Решение № 302 от 12.07.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Перник, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500389 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Д., чрез адв.А. против Решение № 286 от 20.03.2023 г., постановено по гр.д. № 2283/2022 г., по описа на Районен съд - Перник XI гр. състав, с което се същият е осъден да заплати на П. Б. П., с ЕГН: ********** следните суми:

1/ сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - в резултат от телесно увреждане, причинено от ответника А. М. Д. и изразяващо се в избит преден долен десен зъб /41 зъб/ на ищцата П. Б. П., което затруднява дъвченето и говоренето и сумата от 2/ 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - в резултат от телесно увреждане, причинено от ответника А. М. Д. и изразяващо се в увреден преден долен ляв зъб /31 зъб/ на ищцата П. Б. П., умъртвен по медицински път вследствие травмата, които увреждания са предизвикали при ищцата болки, страдания и стрес и са нанесени от ответника А. М. Д. на ищцата на дата 28.09.2018 г. при побой, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху така претендираните суми, считано от датата на увреждането - 28.09.2018 г., до окончателното им изплащане.

Жалбоподателят излага доводи за това, че районния съд не е спазил предписаното в ППВС № 4/1968 г. с което са дадени задължителни указания за критериите, които съдилищата следва да спазват при определяне на обезщетенията за неимуществени 1 вреди при непозволено увреждане. В тази връзка се възразява относно това, че безкритично е прието заключението по съдебно медицинската експертиза. Възразява се на следващо място и по това, че според жалбоподателя данните изнесени от свидетелите К. и С. са противоречиви, неточни и непълни и вместо да констатира този факт, първата инстанция също ги е приела безкритично. Моли въззивния съд да отмени решението и отхвърли изцяло, като неоснователни както главния, така и акцесорния иск. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ищеца П. П. чрез пълномощника й адв.Б., в който се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Твърди се, че деянието и вината на ответника са установени безспорно с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК. На следващо място, била събрана обилна медицинска документация, от която в съвкупност с изслушаната експертиза може да се направи ясен и непротиворечащ извод за характера на нанесените увреждания, търпените болки и страдания и медицинските изгледи за възстановяване на П..

Постъпила е въззивна жалба и от ищеца П. П. чрез пълномощника й адв.Б. против Решение № 286 от 20.03.2023 г., постановено по гр.д. № 2283/2022 г., по описа на Районен съд - Перник XI гр. състав, в частта му с която исковите претенции за неимуществени вреди- болки, страдания и стрес, причинени от: 1/избиване на преден долен десен зъб /41 зъб/ на ищцата за сумата от 9 000 лева, представляваща разликата между уважения размер от 8 000 лева и пълния предявен размер от 17 000 лева и 2/ увреждане и умъртвяване на преден долен ляв зъб /31 зъб/ на ищцата за сумата от 3500 лева, представляваща разликата между уважения размер от 1500 лева и пълния предявен размер от 5 000 лева, поради неоснователност са отхвърлени.

В жалбата се твърди, че при правилно установени факти, първия съд неправилно е приложил принципа за справедливо възмездяване на претърпените болки и страдания от ищцата. Акцентира се върху това, че лечението на избития зъб не е приключило и П. продължава да посещава медицински прегледи и да търпи в тази връзка неудобство. Твърди се още, че районния съд е подценил получената психо травма въз основа на която ищцата е изпитвала страх, срам и неудобство.

Въз основа на всичко това се моли предявените искове да бъдат уважени в пълнен размер.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ответника с който въззивната жалба на ищцата се оспорва изцяло. Изложените доводи са същите като тези във въззивната жалба на отнветника.

Пернишки окръжен съд, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

Въззивните жалби са подадени от надлежни страни в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими. Разгледана по същество и двете жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:

2

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно – обосновано е и съобразено с разпоредбите на материалния закон. Релевантните за спора факти са правилно изяснени, правните изводи на съда съответстват на тях и на относимите законови разпоредби, поради което въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

С присъда 260036/ 07.06.21 г. по НОХД 1340/2019 г. на районен съд Перник ответника А. Д. е признат за виновен в това, че на 28.09.2018 г. в *** е причинил чрез нанасяне на удар с юмрук средна телесна повреда на ищцата П. П. изразяваща се в избиване на първи зъб долу вдясно /зъб 41/, без който се затруднява дъвченето и говоренето, като е осъден и му е наложено съответно наказание. В мотивите на присъдата ясно е посочено, че удара Д. е нанесъл без изобщо да бъде провокиран и изненадващо за пострадалата.

От заключението по съдебно медицинската експертиза и приложените писмени доказателства /медицински документи/ е видно, че наред с избития зъб на ищцата са причинени и силно разклащане на 31 зъб, травматично увреждане на 32 и 42 зъби и разкъсно контузна рана на лигавицата на долната устна. В последствие, поради развита гангрена, първи долен ляв зъб е умъртвен, което състояние е необратимо.

При тези факти и с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК първия съд правилно и в точно приложение на материалния закон е приел, че по делото са доказани всички елементи на фактическия състав, който обуславя ангажиране на деликтната отговорност на ответника.

Поради това и иска по чл.45 ЗЗД се явява доказан в своето основание.

В двете въззивни жалби страните развиват само доводи за несправедливост на отмереното обезщетение. Ищцата в насока, че присъденото е малко, а ответника обратно, че е прекалено. В тези рамки, съгласно чл.269 изр. второ ГПК, настоящия въззивен състав намери, че решението на районния съд е правилно и определеното обезщетение е съответно на принципа на справедливостта- чл.52 ЗЗСД във връзка с указанията по Постановление № 4 от 23.XII. 1968 г. на Пленум на ВС и задължителната практика.

Районния съд е отделил значително място в мотивите си при обосноваване на фактите въз основа на които е определил обезщетението за претърпените неимуществени вреди. Поради тяхната изчерпателност въззивния съд напълно се солидаризира с изложените доводи. Отчетени са характера и естеството на увредата, като тук следва да се има предвид, че ищцата претендира само част от причинените й с престъпното деяние вреди- по отношение на два от зъбите. Отчетено е, че се касае за предни зъби и освен битовото неудобство при говорене и захапване налице е и загрозяващ козметичен дефект. С оглед последното е взета под внимание младата възраст на пострадалата. Отчетен е и продължителния период през който ищцата е търпяла болки и страдания, както и настъпилите усложнения при лечението и невъзможността последното да се проведе бързо и качествено с ясно предвидим резултат. Отчетена е и психическата травма, която пострадалата е понесла и довела до ограничаване на контактите й с близки и приятели, чувство на страх, несигурност и дискомфорт.

3

При всичко това отмерения размер от 8 000 лв. за избития преден долен десен зъб и 1 500 лв. за увреден преден долен ляв зъб се явява справедлив. Районния съд изрично е отбелязал, че се съобразява с обществено икономическите условия в страна към момента на увредата, съобразно задължителната в тази насока практика на ВКС. И действително, към 2018 г. обществените икономически условия съществено се различават от тези към момента на постановяване на решението с оглед изминалото време и най- вече последиците от глобалната пандемия Ковид 19.

С оглед на всичко изложено неоснователна се явява жалбата както на ищцата, така и на ответника.

Твърдените от свидетеля М. обстоятелства, че е виждал пострадалата в заведения след инцидента не могат да намалят претърпените от същата болки и страдания.

При този изход на делото не следва да бъдат присъдени разноски за която и да е от страните.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение Решение № 286 от 20.03.2023 г., постановено по гр.д. № 2283/2022 г., по описа на Районен съд - Перник.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4