5 от общите условия, клиентът се задължава в случай на неизпълнение на задълженията си по договора точно и в срок, да възстанови на „ЮтеКредит България“ ЕООД виновно причинените разходи за административно обслужване съгласно действащата тарифа, при стриктно съобразяване на извършените разходи. Такава тарифа обаче не е приложена по делото, но се претендира сумата от 244 лв.

Съгласно чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

Процесният договор формално отговаря на това изискване, тъй като в него е посочен ГПР и общата сума, дължима от потребителя, а в Общите условия са посочени и взетите предвид допускания при изчисляването му. Размерите на посочените величини обаче не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения.

Според разпоредбата на чл. 5.1 от сключения между страните договор за потребителски паричен кредит от 15.07.2021 г., в деня на подписване на договора кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане. Такава е и формулировката в чл.3.4 от общите условия. Не е ясно на какво основание се дължи тази такса, като вероятно се касае за такава, свързана с отпускане или с усвояването на кредита, но с изричната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК е въведена забрана такава такса да бъде събирана от кредитора.

Според чл. 5.5 от ОУ, в случай на неизпълнение на задълженията си по договора точно и в срок кредитополучателят дължи да възстанови причинените на кредитора разходи за административно обслужване съобразно действащата тарифа на последния и при стриктно съобразяване на реално извършените от него действия. Тарифата не е представена, какви са в случая реално извършените действия и направените за тях разходи не се сочи в заявлението. Действията на кредитора по извънсъдебно събиране на задължението не съставляват, както неоснователно се твърди, престирани от 3 кредитора допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, а са действия по управлението на кредита по смисъла на ал. 2 от разпоредбата, за които той няма право да събира нито фиксирана такса, нито разходи, тъй като съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите по кредита плащания, той дължи само обезщетение за забава в размер на законната лихва. Разпоредбата на чл. 10а, ал.4 от ЗПК императивно сочи, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, което не е сторено в процесния случай. По силата на чл.21 ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Ето защо обосновано е прието от Районния съд, че и тази сума е недължима.

Дори и да се приеме противното, налице е обоснована вероятност за неравноправност на тази клауза от ОУ на основание чл. 143 т. 5 от ЗЗП, тъй като същата не сочи реални разходи на кредитора /които са направени или е разумно да се очаква да бъдат направени/ във връзка с изискуемостта на просрочения кредит, а се касае за предварително фиксирана по основание и размер сума, дължима независимо от настъпили или разумно очаквани да настъпят разходи. Тоест съставлява отнапред уговорено по основание и размер задължение за потребителя при допуснато от него забавено изпълнение по кредита, извън и наред с останалите такива за същата забава.

Твърденията в частната жалба относно естеството на тези разходи е неоснователно, тъй като то не се извлича от съдържанието на тази клауза, в която подобни разяснения – и изобщо каквито и да било такива -относно основанието за процесните хипотетични разходи и формирането им като размер, липсват, липсва и Тарифата, в която се твърди те да са детайлизирани като вид и размер.

С оглед изложеното правилно е постановен отказ по заявлението досежно горните две вземания.

Доколкото се изложиха съображения, че е налице обоснована вероятност клаузите на договора, въз основа на която се претендират сумите по заявлението, да са в противоречие със закона или да са неравноправни, не следва да се издава и заповед за изпълнение за дължимите лихви – възнаградителна и за забава. Съгласно чл.23 ЗПК в този случай се дължи само чистата сума по кредита, за което е и издадена заповед за изпълнение.

Въз основа на гореизложеното частната жалба е неоснователна, а разпореждането като краен резултат – правилно и законосъобразно, като следва да се потвърди.

Разноски са поискани от жалбоподателя, но, с оглед изхода на делото, не следва да се присъждат.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед

№632/31.01.2023 г., издадена по ч.гр.д. №346/2023 г. на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с., с което е отхвърлено заявлението, подадено от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, против Б. Ш. Ю., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в частта, в която се претендират: сумата 29.63 лв. – договорна лихва; сумата 244 лв. – такса; сумата 188.16 лв. - такса за разглеждане и 93.16 лв. лихва за забава.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5