Определение № 1331 от 14.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1331 гр. Велико Търново, 11.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИвЕ. Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева като разгледа докладваното от ИвЕ. Солакова Въззивно частно гражданско дело № 20244100500826 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274 вр. с чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна частна жалба, подадена от Ц. М. М. против Определение № 1389 от 27.06.2024 г. по гр.д. № 1492/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което районният съд е оставил без уважение молбата, подадена от жалбоподателя за изменение на Решение № 697/19.04.2023 г. по описа на гр.д. № 1492/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново в частта за разноските.

С Решение № 697 от 19.04.2023 г. по описа на гр.д. № 1492/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново жалбоподателят Ц. М. М. е осъден да заплати на всеки от ответниците сума в размер на 400 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

С Определение № 1389 от 27.06.2024 г. по гр.д. № 1492/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново районният съд е отказал да измени, постановеното решение в частта за разноските, като е приел, че доколкото в случая предявеният иск е приет за недопустим, поради което и производството е било прекратено, то следвало, че разноските следвало да бъдат възложени в тежест на ищеца. Районният съд е посочил, че е без значение, че тази недопустимост е настъпила в хода на процеса, като това обстоятелство не водило до освобождаване на ищеца-жалбоподател от отговорността му за заплащане на разноски.

Жалбоподателят оспорва определението на Районен съд – Велико Търново, като твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно възприемане на фактическата обстановка и незаконосъобразни правни изводи. Твърди, че районният съд неправилно е приел, че жалбоподателят се е легитимирал като собственик на основание нищожна сделка. Излага съображения, че в случая е настъпила недопустимост на предявения иск в хода на делото, което обстоятелство било от значение за разрешаване на спора за разноските. Моли съда да отмени обжалваното определение и да отмени осъдителните диспозитиви в Решение № 697 от 19.04.2023 г. по описа на гр.д. № 1492/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на частната жалба.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

1

Частната жалба е подадена от надлежна страна в производството, в предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В общия случай отговорността за разноски, съгласно чл. 78 ГПК възниква въз основа на следния фактически състав: неоснователно предизвикан правен спор; наличието на разноски, направени от страната по повод образуваното по този спор гражданско дело; съдебно решение, потвърждаващо правното твърдение на претендиращата разноските страна, съответно - отричащо твърденията на другата страна в спора.

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото.

Две са хипотезите, в които според ГПК ответникът има право на разноски - при отхвърляне на иска и при прекратяването на делото, като законодателят не прави разграничение за причината за прекратяване на - дали това е по волята на ищеца (при оттегляне или отказ от иска), дали е поради недопустимост на иска (изначална или настъпила в хода на процеса) или неотстраняване в срок на констатирани нередовности на исковата молба.

В настоящият случай с С Решение № 697 от 19.04.2023 г. по описа на гр.д. № 1492/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново производството е прекратено, поради настъпилата в хода на процеса недопустимост на предявения иск. Без значение е по отношение на отговорността за разноски дали недопустимостта на предявения иск е изначална или последваща /настъпила в хода на делото/. Този извод е последователно застъпен и в практика на ВКС - Определение № 254 от 19.01.2024 г. по ч.гр.д. № 3464/2023 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС. От значение в случая за възниква на отговорността на разноските е само прекратяване на производството, поради настъпилата недопустимост.

На следващо място, неоснователен е доводът на жалбоподателя, че в случая е от значение извънпроцесуалното поведение на ищеца-жалбоподател, както и дали той е станал причина или не за образуване на производството. Съгласно практиката на ВКС, изключение правят случаите, когато ответникът е дал повод за предявяване на иска, а производството е било прекратено поради предприето от ищеца оттегляне или отказ от иска, мотивирани с факти, които са новонастъпили след предявяването му, не зависят от ищеца, а от ответника и погасяват заявеното за защита спорно право (например - извършено в полза на ищеца плащане в хода на висящия процес). Посочените в практиката на ВКС изключения от общото правило на чл. 78, ал. 4 ГПК касаят случаите, в които производството е прекратено, поради направен от ищеца отказ/оттегляне от иска, като именно тогава следва да бъде изследвано поведението на страните. Доколкото в настоящия случай производството не е прекратено въз основа на посочените изключения, то не следва да бъде разглеждан и обсъждан въпросът коя от страните е дала повод за образуване на производството пред Районен съд – Велико Търново, тъй като същото е без значение.

В действителност изложеното от жалбоподателя, че в случай, че в хода на делото ответникът признае претендираното от ищеца право, или погаси съответстващото на това право насрещно задължение, и с това отпадне интересът за ищеца от търсената с предявения иск защита, а това на свой ред провокира отказ или оттегляне на иска, то тогава отговорността за разноски би била в тежест на ответника е вярно, но настоящият случай не е такъв, тъй като видно не е предприето такова действие от страна на ищеца.

Обстоятелствата в конкретния случай категорично сочат, че прекратяване на производството по делото е обосновано от недопустимост на предявените искове, настъпила в хода на процеса вследствие загубата на активна легитимация на ищеца по предявения иск.

Тъй като ответникът не само не е признал исковете, но е оспорвал тяхната редовност, допустимост и основателност, в този случай за него не ще възникне отговорността за разноски въз основа на посоченото изключение - по аргумент от противното основание, изведен от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

2

В случая отговорността за разноски ще възникне за ищеца съгласно нормата на чл.

78, ал. 4 ГПК, от което следва, че правилно и законосъобразно районният съд е осъдил ищеца да заплати, сторените от ответниците в производство разноски за адвокатско възнаграждение.

От изложеното следва, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, Окръжен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1389 от 27.06.2024 г. по гр.д. № 1492/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3