Решение № 125 от 06.11.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Кюстендил, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Елеонора Н. Б. като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241500600478 по описа за 2024 година Производството е по реда на част III, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.

С присъда № 18, постановена на 11.06.2024 г. по НЧХД № 815/2023 г. по описа на КнРС, Кюстендилския районен съд е признал подс. Р. Г. С. за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 НК, като на осн. чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева. На осн. чл.45 ЗЗД е уважил предявения от гражданската ищца С. Т. К. граждански иск за сумата от 1000 лева, претендирани като обезщетение за претърпените от пострадалата неимуществени вреди в резултат от деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието- 12.07.2023 г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата над 1 000 лева до пълния претендиран размер до 5 000 лева е отхвърлен. На подсъдимия са възложени разноските по делото и е осъден да заплати следуемата се държавна такса.

Присъдата изцяло се обжалва от служебния защитник на подс.С.адв.С.К.. Изтъкнати са доводи за нейната необоснованост и неправилност, като се твърди, че подс.С. не е извършил престъпното деяние. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс.С. бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение, респ. бъде оправдан, както и отхвърляне на гражданския иск.

Въззиваемата страна С. Т. К. чрез повереника си адв.И.П. оспорва 1 въззивната жалба; изтъква подробни доводи за доказаност на обвинението; сочи, че КнРС не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, разгледал e всички възражениs и доказателства на страните и е постановил обоснован съдебен акт. Пледира потвърждаване на присъдата изцяло, в това число и в гражданската й част.

Пред въззивния съд адв.Св.К. поддържа въззивната си жалба и иска същата да бъде уважена. Изтъква доводи за превратно тълкуване на доказателствения материал и за недоказаност на обвинението. Пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. С. бъде оправдан, както и за отхвърляне на гражданския иск.

Подсъдимият Р. Г. С., редовно призован, не се явва пред окръжния съд и не взема становище по жалбата на служебния си защитник.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност и като съобрази релевираните в жалбите оплаквания, доводите и възраженията на страните, счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото е предявена в срок и от страна с интерес от търсената защита. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

За да постанови атакуваната присъда, с която е признал Р. Г. С. за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 НК, в мотивите си КнРС е приел следната фактическа обстановка:

Подс.Р. Г. С. живеел в гр.К. на ул. “**“№* със съпругата си св. С. С.а.

През 2022 г. въззиваемата страна С. К. закупила недвижим имот, находящ се на същата улица, съседен на имота на подсъдимия, а на следващата година започнала да ремонтира находящата се в него къща. Недоволен от продължаващите ремонтни дейности, подс.С. влизал в чести пререкания с нея.

На 12.07.2023 г., около 18 часа тя отишла до имота си, за да се срещне с работещия там майстор- св. И. П.. Около 19 часа двамата излезли от къщата, като св. П. излязъл пръв, а тя изостанала след него. Докато била с гръб към улицата и заключвала вратата, от съседния двор бързо излязъл подс. С., стиснал я за врата и в момента, в който тя се обърнала, той я ударил няколко пъти с юмрук в областта на главата. Докато нанасял ударите, той й отправял към нея закани и обиди, като: „ курво… ще те пребия….докога ще ме дразниш...”. Тя паднала на земята, като при падането усетила болка в областта на рамото и на таза.

Виждайки случващото се, св. П. веднага се затичал към тях, хванал подс.С. и го издърпал назад, за да го отдалечи от К.. Тя успяла да позвъни на тел.112. До пристигането на патрулния автомобил на полицията, подс.С. продължавал да се опитва да достигне до нея и да я удари, както и да отправя нови обиди и закани. Св. П. го държал и не му позволявал да я нарани повече.

Очевидец на случилото се била и св. С. Б., чиято къща се намира в един парцел с къщата на частната тъжителка. Св.Б. по това време била в двора си, но не посмяла да излезе, защото се страхувала от подсъдимия.

По подадения сигнал на място пристигнал патрул на РУ Кюстендил в 2 състав полицай Д. Д. и полицай В.И.. На място те установили К. и св. П., които им съобщили за нападението. Бил извикан и екип на ЦСМП, който я прегледал; не са установени сериозни травми, но медицинския екип предложил да я закара в ЦСМП за допълнителен преглед, което било сторено.

На следващия ден тя се снабдила с медицинско свидетелство №68/23 г., в което били отразени констатирани увреждания.

По делото е назначена СМЕ, изготвена от в.л.д-р В.Н., приета от съда като обективна, компетентна и неоспорена от страните. От същата се установява, че К. е претърпяла следните травматични увреждания:

Кръвонасядания и травматичен оток по лицето. Охлузвания по кожата на лицето и шията вдясно. Кръвонасядане по дясна подбедрица. Лекостепенни мекотъканни контузии / натъртване на меки тъкани и болка/ в областите на дясно рамо и седалище в дясно. Те са й причинени от действие на твърди/тъпоръбести предмети- по механизма на удари и с натиск или върху такива; отговарят да са получени по съобщения начин: за кръвонасяданията и отока в областта на лицето- нанесени й удари с ръце; за охлузванията по дясна буза и шията- одрасквания с нокти при хващане или тангенциален удар с ръце; за кръвонасядането по дясна подбедрица и контузии в дясно рамо и седалище- при падането й на земята в хода на инцидента.

По делото е приета и СПЕ, изготвена от в.л.М., от която се установява, че въззиваемата страна вследствие от претърпения инцидент е претърпяла реакции- треперене, безсъние, страх, респ. нарушения в емоционално оценъчните й функции; налице е продължителност на емоционалните й преживявания; същата е претърпяла остра реакция на стрес с продължило във времето разстройство на адаптацията.

За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал всички доказателства, необходими за правилно решаване на делото.

Направил е анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. Провел е пълен и подробен разпит на св. П. и Б., като последната свидетелка е преразпитана; изискани са скици от Служба по ГКК, които са предявени на последната свидетелка с оглед уточняване на нейното местоположение и възможността й да възприеме случаващото; дал е възможност на подс.С. да даде обяснения, което последния не е сторил с оглед упоритото му нежелание да се се яви в съдебно заседание; изискал е полицейски преписки във връзка с подадения сигнал до полицията; назначил е посочените СМЕ и СПЕ.

Показанията на посочените свидетели са обсъдени пълно и всестранно, като КнРС е изложил подробни мотиви за причините поради които ги кредитира и приема за дстоверни. Същите е очевидци на конфликта и са възприели от разстояние нанасянето на удари с юмруци в лицето от страна на подс.С. спрямо пострадалата, както и последващото й падане на земята.

Същевременно КнРС ги е проверил, като събрал допълнителни писмени доказателства (скици от кадастъра) относно местоположението на сградите и на самите свидетели; чрез преразпита на с.Б. е установил местоположението на участниците в събитието и е направил напълно обоснования извод за тяхната достоверност и добросъвестност.

Следва да се подчертае, че защитната теза за наличие противоречия в показанията им е неоснователна. Напротив- те са се намирали на различни 3 места в процесния имот- св.П.- отвън на улицата, а св. Б.- вътре в процесния имот (доколкото нейната къща се намира в един парцел със сградата, собственост на пострадалата) и двамата са имали отлична видимост към случващото се на улицата. Показанията им са напълно идентични и по отношение времето, мястото и начина на деянието; напълно са безпротиворечиви са по отношение на механизма на причиненото на пострадалата увреждане. Разликата в описанието на случващото е резултат от субективните им възприятия на обективната действителност и личните способности за възпроизвеждането им, но не и на наличие на необективност, пристрастност или предубеденост. Показанията им потвърждават и от медицинското свидетелство, издадено веднага на следващия ден след инцидента, в което са отразени обективни травматични увреждания, както и от назначената по делото СМЕ, потвърждаваща давността и механизма на същите.и достоверността на показанията им. В този аспект опитите на защитата да компроментира гласните доказателствени средства са несъстоятелни.

В този аспект КнРС подробно е анализирал доказателствения материал по делото; посочил е причините, поради които приема показанията на свидетелите; кои от тях; в коя част и защо; като е мотивирал в коя част ги отхвърля и е изложил и доводи за това- в тази насока е спазил изискванията на разп. на чл. 305, ал.3 НПК. Назначената СМЕ е подкрепила изводите на КнРС относно установените фактически положения- както относно уврежданията на пострадалата, така и относно приетия механизъм за получаване на травмите. Наличието на преки доказателства, изразяващи се в пок. на св. П. и Б., които предават лични, а не опосредени възприятия относно начина на извършване на деянието, съпоставени със заключението на СМЕ на д-р Н. относно механизма на травмите на пострадалата, налагат единствения възможен извод за доказаност на авторството на деянието. В този смисъл КнРС е направил правилни и обосновани изводи относно авторството на деянието и механизма на причиняването му, които напълно се споделят от въззивния съд. Авторството на деянието е установено на база на цитираните доказателствени източници, поради което изтъкнатите във въззивната жалба доводи за недоказаност на обвинението са неоснователни и се отхвърлят от настоящата инстанция.

КнРС е изложил и аргументи относно деянието по чл. 130 НК от обективна и субективна страна, като съдът дължи корекция на същите в мотивите си относно правната им квалификация. Несъмнено на датата 12.07.2027 г. подс. С. е причинил телесно увреждане, което с оглед естеството си следва да се квалифицира като лека телесна повреда с разстройство на здравето. Претърпените от пострадалата- кръвонасядания по тялото и крайниците имат характер на лека телесна повреда и са довели до болка и страдание. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисълподсъдимият е съзнавал, че нанася увреждания на пострадалата, в това число и от характера на получените, но независимо от това са сторили всичко възможно за постигане на крайния резултат. Изтъкнатите в тази насока доводи на КнРС са правилни.

За прецизност обаче, във връзка с вида на телесното увреждане, е небходимо настоящият състав да отбележи следното: При насрочването на 4 делото съдията- докладчик съгласно чл.252, ал.4 НПК (Изм.ДВ, бр.48/23 г.) е дължен да определи правната квалифидакация по фактите, изложени в тъжбата. Описаните в нея факти във връзка с вида на увреждането„кръвонасядания по тялото и крайниците- лека телесна повреда с причиняване на болка или страдания“, несъмнено сочат на телесно увреждане извън случаите по чл.128 и чл.129 НК, т.е. телесна повреда с разстройство на здравето, което е следвало да се квалифицира по чл.130, ал.1 НК. КнРС обаче извършил квалификация съгласно предложената в тъжбата- по ал.2. Въпросът дали увреждането е по първата алинея на чл.130 или по втората, е правен въпрос, като преценката се обосновава с фактическото увреждане. Леката телесна повреда с разстройство на здравето по ал.1 е налице при леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и леки изменения вв физиолотичните функции извън болката и страданието.