Решение № 252 от 18.11.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Тетевен, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. А. при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. А. Гражданско дело №

20244330100566 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 127, ал. 2, във вр. чл. 59, ал. 9 и чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс (СК).

Образувано е по искова молба на М. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес с.

Галата, област Ловеч, ул. „улица“ № 85 с която са предявени претенции за предоставяне на приоритетно упражняване на родителски права и присъждане на издръжка за малолетното дете А. А.а А.а, ЕГН **********, както и за даване на заместващо съгласие за пътуване на дете в чужбина и изваждането на задграничен паспорт на детето, спрямо баща му А. Е. А., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Български Извор, област Ловеч, ул. „улица“ № 4.

В исковата молба се твърди, че ищцата от съвместното си съжителство с ответника имат едно дете: А. А.а А.а, ЕГН: ********** - удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № *****/01.02.**** г. от Община гр. ХХХХХХ.

На следващо място се твърди, че майката М. М. основно полага грижи за детето А., както и че бащата А. не осигурява нито издръжка, нито морална подкрепа, при отглеждането на детето.

Ищцата заявява, че тя и детето, заедно с другите й две деца, приоритетно живеят в Англия, където децата учат. Сочи се, че ответникът не дава разрешение за пътуване на А. и в тази връзка ищцата М. не може да замине с него в чужбина, а по-големите й деца са там сами.

Моли съдът да постанови решение по иска с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, като предостави родителските права върху детето - А. А.а А.а, ЕГН: **********, да се упражняват от ищцата М. М. М., ЕГН: ********** майка, като се осъди ответника и баща А.

Е. А., ЕГН: ********** да заплаща месечна издръжка в размер на 400 лева от датата на подаване на исковата молба 05.06.2024 г., както и издръжка за минал период, в размер на 300 лева за периода от 05.06.2023 г. до 05.06.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на същата, заедно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.

1

Моли, да бъде определен режим на лични контакти.

Иска се на основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД заместване на съгласие за пътуване на детето в чужбина, придружено от своята майка, в посочени държави. Моли за разрешение за заместващо съгласие за издаване на задграничен паспорт на детето А..

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника А., в който се оспорва исковата претенция.

В срока за отговор на исковата молба, по реда на чл. 211 от ГПК от страна на А. А. е подадена насрещна искова молба срещу М., с искане съда да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето А. на А., като определи режим на лични контакти на майката с детето и в тази връзка я осъди да заплаща издръжка на детето, чрез неговия баща.

С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт по делото е представен социален доклад от ДСП – Тетевен, видно от които майката полага непосредствените грижи за детето; същата има подкрепата на разшИ.ото семейство по майчина линия; жилището, в което живеят майката и детето е собственост на бабата по майчина линия и представлява къща, състояща се от два етажа с налични в тях спални, хол, кухня, тераси и санитарно помещение, като е обзаведена с всичко необходимо съобразно нуждите на детето. Сочи се, че по данни на майката са разделени с бащата на А.. Майката е заявила, че с бащата са във влошени отношения и не могат да постигнат съгласие, относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето. По данни на майката А. общува с разшИ.ото си семейство по майчина линия. Между майката и детето А. е налице силна емоционална връзка.

Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата заявява, че тя следва да упражнява родителските права спрямо детето, защото разполага с по-добри условия за отглеждането му, при нея следва да се определи местоживеенето на детето и да се определи режим на лични контакти на бащата с А.. Поддържа, че бащата не заплаща издръжка за детето и рядко изпращала финансови средства. Споделя на съда, че в момента с бащата на детето А. А. са във формално отношения, свързани единствено с нуждите на детето. Майката сочи, че желае местожителството й да бъде в Англия и детето да замине за постоянно с нея. Сочи, че в момента живее в с. Галата, работи в семейната пекарна и планува да развие като този бизнес, така и свой собствен бизнес в България.

Бащата А. А., изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК заявява, че желая А. да живее е България и той да може пълноценно да полага грижи за нея. Сочи, че детето е български гражданин и не следва да сменя местоживеенето си в друга държава, най-вече с оглед факта на упражняване на режима на лични контакти между детето и бащата. Сочи, че той трайно се е прибрал в България, работи и желае тук да отглежда детето си.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните намери следното от фактическа и правна страна:

За да се произнесе по спора съдът следва да изходи от родителските качества, възможностите за полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и стимулиране на придобиването на личностни, социални, трудови и образователни умения и качества у детето, моралните и човешките качества на всеки от родителите, техния социален статус, доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола на детето, отношенията между родител и дете, възможността да се ползва помощта на близки и роднини при отглеждането и др. При определяне на мерки относно грижата за детето най-важният критерий за това на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права е интересът на детето, какъвто интерес е осигуряването на правилното му физическо и духовно развитие и социалното им формиране.

Установява се по делото, че страните са родители на едно дете, като последното е на 5 години и 9 месеца към датата на устните състезания по делото.

2

По делото е разпитан като свидетел А.С.А. – баба на детето по майчина линия, без дела със страните. Същата заявява, че детето А. живее в дома на баба си по майчина линия.

Семейството на майката помагали на М. с грижите за детето. Заявява, че са материално обезпечени, тъй като имат семеен бизнес, в който работи и майката М. М.. Счита, че детето е добре обгрижвано, развива се добре, обезпечено е материално и като цяло се чувства добре.

Свидетеля заявява, че помага на майката при полагане на грижи за А. и че майката може да разчита на семейството си. Заявява, че по време на съвместното съжителство между М. и А. е имало изключително напрежение и скандали, които понякога ескалирали.

По делото е разпитан и М.А.И. – брат на М. М.. Същият в съдебно заседание заявява, че основаните грижи за детето се полагат от майката – М., както докато са живели в Англия, така и след като са се върнали в България. Сочи, че А. живее в техния дом, заедно с М. и двете й сестри от предишен брак на М..

По делото е разпитан като свидетел А.М.И. – баба на детето по бащина линия, без дела със страните. Същата заявява, че детето А. живее в дома на майка си, но тя /свидетелят/ често я взима и полага грижи за детето. Сочи, че между синът й А. и майката на А. – М. М. се породило напрежение, в процеса на съвместният им живот, което довело до настоящата ситуация. Сочи, че докато са живели в Англия са имали финансови затруднения, което довело до необходимостта да им изпращат пари от България, за да може да си помагат финансово. Заявява, че е гостувала в домът им в Англия, когато са живели там, като първият път сочи, че всичко е било наред в отношенията, но вторият път е било налице влошаване на взаимоотношенията им, което било усетено от свидетелят.

По делото е разпитана и свидетелят С.М.И. – бивша снаха на М., която заявява, че на 29.02.2024 г. М. и детето А. се прибрали в България, като М. полагала основните грижи за детето. След като тя заминала за Англия, за да прибере другите си две деца, грижите за А. поела свидетелят И., като сочи, че финансово била подпомагана и от двете баби на детето – по майчина и по бащина линия. Също така сочи, че от 15.06.2024 г. грижи за детето били полагани от Ана И. – баба на А. по бащина линия

Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, тъй като намира същите за обективни, непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото.

По делото е изслушан и представител на Д „СП“ – Тетевен – Делийски, който излага становище, че в най-добрият интерес на детето е страните да сключат спогодба, предвид визията и желанията им за развитието на живота на А.. Сочи, че искът по реда на чл. 127а, ал. 2 от СК е особен вид иск, който има за цел да даде заместващо съгласие за пътуване на дете в чужбина, а не да даде разрешение да се смени местоживеенето на детето изцяло в друга държава. Заявява, че от Д „СП“ – Тетевен не биха могли да дадат категорично становище за най-добрият интерес на детето, тъй като се касае за държава извън ЕС и няма как да гарантират, че там би имало сигурна и защитена среда за детето А..

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК. Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Aл. 2 от същия член предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на личните отношения с детето е акт на 3 спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.

Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Страните са родители на детето А. А.а А.а, родена на 30.01.**** г. Не са постигнали писмено споразумение по въпросите по чл. 127, ал. 1 СК, не живеят заедно.

Не е спорно и от всички събрани по делото доказателства, обективирани в социалния доклад, показанията на свид. А. и свид. И., свид. И. и свид. И. и изслушването на майката и бащата по реда на чл. 59, ал. 6 СК се установява, че страните са във фактическа раздяла от м.

02.2024 г. От тогава детето живее с майка си в с. Галата, тя полага грижи за него и посреща всички негови нужди. Детето общува и с баща си и неговото семейство. От фактическата раздяла на страните през м. 02.2024 г. се е срещало с баща си, но по-рядко, предвид влошените отношения между родителите. Между майката и детето има изградена добра емоционална връзка, то има добър здравен статус, посещава редовно детско заведение в село Галата – детска градина.