Определение № 1056 от 20.01.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1056 гр. Варна, 20.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110102136 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 105420/18.12.2025 г. от ответника А. Н. М., чрез адв. А. В. Й., с искане постановеното по делото Решение № 4351 от 03.12.2025 г. да бъде изменено в частта за разноските.

Посочено е, че съдът е присъдил в тежест на ответника сума в размер на 265.87 евро /520.00 лв./, както и е присъдил в негова полза да бъдат заплатени 71.58 евро /140.00 лв./.

Счита, че при разпределяне на дължимите от страните разноски съдът допуснал грешка при определянето им, като не е присъдил заплатените адвокатски хонорари в съответствие с уважената /респ. с отхвърлената/ част на иска. Излага, че при уважени 3/5 от претенцията, следва да се присъди адвокатски хонорар в размер на 3/5 от 332.34 евро /650.00 лв./ което е сума в размер на 199.40 евро /390.00 лв./.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от ищецът В. А. М., действащ със съгласието на своята майка и законен представител А. В. Н.,чрез адв. В. Б., е депозиран отговор на молбата, в който е изразено становище за нейната недопустимост, доколкото счита, че е подадена след изтичане на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, че страната не е поискала цитираните в молбата разноски своевременно и не е представила списък по чл. 80, и че от ответника се иска преразглеждане по същество, а не поправка/допълване на решението.

За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:

С разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК законодателят е разграничил две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт досежно отговорността за разноски.

Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. В този случай, допълването на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, в които страната настоява при налично произнасяне на съда относно дължимите разноски, то да бъде приведено в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, като в този случай, искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По реда на изменението съдът може да промени и първоначалния резултат на своето произнасяне, като присъди разноски, въпреки първоначалния си отказ да стори това /Определение № 234/14.09.2016 г. на по ч.гр.д. № 2904/2016 г. на ВКС, I ГО/.

Настоящият съдебен състав намира, че сезиралата го молба по реда на чл. 248 ГПК касае изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, а не за неговото допълване, доколкото се иска в полза на ответника бъдат присъдени разноски в размер на 143.16 евро /280.00 лв./, а в негова тежест бъде присъдена сума в размер на 199.40 евро /390.00 лв./, които са съразмерни съответно на уважената и отхвърлената част от претенцията.

В продължение на посоченото и съобразно постановките на т. 9 от ТР № 6/2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, предпоставка за допустимостта на искането 1 по чл. 248 ГПК за изменение на съдебен акт в частта за разноските се явява наличието на представен по делото списък по чл. 80 ГПК от съответния молител. Въведена е неблагоприятна последица при неприлагането на посочения списък, а именно че страната не може да иска изменение на решението досежно разноските. В настоящата хипотеза, депозираната молба в частта, в която ответникът иска да му бъдат присъдени 2/5 от заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 357.90 евро /700.00 лв./, а именно 143.16 евро /280.00 лева/, е недопустима поради липсата на представен списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В останалата част на молбата на ответника по чл. 248 от ГПК е допустима.

Постановеното решение следва да бъде изменено, като искането следва да бъде уважено, доколкото при пресмятането на разноските съдът не е взел предвид, че предмет на делото е изменение на издръжка и е изчислил разноските с оглед сумата, която ответника е длъжен да заплаща на ищеца след влизане в сила на съдебното решение, а не с оглед разликата от 76.69 евро /150.00 лв./ между предишната издръжка в размер на 127.82 евро /250.00 лв./ и увеличената на 204.52 евро /400.00 лв./.

Изложеното налага извода, че в полза на ищеца се следват разноски в размер на 199.40 евро /390.00 лв./, представляващи 3/5 от претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото съдът е уважил увеличение на издръжката в размер от 3/5 от претенцията. В полза на ответника не следва да бъде присъдена претендираната сума, представляваща 2/5 от сторените от него разноски, доколкото не е представен списък с разноски по чл. 80 от ГПК.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 248 ГПК, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 105420/18.12.2025 г. от ответника А.

Н. М., чрез адв. А. В. Й., с искане за изменение на Решение № 4351 от 03.12.2025 г., постановено по гр.д. № 2136/2025 г. по описа на 9 състав, в частта, с която се иска присъждането в полза на ответника на сумата от 143.16 евро /280.00 лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 248 ГПК по арг. от т. 9 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

ИЗМЕНЯ Решение № 4351 от 03.12.2025г., постановено по гр. д. № 2136/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 9 състав, в частта за разноските, като:

„ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А. Н. М., ЕГН ********** да заплати в полза на детето В. А. М., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А. В. Н., ЕГН **********, сумата в общ размер от 199.40 евро /390.00 лв./, представляваща хонорар за един адвокат.“

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2