Решение № 294 от 25.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Б.град, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Анета Илинска

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20231200500001 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на В. А. Е., А. А. Е. и Г.

А. Н.,съд.адрес в Б.град, ул.“Т.А.“№41, ет.1, против решение №906265/07.03.22г на РС-Б.град по гр.д.№2948/18г, с пр. осн.чл. 258 и сл.

ГПК.

С обжалваното решение е разпределено ползването на подробно описаният имот със всички произтичащи от това последици. Недоволни от атакувания акт са останали жалбоподателите, който го считат за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.Настояват за неговата отмяна и разпределяне на съсобственият имот по предпочитания от тях вариант.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционния акт, настоявайки за неговото потвърждаване, за което също подробно се аргументира.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна 1 следното:

С НА№3/58г Ст.К. продава на Ф.Д. и С. В. следните имоти: 375/696 ид.ч. от им.пл.№2539, който заедно с 321 кв.м. от им.пл.№2540, продаден на Б.М.(вж.НА№188/58г), образуват съсобствена парцела ХV, целият от 696кв.м., кв.174 (вж.нотариален акт за публично завещание №10/1941г ).

Чрез НА№128/61г Ф.Д. дарява на дъщеря си Р. В.а собствените 187,50/696 ид.ч. от съсобствения със С. В. им.пл.№2539 в п.ХV, кв.174 по плана на Б.град.

По силата на НА№154/63г Бл.М. и Р.Х.(В.а) отстъпват безвъзмездно на С. В. „правото да построи, дострои и надстрои“ ЖС в п.ХV, им.пл.№2540 и 2539, целият от 751 кв.м.,кв.174 по плана на Б.град. Договорено е ЖС/къщата/ да се „застрои с одобрен архитектурен план, като една част от къщата е започната – с направата на зимнично помещение и една стая над него със вътрешно стълбище, а другата сега ще се построи и надстрои, както е по плана, която ще бъде откъм южната страна със самостоятелен вход, а другата половина от къщата, представляваща близнак – оставаща към северната страна“, от която е направена само зимничното помещение с първи етажи предстои да прави и втори етаж, остава собствена на Бл.М., като тавана остава на всеки над своята част от къщата.

С НА№26/80гА.Д. е признат за собственик по давност на:1/4 ид.ч. от п.ІІІ, пл.№428, кв.30 по плана на Б.град, целият от 580 кв.м., ведно с първия етаж от ЖС, построена в имота през 1963г; ¼ ид.ч. от зимничното помещение с ползване на югозападното мазе и ½ ид.ч. от югоизточното мазе, ведно с ½ ид.ч. от тавана на сградата.

С решение №373/10.08.1989г на РС-Б.град по гр.д.№253/89г е разпределено ползването на п.ІІІ, пл.№428, кв.30 по плана на Б.град, като обозначеното с жълт цвят на скицата е предоставено на С. В., Р. В.а, А. В. и В.Д., а обозначеното със зелен цвят – на Б. М. и Рада М.а, съгласно скицата,неразделна част от решението.

Видно от НА №145/18г В. В. и Г. Г. са признати за собственици при равни квоти по наследство на: 238/588 ид.ч. от ПИ №*** с площ от 588 кв.м., представляващ им.пл.№2540 от п.ХV,кв.174 по плана на Б.град от 1958г.Впоследствие с НА146/18г Г.Г. дарява на брат си В.В. своята половина 2 от горния имот(вж.нотариалната преписка от нотариус Кр.М.).

Поканата от 10.08.18г на Ас.Е. до В.В. за доброволно уреждане на спора досежно ползването на процесния поземлен имот, се оказала безпредметна.

Представените удостоверения за наследници установяват по категоричен начин родствените връзки между страните по делото и приобретателите на имотите: С. В., п.31.12.08г и съпругата му Р. В.а, п.13.06.13г, оставят две деца – първите двама ответници В.В. и Г.Г., а Б. М., п.07.03.93г и съпругата му Радка М.а, п.14.02.10г, оставя за свои правоприемници останалите ответници и по тези въпроси не се спори.

Безспорно е също, че А. В., п.25.01.08г и съпругата му Виолетка Д.а, п.21.01.12г, оставят три деца, ищци по делото.

Проследявайки регулационната история на процесния поземлен имот, вещото лице констатира, че материализираните в нотариални актове №№188/58г, №3/58г, №128/61г и 154/63г сделки досежно процесния имот, са изповядани при действието на плана от 1955г.Според последния те касаят им.пл.№2540 и 2539, образуващи съсобствен п.ХV.

С кадастралния и регулационния план от 1975г парцела и имотите са с нова номерация – п.ІІІ, им.пл.№428,кв.30, като в същият е отразена и вече изградената 2ЖС.Според вещото лице тя е „сграда –близнак“, но е заснета като една постройка, , северната от които е посочил като обект №1 на н-ците на Бл.М. от 83,69кв.м., а южната – обект №2 на н-ците на Ст.В. от 83 22кв.м.(приложение №11).При действието на плана от 1975г е издаден НА№26/80г.

През 1981г с Частично изменение на застроителния и регулационен план площта на процесния парцел се намалява на 465кв.м.(вж.приложение №8), тъй като от него е предвидена част за озеленяване.Експерта обаче твърди, че към 1997г регулацията не е приложена и по плана от 1997г, действащ и понастоящем, площта остава 494кв.м.

При регулационния план от 1997г, действащ и понастоящем, са изменени само номерацията на квартала на кв.30“а“ и поради неуредените регулационни сметки, границите на процесния парцел от запад и изток са по имотните граници, а от север и юг – са идентични с тези от регулацията от 1981г.Предназначението на парцела е за индивидуално строителство на една 3

2ЖС.

Съгласно одобрената КККР през 2006г формата, площта, границите и трайното ползване и вида собственост е следната: ПИ с идентификатор №*** е с площ 587,61кв.м.(по скица 588кв.м.), с ЮНТП – „ниско застрояване“.При действието на КККР от 2006г са изповядани НА№145 и НА №146 от 2018г.

Вещото лице е изготвил различни варианти за ползването на имота, надлежно онагледени в скици.

От показанията на св.Т., С., К. и Д. се установи ползваните площи от поземления имот от страните,респ.техните наследодатели в годините.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Анализа на обстоятелствената част и петитума на първоначалната и поправените искови молби сочи на предявени искове по чл.32, ал.2 ЗС за осъществяване на съдебна администрация на гражданските отношения, досежно разпределение ползването на поземлен имот с идентификатор №0279.610.7 по КККР на Б.град, подробно описан.

Така предявените искове са допустими, както правилно е приел и РС.Освен изложените съображения, следва да се отчетат още възникналите спорове около ползването на поземления имот и влошените отношения между страните.Този извод се обосновава от ищцовите твърдения и безрезултатно отправената покана от ищеца А.Е. към ответника В.В. за доброволно уреждане на отношенията им.Така сложилите се отношения също индицират промяна на обстоятелствата, при които е разпределено ползването на общата вещ.Очевидно влошаването им препятства досегашния модел на ползване на поземления имот.Ето защо и с оглед осигуряване възможност за спокойно и безконфликтно служене с общата вещ е наложително извършването на ново разпределение по реда на чл.32, ал.2 ЗС.Още повече, че последното е възможно, на което сочи вида, и конкретните характеристики на имота:неговата площ, разположение, местонахождение, а също и предназначението.Поради това решение №373/10.08.1989г на БРС по гр.д.

№253/89г с и скицата към него не са в състояние да обосноват недопустимост на предявените искове.Още повече, че същото не формира СПН(Р615/30.09.10г по гр.д.№1510/09г, І ГО; Опр.№258/21.04.12г по гр.д.

4

№291/12г, ІІ ГО на ВКС и др.).Оттук и неоснователността на изложените в тази връзка доводи на ответниците.

Материалите по делото не установиха ищцовата материално-правна легитимация, както е заключил и първоинстанционния състав.Изложеното в тази връзка се споделя от настоящия състав, тъй като е основано на закона,доктрината и константната съдебна практика.Поради това и по арг. на чл.272 ГПК въззивния състав препраща към мотивите на БРС.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите за неправилност на атакувания акт в частта, досежно игнорирането на собственическите им права.Въззивниците(ищци) основават вещните си права върху процесния имот и изградената в него постройка на две взаимно изключващи се по своята правна същност придобивни основания - давностно владение и наследство от техните родители – А. В., п.25.12.2008г и В.Д., п.21.01.12г(вж. исковите молби и становищата в хода на процеса). Кумулирането на придобивни способи е невъзможно, понеже след придобиването на вещното право на едно основание, те не могат да го придобият на друго, тъй като вече са негови титуляри(вж.ТР№80/65г и др.).Установените по делото факти, ищцовите твърдения и законовата логика сочат за водещо оригинерното придобивно основание(Р873/14.02.03г по гр.д.№551/02г, І ГО на ВКС и др.).

Уважаването на така предявените искове предполага доказването на всички елементи от сложния фактически състав на придобивната давност:едновременно фактическо господство над веща с ответниците, намерението за своене от страна на въззивниците и изтичането на определения от закона срок.

В случая обаче не се установи наличието в предвидения 10-годишен срок на изискуемото съвладение върху процесния имот между въззивници и въззиваеми(респ.техните наследодатели) в съотношение, при което упражняването на фактическа власт да отговаря на поддържаното в исковата молба право на собственост върху съответните идеални части от поземления имот.Доколко са налице такива данни в свидетелските показания, то те са бегли, повърхностни, противоречиви и не кореспондират с останалия доказателствен материал. Изнесеното от тях сочи за осъществявани от въззивниците и наследодателите им откъслечни фактически действия върху части от спорния поземлен имот.Такива са осъществявани и от въззиваемите 5 и техните праводатели.Извършените от ищците дейности в имота носят белезите по-скоро на търпими действия, свеждащи се до ползване на обособени площи, отколкото на съвладелчески. Тези изводи се обосновават и от ищцовите твърдения за разпределено ползване между страните по реда на чл.32 ЗС от общите им наследодатели, неоспорено от ответниците.В тази насока е също решение №373/10.08.1989г на БРС по гр.д.№253/89г(и скицата към него).Преценката на така направените признания на неизгодни за въззивниците факти, наред с останалите данни по делото, изключват несъмнения характер на владението, а оттам и въобще обективния факт на владението по см. на чл.69 ЗС.

Впредвид изложеното ищците не доказаха собственическите си права по давност, както върху идеална част от поземления имот и сградата, така и върху първи жилищен етаж от същата.

По аналогични съображения не се установи придобиването по давност на подържаните от ищците вещни права и от техните родители.Нотариален акт №26/80г, с който ищцовия баща Ал.Д. е признат за собственик по давност на ¼ ид.ч. от процесния поземлен имот и описаните части от ЖС не е в състояние да подкрепи въззивната теза, тъй като констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост не се ползва с доказателствена сила(ТР№11/21.03.13г по тълк.д.№11/12 на ОСКГВКС и др.). Напротив, по вече изложените съображения събрания доказателствен материал опроверга обвързващата му сила.

Свидетелските показания действително съдържат данни за осъществявани фактически действия от наследодателите на страните.Отсъствието обаче на конкретика в показанията им досежно начина и момента на установяване фактическата власт от ищцовите наследодатели, отделните им фактически действия и техния обем, времето на тяхното осъществяване и пр. подробности, осуетява преценката дали въобще се касае за владелчески или други действия,респ. ако са владелчески дали са упражнявани едновременно с останалите(съвладение), периода през който са реализирани и най-вече – дали обхващат спорните обекти.

При това положение настоящи състав не приема за доказан обективния факт на съвладението по см. на 69 ЗС в поддържаното съотношение и за ищцовите наследодатели.