Протокол № 4482 от 28.11.2022, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 4482 гр. София, 24.11.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефан Милев при участието на секретаря Весела Ал. Венева и прокурора Р. Ст. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от Стефан Милев Частно наказателно дело № 20221100203461 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:15 часа се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ Р. П. Я. се явява лично, доведен от затвора в гр. София, където е продължено изтърпяването на негово наказание след временното му прекъсване.

В залата се явява и адв. В. К. - упълномощен защитник.

За началника на затвора се явява И.М., упълномощен с писмена заповед от началника на затвора гр. София.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили материали от затвора в гр. Белене.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се приемат. Запознати сме.

СЪДЪТ, като намери представеното становище от затвора в гр. Белене за относимо към предмета на делото

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА становище рег. № ВХ 6954/09.11.2022 г., изготвено от затвора в гр. Белене като писмено доказателство по делото.

1

И.М.: Представям изисканата от съда справка за остатъчния период от наказанието към днешна дата.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се приеме. Запознати сме.

СЪДЪТ намери представения документ за относим към предмета на делото и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмено доказателство писмо-справка от затвора в гр.

София, рег. № 235/.24.11.2022 г.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други искания по доказателствата.

Поради липсата на други доказателствени искания и след преценка, че не се налага служебно събиране на други доказателства СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените материали.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

ПРОКУРОРЪТ: Намирам на първо място, че така депозираната пред Вас молба от 10.08.2022 г. на лишения от свобода Р. Я. за УПО за неоснователна.

Защо мисля така?

Мисля така, защото намирам, че капацитета на кумулативно предвидените предпоставки, които законодателят е заложил в нормата на чл.

70, ал. 1 от НК не е изпълнена. Съгласно официално изготвената справка, която е приложена в делото от началника на затвора - София и с вх. № 235/31.08.2022 г., лишеният от свобода Я. е започнал да изтърпява наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, което и към момента търпи, наложено му по НОХД № 694/2020 г. по описа на ОС-Русе, а именно 5 години „Лишаване от свобода“ при първоначално определен „общ“ режим от 17.12.2019 г. В този смисъл, той е изтърпял фактически към тази дата 2 години и 10 месеца. Остатъкът, който има да търпи е в размер на 2 години, 1 месец и 8 дни. Формално, предпоставката на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК е 2 изпълнена, тъй като лишеният от свобода е изтърпял повече от ½ от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.

На следващо място, законодателят изисква в тази разпоредба на чл.70, ал.1 от НК осъденият да е дал положителни доказателства за своето поправяне, а дефинирането на доказателствата за поправяне на осъдения се извеждат от процесуалната разпоредба на чл. 439а, ал. 2 от НПК.

От събраните в това производство писмени и гласни доказателства, на които прокуратурата дава доверие, намирам, че липсват категорични, убедителни, положителни доказателства за поправянето на лишения от свобода в рамките на пенитенциарното заведение, каквото е изискването на чл. 155, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от ЗИНЗС.

В хода на това производство, отново не са събрани такива, които да водят до извод за установена трайна, а не фиктивна положителна промяна в нагласите и поведението на лишения от свобода. Може да се приеме, че осъденото лице покрива изискванията за дължимо поведение, но в института на УПО са поставени по-високи изисквания, а именно трайност на това поправяне. Като се запознах с всички доказателства по делото намерих, че целите на чл. 36 от НК все не са изпълнени. В този смисъл и коментара, който е направил като становище началника на затвора – гр. София за това, че извършената корекционна работа по плана на присъдата следва да продължи за изпълване целите по този план.

Направен е акцент в това производство относно здравословното състояние на лишения от свобода, като намирам, че ако това беше една от причините, които биха могли да способстват за преценката на съда с оглед прилагането на този институт УПО, законодателят би ги предвидил такива като регламент в закона, но тъй като не е предвиден такъв ред и такава предпоставка приемам, че молбата към тази дата е неоснователна, поради което моля да я оставите без уважение.

И.М.: Становището на началника на затвора по отношение на молбата на осъдения е отрицателно.

Според него е налице само първата предпоставка, изискуема от закона, а в случая да е изтърпяно повече от ½ от наложеното наказание.

По отношение на втората предпоставка, началникът на затвора смята, че 3 няма достатъчно доказателства, от които да се направи обоснован извод за постигане на целите на наказанието, заложени в чл. 36 от НК, като мотивите за това са изложени в неговото становище и придружаващите документи и са еднопосочни в това отношение, като за процесуална икономия няма да ги преповтарям.

С оглед изложеното, моля да оставите без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване.

АДВ. К.: Изслушах с внимание особено становището на представителя на държавното обвинение. Очевидно е, че аз ще изразя с несъгласие с това становище, още повече че то кореспондира с учудването на съда по отношение съдържанието на представените по делото доказателства от пенитенциарното заведение, подписано от отделни членове на СЦЗ. Там беше обърнато внимание, че в справката моят подзащитен отговаря на всички условия за УПО, но в един момент в края на справката се отбелязва, че няма необходимите точки. Това становище, изразено в писмената справка и представена като доказателство в съдебна зала, нямаше как да не събуди съмнение относно тоя конфликт, който се създава между първата част в съдържанието на справка и във втората част на справката. Оказа се, че това поведение на подзащитния ми е в голяма степен в зависимост от т.нар.

„точкова система“.

На второ място, искам да посоча, че тая колизия в становището на справката постави въпроса защо се получава така, че в едната част на справката посочват положителни характеристики относно поведението на моя подзащитен за времето от предварителното му задържане преди постановяване на осъдителния съдебен акт и втората част. Тогава представителя на СЦЗ, разпитан в качеството на свидетел посочи, че моят подзащитен Р. Я. в продължително време той е ползвал болнични и то свързани с провеждане на оперативното му лечение по отношение на здравето, констатирано от специалисти, епикризата, която нееднократно е представяна и към настоящото дело, назначената СМЕ, също е приложена и тя сочи също за влошено здравословно състояние и в този смисъл представителят на държавното обвинение като посочи накрая, че ако това е било толкова съществено, ОС-Русе щял да го вземе под внимание при 4 постановяване на осъдителната присъда. Аз не бих могъл да изразя съгласие с това становище, защото тук се търси опора в чл. 36 от НК, видите ли целите не били постигнати. Точно по повод на това, кой може да даде една обективна оценка относно поведението на моя подзащитен по времето на съдебното следствие преди постановяване на съдебния акт, осъдителната присъда „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години и времето, когато е постановен тоя съдебен акт и той е започнал да изтърпява това наказание, кой може да даде една обективна справка относно това поведение на моя подзащитен. В този смисъл, аз считам, че е много подробна тази справка, която е изпратена от затвора в гр. Белене и е приложена по делото, входирана с рег. № 6954/09.11.2022 г. Тази справка, съдържаща характеристики на моя подзащитен са отразени в рамките на три страници почти какво е неговото отношение към останалите лица, които са в неговото съдебно положение. Там е посочено, че с всички се държи много добре, не е конфликтен, инициатор е на много от мероприятията, които съобразно неговото здравословно състояние са набелязани от затвора в гр. Белене и независимо от неговото здравословно състояние той е включен в провеждане на такива мероприятия, където не се изисква физическа натовареност, а негово лично участие и там посочени конкретно две такива мероприятия, в които той активно е участвал.

Това са безопасност на движение по пътищата и обсъждане на текстове от НК и НПК.

Видно е, че затворническата администрация в гр. Белене е насочила своята дейност към изграждане на такива трайни навици в лишените от свобода и в същото време, както беше и неговото положение обвиняем и подсъдим, тая дейност е насочена точно след неговото освобождаване дали той ще има тази възможност психическа, психологическа да се приобщи възможно бързо към обществото, т.е. да се върне към стария си начин на живот с нови навици и нови привички.

За тази му дейност в самата справка е отразено и това, че за примерно поведение, за активно участие в тези, проведени в затвора мероприятия на него са му четени награди, едната от които е удължен срок на свиждане.

Всичко това нещо е отразено в справката. И аз днес като слушам становището на прокурора, имам чувството, че тази справка по съдържание по-скоро е съобразена със становището на началника на СЦЗ, където моят подзащитен е заведен там на отчет само като „етапно придвижване“ от гр. Белене, затвор 5 София и съответното лечебно заведение за извършване на оперативното му лечение, рехабилитация. В този смисъл, затворническата администрация на София, те са само едно депо за престой и то съвсем кратък и се учудвам в днешно съдебно заседание представителят на затворническата администрация като казва: „Становището на началника на затвора е, че тази молба за УПО, която молба е пусната по реда на чл. 70, ал. 1 от НК, естествено чрез мен, като неоснователни и следва да бъде оставена без уважение“.

Аз считам, че моят подзащитен, ако не на 100 %, а то няма как да се изпълни за един такъв период, независимост от това, че повече от половината почти 3 години, без някои и друг ден, му остават 2 години изтърпяване на наказание, да бъде оставена тази молба без уважение. Ако беше такова обективно отношението на началника на затвора, защо пък той е прекъснал изтърпяване на наказанието за срок от един месец? Ако всичко това, което се твърди, че той не се приобщил, че целите по чл. 36 не са изпълнени, аз считам, че по-скоро трябва де се обърне внимание на обективната справка, която е изготвена от затвор-Белене, тъй като той там е престоял повечето време, т.е. да се счита, че молбата е законосъобразна, изпълнени са изискванията да е изтърпял ефективно повече от ½, която той е надхвърлил, даже остават му 2 години, като той 3 години фактически е изтърпял и на това основание, моля да уважите молбата като основателна и законосъобразна.

Моят подзащитен със своето поведение е доказал, че той изпълнява всички планирани мероприятия по плана на затвора за приобщаване след изтърпяване на наказанието на осъдените лица към обществото, където те ще продължат да живеят. Ако всичко това не беше вярно, той нямаше да получава награди, а те се издават на базата на предложение и се утвърждават от съответния началник на затвора.

ОСЪДЕНИЯТ Я.: Придържам се думите на адв. К.. Мисля, че за 3 години съм изпълнил…..Нямам никакво наказание, нищо, никакви проблеми, мисля че съм изтърпял каквото е нужно. Имам две малки деца и да се прибирам, да си ги гледам искам.

СЪДЪТ

ОСЪДЕНИЯ.

ПРЕДОСТАВЯ

ПРАВО

НА

ПОСЛЕДНА

ДУМА