Решение № 1364 от 02.10.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1364 гр. Русе, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА П. ЯНЕВА като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520106596 по описа за 2025 година

З. М. Е. – майка и законен представител на малолетната Л. З. Е. заявява, че на **********г. около 15.15 часа, по път ********** с посока на движение от гр.********** към гр.********** се движил товарен автомобил „ДАФ“ с рег.№**********, управляван от С. Д. Б. с ЕГН **********, който в района на км 14+300, пред бензиностанция „**********“ извършил маневра завой наляво и не пропуснал насрещно движещият се автомобил („Фолксваген Голф“ с рег.№**********), управляван от нея, в резултат на което реализирал ПТП. При инцидента пострадала Л. Е., която се намирала на задната седалка на л.а.

„Фолксваген Голф“ с рег.№**********. Дежурен ПТП при ОДМВР – ********** посетил местопроизшествието и съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №**********/**********г., в който описал обстоятелствата, свързани с инцидента. По отношение виновния водач бил съставен АУАН серия **********/**********г.

Ищцата поддържа, че ПТП е настъпило поради противоправното, виновно поведение на водача на товарен автомобил „ДАФ“, който не съобразил поведението си с конкретни правила на ЗДвП, а именно: чл.5, ал.1, т.1; чл.25, ал.1 и чл.37, ал.2.

Твърди, че след произшествието на пострадалата била оказана първа помощ от Център за спешна медицинска помощ и впоследствие детето било закарано в МБАЛ „********** – **********“ АД. При постъпване в лечебното заведение, Л. Е. се оплаквала от силна болка в областта на главата и ограничени движения в областта на дясна колянна става. След извършени прегледи и консултации със съответните специалисти били установени следните травматични увреди: повърхностна травма на други части на главата.

Прегледаната била освободена за лечение в домашни условия с препоръки за спазване 1 режим на покой и прием на аналгетик. През следващите няколко седмици Л. Е. усещала силно главоболи, изпитвала гадене и световъртеж, неколкократно повръщала. На 14.07.2025г. майката потърсила лекарска помощ в кабинета на д-р О. И., който поставил диагноза „черепно-мозъчна травма“. Една седмица по-късно бил проведен контролен преглед за проследяване състоянието на Л., която се оплаквала от болка в травмираните области и периодично главоболие.

След инцидента, майката забелязала коренна промяна в поведението на дъщеря си, поради което на 29.07.2025г. с детето била проведена психологическа консултация. По време на прегледа, З. Е. съобщила, че Л. е била свидетел на катастрофата и реагирала с интензивен плач и страх. Вечерта след инцидента нямала желание за игра и общуване, което било нехарактерно за малолетната. По-късно констатирала промени в речта на дъщеря си – поява на резки и пресечени поемания на въздух и нарушена плавност на изказа. В заключението си, психологът посочил, че Л. Е. демонстрира поведенчески и речеви реакции, които отговарят на характеристиките на остра стресова реакция, следствие на преживян травматичен инцидент, констатирал изразена емоционална регресия, социална изолация, заекване, представляващо психогенна речева реакция на стрес.

Получените от ПТП увреждания причинили на пострадалата болки и неудобства със значителен интензитет. Малолетната следвало да спазва щадящ режим на покой и да не се натоварва; имала нужда от постоянна грижа, която получавала от своите близки; изпитвала перманентно главоболие, придружено от замайване и гадене, на които не повлиявали приеманите медикаменти; съществувала възможност охлузванията в областта на дясната подбедрица да оставят белези по кожата, причиняващи козметичен дефект. Инцидентът довел до насилствена промяна в ежедневието на малкото дете – било откъснато от света на игрите, принудено да прекарва дните си търпейки цялостно здравословно неразположение.

Повлиял негативно на емоционалното състояние на пострадалата – от жизнено, позитивно и усмихнато дете, Л. станала умислена и мълчалива, затворила се в себе си, избягвала всякакви социални контакти, изпитвала страх да остане сама, нямала апетит, сънувала кошмари, изпитвала силен страх от автомобили.

Във връзка с лечението майката заплатила 120 лева – разходи за посещение в логопедичен кабинет, явяващи се пряка и непосредствена последица от инцидента.

Ищцата предявила писмена застрахователна претенция пред ЗАД “**********“ АД, с което била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за товарен автомобил „ДАФ“ с рег.№**********, с искане за определяне и изплащане на обезщетение, но в законоустановения срок не постъпил отговор от ответника.

С оглед изложеното, З. М. Е. с ЕГН ********** – майка и законен представител на малолетната Л. З. Е. с ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ********** моли съда да постанови решение, с което, на основание чл.432 КЗ да осъди ЗАД“**********“ АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр.София, **********, представлявано от К. М. К. и Т.

Й. В. да й заплатят сумите: 15 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и душевни страдания, вследствие ПТП, настъпило на 2

**********г., причинено при управление на застрахования при ответника товарен автомобил и 120 лева – обезщетение за имуществени вреди – извънредни разходи за лечение на травми и последици от ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 29.07.2025г. до окончателното им изплащане.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЗАД “**********“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение между дружеството и собственика на товарен автомобил „ДАФ“ с рег.№**********, обективирано в застрахователна полица №**********.

Счита, че молителят няма правен интерес от предявяване на настоящия иск, тъй като отправил доброволна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, във връзка с която била образувана щета №**********, но въпреки дадените указания не представил изисканите документи, установяващи основателността на претенцията. Застрахователят не отказал изплащане на обезщетение, но приема, че след като не са изследвани всички относими обстоятелства по осъщественото правонарушение и поведението на родителя на пострадалата при настъпване на събитието, то към настоящия момент не са налице основания за това.

Оспорва вината на лицето, управлявало застрахования товарен автомобил.

Алтернативно твърди, че произшествието е настъпило в условията на съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№**********, който се движил с несъобразена с пътните условия скорост и не използвал съответната система за обезопасяване, предвидена при превоз на дете, съответна за възрастта и големината на подрастващата.

Оспорва: механизма на ПТП; наличието на причинно – следствена връзка между описаните в исковата молба неимуществени и имуществени вреди и процесното събитие; вида и характера на медицинското състояние и уврежданията на пострадалата, описани в исковата молба.

Намира за завишена претенцията за неимуществени вреди, несъответстваща на принципа на справедливост.

Приема за неоснователен и завишен по размер иска за имуществени вреди.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На **********г. около 15.20 часа, по път ********** с посока на движение от гр.********** към гр.**********, в района на км 14+300, настъпило ПТП с участници: №1 товарен автомобил „ДАФ“ с рег.№**********, управляван от С. Д. Б. с ЕГН ********** и №2 – лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№**********, с водач З. М. Е.. В Констативен протокол за ПТП с пострадали №**********/**********г. като причина за ПТП се сочи, че 3 при маневра завой на ляво, участник №1 не пропуснал насрещно движещия се в права посока участник №2. Описани са видимите щети по превозните средства и телесните увреждания на пострадалото лице – Л. З. Е.. На виновния водач (С. Б.) е съставен АУАН серия **********/**********г. и наказателно постановление №**********г., с което му е наложено наказание – глоба, затова, че не пропуснал ППС, движещо се по пътя, който напуска за навлизане в крайпътна територия и причинил ПТП.

Ищцовата страна представя медицинска документация, свързана с травматичното увреждане и лечението на детето.

В края на м.юли 2025г., до ответното дружество е отправена претенция за изплащане на обезщетение от З. М. Е., в качеството на майка и законен представител на малолетната Л.

З. Е..

Между ответното дружество и собственика на товарен автомобил „ДАФ“ с рег.

№********** е сключен договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица №**********.

Г. Р. В. – близък на семейство Е. изнася данни относно претърпените от детето неимуществени вреди. Разбрал за произшествието от З., която му се обадила по телефона и изпратила снимка на „Голф“- а. Споделила, че пътувайки от гр.********** към гр.**********, камион навлязъл в нейното платно и я блъснал. Поддържа, че Л. винаги се вози на специална седалка зад пасажерското място, закопчана с предпазен колан. Узнал, че в резултат на настъпилото ПТП, М. и Л. претърпели травматични увреждания в областта на главата. Когато видял Л. забелязал рана на веждата, лекувана впоследствие с лекарство поръчано от САЩ. Десетина дни след инцидента З. и децата все още били много уплашени.

Л. започнала да заеква от стреса, което наложило да посещава психолог. Разказва, че преди инцидента децата, обичали да си играят с кучетата му, но след ПТП, в продължение на около 2 месеца се стряскали от животните. Когато оставали да преспят в дома му, чувал Л. да плаче, не можела да заспи, повръщала. Майката обяснила, че през първия месец след катастрофата, детето плачело всяка вечер, не искало да заспива, не искало да излиза навън или да играе със сестра си, а преди произшествието децата били неразделни. От удара в главата в продължение на около месец имала главоболие. И към настоящия момент Л. не можела да изговаря правилно думите, затруднявала се с по-дълги думи, поради което посещавала логопед. Свидетелят твърди, че преди ПТП Л. говорела правилно. До третия месец след произшествието момиченцата не искали да се качват в автомобил, а и до настоящия момент, когато пътували с превозно средство изпитвали страх, да не се случи нещо.

С оглед установяване вида и размера на претърпените неимуществени вреди са възложени и приети, неоспорени от страните съдебномедицинска експертиза и съдебна психологична експертиза, чиито заключения съдът кредитира като пълни, ясни и обосновани.

След анализ на приетите по делото писмени доказателства и медицинската 4 документация, съдебният лекар установил, че вследствие ПТП Л. получила следните увреждания: охлузване на дясна подбедрица, охлузване и кръвонасядане вдясно на челото.

Поддържа, че установените травматични увреждания са в пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП. Експертът констатирал, че не са налице трайни негативни увреждания на здравословното състояние, свързани с функциите на тъканите и органите.

Сочи, че възстановителния период на охлузванията и кръвонасядането е около 5 – 7 денонощия, като след травмата и в началото на възстановителния период болките, които търпи пострадалата са по-изразени и постепенно отзвучават. Счита, че към момента на прегледа, детето е напълно възстановено физически.

Въз основа психологично изследване, проследяване състоянието на Л. Е. във времето, проведени интервюта с детето и анализ на относимата към експертното изследване документация, психологът констатирал, че преживяното на **********г. ПТП е било силно стресогенно и психологично значимо събитие за малолетната, последвано от изразена емоционална и поведенческа реакция, включваща силен страх, интензивен плач, нарушения на съня, временно отдръпване, избягване пътуване с автомобил, промени в храненето и речевата плавност. В последвалия период експертът установил постепенно намаляване интензитета и обхвата на реакциите и възстановяване обичайното функциониране. Към момента на изследването Л. демонстрирала адаптивно и емоционално функциониране, съответстващо на възрастта й, но периодично все още се явявали моменти на заекване, което психологът отдава на преживения стрес от инцидента. Приема, че цялостната актуална картина не насочва към трайна психична дезорганизация или към запазване на психотравматична симптоматика със същата интензивност и обхват, каквито са били налице в непосредствения период след произшествието.