Акт от 07.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София,

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Рени Коджабашева

ЧЛЕНОВЕ: Станимира

Иванова

Андрей

Георгиев при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 3179 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С

Решение от 24.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 35127/ 2015 г. на Софийски районен съд, ГО, 49 състав, е признато за установено по предявения от К.Х.Т. срещу И.С.С.- Л. иск с правно основание чл.108 ЗС, че К.Х.Т. /гражданин на Р Германия, с ЛНЧ ***********/ е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.София, Столична община, област София, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-50 от 02.11.2011 г. на Изп. Директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район Красна поляна, местност „Смърдана- Западен район”, с площ от 586 кв.м., с номер по предходен план: 303, при съседи: ***, ***,

***, ***, ***, и И.С.С.- Л. /ЕГН **********/ е осъдена да предаде на К.Х.Т. владението на гореописания имот. С решението е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК Нотариален акт № 102, том 1, рег.№ 2084, дело № 92 от 07.02.2014 г. по описа на нотариус И.Д.. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата И.С.С.- Л. е осъдена да заплати на ищеца К.Х.Т. сумата 1 590 лева- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от И.С.С.- Л.

/ответница по делото/, в която в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на предявения от К.Т. ревандикационен иск, с присъждане на разноски по делото. Поддържа се в жалбата, че докладът по делото е извършен в нарушение на процесуалните правила, тъй като е направен по искова молба, която не съдържа конкретни и ясни твърдения за юридическия факт или за фактическия състав, пораждащ правото на собственост, не съдържа конкретни и ясни твърдения през кой период от време се е осъществил юридическия факт или фактическия състав, както и кое лице и кога е осъществявало фактическа власт върху процесния имот. От обжалваното решение не ставало ясно кой е разгледаният от съда придобивен способ, който да е обусловил категоричен извод за основателност на предявения ревандикационен иск. В приложения договор за продажба на наследство от 17.06.2011 г. не било уточнено точното местонахождение и не били описани индивидуализиращите белези- площ, граници, регулационен статут, на недвижимите имоти на територията на Столична община, в състава на продаденото наследство. Не било установено от събраните писмени и гласни доказателства през периода от смъртта на К.В.Т.и Б.Х.Т., съответно от датата на сключване на договора за продажба на наследство- 17.06.2011 г., до посочената в исковата молба дата- 05.04.2015 г., ищецът К.Х.Т. и неговият племенник А.П.Т. да са знаели, че процесният недвижим имот е можел по какъвто и да е начин да се причисли към състава на наследеното тях имущество. Освен това с оглед съществувалия ограничителен ред за придобиване на процесния имот със селищен характер, съгласно действалите до 13.03.1990 г. нормативни разпоредби /отмяната на глава І и ІІ от ЗСГ- ДВ, бр.21/ 1990 г./, съществувала законова пречка същият да бъде придобит по давност от наследодателите на въззиваемия- ищец. Приложимият период, с изтичането на който К.В.Т.и Б.Х.Т. са могли да бъдат признати за собственици на процесния недвижим имот, бил десетгодишен, а не петгодишен, като Нотариален акт № 49/ 06.04.1995 г. за собственост на недвижим имот, придобит по давност, бил съставен в нарушение на чл.576 ГПК и бил нищожен. Поддържа се в жалбата и че неправилно първоинстанционният съд кредитирал показанията на свидетелите И. и Г., тъй като същите били нелогични, непоследователни, вътрешно противоречиви и не кореспондирали на събраните по делото писмени доказателства. От друга страна не било налице основание показанията на свидетелите Б. и И.да не бъдат кредитирани. Ищецът К.Т. не установил наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдения от него придобивен способ, а именно упражняване на фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато, с намерение за своене повече от 10 години. Поради изложеното въззивницата моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният ревандикационен иск и обусловеният от него иск по чл.537, ал.2 ГПК да бъдат отхвърлени, съответно да бъдат уважени предявените при условията на евентуалност насрещен положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК и иск по чл.537, ал.2 ГПК.

Въззиваемата страна К.Х.Т. /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответницата и моли обжалваното първоинстанционно решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са иск с правно основание чл.108 ЗС и акцесорно искане по чл.537, ал.2 ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от К.Т. срещу И.С.- Л. ревандикационен иск по чл.108 ЗС като основателен и доказан- чл.272 ГПК.

Основателността на предявения по делото ревандикационен иск по чл.108 ЗС предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ ищецът да е собственик на претендирания имот; 2/ процесният имот да се владее или държи от ответника /да се намира във фактическата му власт/; 3/ ответникът да владее или държи имота без правно основание.

В случая по предявения ревандикационен иск ищецът К.Т. дължи да установи чрез пълно главно доказване материално- правната си легитимация, а именно, че е собственик на процесния недвижим имот. Своето право същият извежда при фактически твърдения, че е придобил права върху имота по наследяване от майка си К.В.Т./поч. 2009 г./ и от брат си Б.Х.Т. /поч. 2011 г./, и на основание договор за покупко- продажба на наследства от 17.06.2011 г.- с нотариална заверка на подписите, сключен с А.П.Т., прехвърлил му наследственото си имущество от същите наследодатели- К.Т.и Б.Т..

Ответницата

И.С.- Л. оспорва твърденията на ищеца, като поддържа, че наследодателите на ищеца не са упражнявали владение върху процесния имот, евентуално- че не са могли да придобият право на собственост върху него на основание придобивна давност към момента на съставяне на издадения в тяхна полза констативен нотариален акт, поради наличие на законово ограничение във възможността да тече давностен срок през периода на упражняване на владението, уредено в чл.29 ЗСГ /отм./. Предявява евентуален насрещен установителен иск за собственост, с който заявява собствени права върху имота, придобити по силата на давностно владение, и удостоверени в констативен нотариален акт, издаден през 2014 г.

Установява се въз основа на представения като доказателство по делото Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 49, том VІІІ, дело № 238/ 06.04.1995 г. на софийски нотариус, че К.В.Т.и Б.Х.Т. са признати за собственици по давностно владение при равни квоти- за всеки по 1/2 идеална част, на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 604 кв.м., находящо се в гр. София, местността „Смърдана- Западен район”, съставляващо имот пл.№ 303, нанесен в кадастрален лист № 307 от неодобрения кадастрален план на местността, при съседи: от две страни улица, И.и В.И., Л.Г.и П.К..

Според представената по делото скица от 3.12.1991 г., издадена от Столичен народен съвет- фирма „Софгео“, описаното по- горе дворно място е записано като собственост на К.В.Т.- „съгласно договор за покупко- продажба, нот. заверен от 1969 г.“.

Видно от Удостоверение за наследници № 001593/ 01.06.2011 г., издадено от Столична община- Район „Красно село“, К.В.Т.починала на 12.01.2009 г., като оставила за законни наследници син К.Х.Т. /ищец по делото/, син Б.Х.Т. и внук А.П.Т..

Видно от Удостоверение за наследници № 001822/ 15.04.2011 г., издадено от Столична община- Район „Триадица“, Б.Х.Т. починал на 08.03.2011 г., като оставил за законни наследници брат К.Х.Т. и племенник А.П.Т..

С

Договор за продажба на наследства по чл.212 ЗЗД, сключен на 17.06.2011 г. с нотариална заверка на подписите, А.П.Т. продал на сънаследника си К.Х.Т. „изцяло и без изключения“ наследството си от К.В.Т.и наследството си от Б.Х.Т. за общата сума от 50 000 лева /цена на двете наследства/. В т.2 от договора е предвидено вписването му в Служба по вписванията, с оглед наличието на недвижими имоти на територията на Столична община. Договорът е вписан в Служба по вписванията с вх.рег.№ 25467 от 2011 г., том VІІІ, № 53.

Представен е като доказателство по делото и Договор за покупко-продажба на недвижим непокрит полски имот от 01.01.1969 г., с който В.Н.Г., по мъж Т., продала на К.В.Т.„604 кв.м. реална част от собственото си место в местността „Татарлъка” зад Западния парк.

С

Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 76, том VІІ, дело № 1018/ 1991 г. на софийски нотариус, И.Ц.И.е признат за собственик по давност на неурегулирано дворно място от 500 кв.м., съставляващо имот пл.№ 81 по кадастрален лист 307 по плана на София- Западен район, м.“Смърдана“, при съседи: П.К., К.Т., Г.Н., Д.Т., С.Н., път. В цитирания нотариален акт наследодателката на ищеца- К.Т.е посочена като съсед на продаваемия имот, за който е посочено, че не попада в ТКЗС.

С

Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 102, том І, рег.№ 2084, дело № 92 от 07.02.2014 г. на софийски нотариус с рег.№ 039 на НК, ответницата И.С.С.- Л. е призната за собственик на основание давностно владение на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Красна поляна“, целият с площ от 587 кв.м., съставляващ по предходен план поземлен имот № 303, попадащ в кадастрален лист № 307, по плана на гр. София, Западен район, местност „Смърдана“, при съседи с идентификатори ***, ***, ***, ***, 68134. 1111.191, „при съседи: улица, Милена Балинска, улица“.

Според представената по делото скица на поземлен имот № 16601/ 18.03.2013 г., издадена от СГКК- гр. София, описаният по- горе поземлен имот с идентификатор № *** е с площ от 587 кв.м. и има номер по предходен план № 303, като „няма данни за собственици на имота“.

С

Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 57, том ІV, рег.№ 13835, дело № 508 от 11.07.2012 г. на софийски нотариус с рег. № 039 на НК, К.А.Б. /разпитан като свидетел по делото/ е признат за собственик на основание давностно владение върху следния недвижим имот: дворно място с идентификатор ***, находящо се в гр. София, район „Красна поляна“, ***, цялото с площ от 450 кв.м., съставляващо по предходен план поземлен имот № 482, попадащ в кадастрален лист № 307 по плана на гр.София, Западен район ІІІ- 83, местност „Смърдана“.

По делото са събрани гласни доказателства- чрез разпит на свидетелите В.И., Л. Г., К.Б. и М.И., установяващи следните факти и обстоятелства:

Свидетелката

В. И. сочи, че местата в м.“Смърдана“, Красна поляна, цялото каре, са закупени през 1968 г., като имотът на свидетелката граничи с имота на ищеца, намира се на юг от него. Свидетелката е собственик на имот 402, а имотът на ищеца е 401.

От 1968 г. местата се обработвали, като в тях били направени градини. Всички си оградили местата, като оградата на имота на ищеца била желязна, с железни колове и желязна врата. Майката на ищеца- К. имала хубави дръвчета в мястото и идвала да си бере плодовете, като до нейната смърт през 2009 г. имотът бил ограден. След това свидетелката виждала в имота сина на К.- В., като непознати хора в имота на ищеца не била виждала. Посочва, че имотите били закупени от В.Т., като имотът на К. бил 400 кв.м., към които се добавили 200 кв.м., прехвърлени от съседа Г., и имотът станал 600 кв.м.

Разпечатката съдържа 46 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fb0637b5-4db6-4925-860c-6f2d8762d7e0