Решение № 1162 от 20.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1162 гр. ......, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110128418 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

20.01.2026 г., гр.......

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на дванадесети ноември две хиляди двадесет и пета година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №28418 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ и по чл.86 от ЗЗД.

1

Образувано е във връзка с постъпила в съда в срок искова молба от ......., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. директори, срещу М. Д. М., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, в качеството му на собственик на топлоснабден имот в гр......., ж.к. „.....“, бл......., с аб. №....., с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните суми: сума от 798,36 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за отчетен период от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., сума от 105,76 лв., представляваща обезщетение, за забава за периода от 15.09.2023г. до 21.02.2025г., сума от 65,38 лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. и сума от 13,89 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 16.07.2022г. до 21.02.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №12877/2025г. на СРС, 165 състав. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, в който излага твърдения за недоказаност на обстоятелството дали е собственик на процесния имот. Сочи, че, видно от приложеното удостоверение за наследници, е съсобственик на имота, считано от ....г. Оспорва да е подавала заявление- декларация за откриване на партида.

В депозираното възражение по чл.414 ГПК длъжникът е оспорил, че дължи процесните вземания, като е релевирал възражение за изтекла погасителна давност.

Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово разпределение, /ФДР/, „......, като са представени 2 бр. индивидуални справки за отопление и топла вода, на името на М. М. и 2 бр. протоколи за отчет, с вписани нулеви показания на двата радиатора в имота.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за частично основателни. Съображенията за това са следните:

Приложен към ИМ е препис на молба- декларация от 07.02.1996г. от отв.М. М. за включване на отопление в жилището й в ж.к. „.....“, бл......., в гр......., като съгласно у- ние от ГИС- ...... е налице идентичност между горния адрес и настоящия адрес, посочен в ИМ.

Ищецът представя 2 бр. общи фактури №**********/31.07.2023г. и №...../31.07.2024г.

Приложено към ОИМ е у- ние за наследници на ......, починал на ....г., Във връзка с издадено СУ е представена декларация по чл.14 от ЗМДТ от 27.05.1998г., подадена от отв. страна, в която е декларирана притежавана ½ ид.ч. от жилище в гр......., ул.

„......“, бл........

Съгласно прието заключение по СТЕ, в имота се начислява ТЕ за отопление за монтирани 2 бр. радиатори с индивидуален разпределител, /ИР/ №.... и №...... В банята е монтирана щранг- лира с мощност от 300 W, без ИР. ТЕ за битово- горещо водоснабдяване, /БГВ/, е начислена по данни на водомер с №..... Начислена е ТЕ за сградна инсталация при отопляем обем от 151 куб.м., съгласно т.6.1.1 от методиката, приложение към чл.61, ал.1.

Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:

На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди. Партидата посочва задълженото лице за съотв. имот, като при ненадлежно изпълнение на задължението на етажния собственик да посочи титуляр на партидата се прилагат правилата на ЗЕ за определяне на задължения за ТЕ потребител.

Видно от ангажираните писмени доказателства по делото е, че ответницата е подала заявление- декларация за откриване партида на нейно име за имота. С извършване на 2 последното, ответницата е приела да бъде абонат на топлопреносното предприятие и да носи отговорност за задълженията по партидата на имота. В този случай размерът на притежаваната от ответницата квота от съсобствеността върху имота е ирелевантна. С оглед на горното ответницата следва да се приеме за потребител на ТЕ за проц. имот.

Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени качествени параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу осигуреното отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за доставената ТЕ.

Ползването на ТЕ се изразява в отделянето на топлина в определено пространство и поради това ответната страна дължи заплащане само на ТЕ, използвана лично от нея. В полза на ищеца следва да бъде присъден размера на задълженията за ТЕ за БГВ, предвид установеното потребление на ТЕ за БГВ и нулево потребление на ТЕ за отопление. При липса на включено отопление в имота ищецът не изпълнява основното си задължение да осигурява отоплението на имота. Не се установява да е налице техн. възможност за монтаж на индивидуален разпределител на щранг- лирата в мокрото помещение, поради което неизпълнението на това изискване не следва да е скрепено със санкция за начисление на ТЕ за отопление по наказателен механизъм за изчисление на ТЕ на отоплително тяло, без уред за отчет.

С Решение №7276/03.07.2023г. по адм.д. №746/2021г. на ВАС, II отд., потвърдено с Решение №1037/10.02.2025г. по адм.д. №85/2024г. на ВАС, 5- членен състав, II колегия, е отменена т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба №Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, която урежда формулата за определяне на количеството ТЕ, отдадена от сградна инсталация и включените в нея компоненти. Прието е, че с разпоредба на т.6.1.1 от Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. незаконосъобразно и в противоречие с разпоредби на ЗЕ са въведени допълнителни критерии за отчитане на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. С оглед на горното редът, по който се отчита задължението за сградна инсталация е приет от върховната съдебна инстанция, че съдържа незаконосъобразно въведени допълнителни елементи. Предвид на това не следва да се присъжда в полза на ищеца претендираната цена на ТЕ, отдадена от сградна инсталация.

Ищецът не представя договора, сключен между представителите на етажната собственост на жилищната сграда и ФДР „...... за извършване на дяловото разпределение на ТЕ, както и не се установява стойността на услугата, дължима от ищцовото топлопреносно предприятие за това и заплащането й от ищеца. По делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към ФДР, поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила суброгация в правата на третото лице- помагач по делото и съотв. възникването на право на регрес спрямо ответницата. С оглед на горното съдът намира, че исковете на „...... следва да бъдат частично уважени за потребената ТЕ за БГВ до сумата от общо 239,65 лв., без ДДС или 287,58 лв., с ДДС, съгласно таблица №2, в приетата СТЕ, /стр.78/.

В случая не е изтекла приложимата кратка погасителна давност, с оглед датата на съд. сезиране- 28.02.2025г. и периода на потребление: 01.05.2022г.- 30.04.2024г.

Досежно задълженията за мораторна лихва в съдебната практика по приложението на чл.18 от ЗЗК ВАС е имал възможност да се произнесе, че начисляването й при неизпълнение върху прогнозни стойности, които не отразяват точния размер на задължението за потребената ел. енергия, може да доведе до кредитиране на продавача. В полза на потребителите не е предвидена възможност за пропорционално възстановяване на размера на заплатените лихви за забава за периодите, в които не се извършва отчитане, ако на края на отчетния период се окаже, че прогнозната сума е по- висока от реално дължимата. По аналогия с правоотношението за доставка на ТЕ, по което се изготвят прогнозни сметки, 3 следва да се приеме, че претендираните мораторни лихви са недължими.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска присъждане на разноски за заплатени държ. такси в двете производства и юрисконсултско възнаграждение. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищеца, в размер общо на 146,22 лв., съобразно уважената част на предявените искове, като за исковото производство е определено юрисконсултско възнаграждение в мин. размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. Д. М.,

ЕГН:**********, че в полза на ищеца ......., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. директори, съществува вземане за сумата от о б щ о 287,58 /двеста осемдесет и седем лева и петдесет и осем стотинки/ лв. или равностойността й в евро по официалния обменен курс, представляваща задължение за доставена топлинна енергия, за обект в гр......., ж.к. „.....“, бл......., аб. №....., за отчетен период: 01.05.2022г.- 30.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на съдебно сезиране- 28.02.2025г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №12877/2025г. по описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъденото до пълно претендирания размер от 798,36 /седемстотин деветдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/ лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, сума от 105,76 /сто и пет лева и седемдесет и шест стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2023г.- 21.02.2025г., сума от 65,38 /шестдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/ лв., представляваща цена за дялово разпределение, за периода: 01.05.2022г.30.04.2024г. и сума от 13,89 /тринадесет лева и осемдесет и девет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 16.07.2022г.- 21.02.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №12877/2025г. по описа на СРС, 165 състав.

ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ......., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от П. П. и М. Ц.– Изп. директори, сума от общо 146,22 /сто четиридесет и шест лева и двадесет и две стотинки/ лв. или равностойността й в евро по официалния обменен курс, представляваща съдебноделоводни разноски в исковото и в заповедното производства.

Решението е постановено при участието на ....., като трето лице- помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.