Решение № 1056 от 21.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1056 гр. София, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета А.ова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100508746 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 4373 от 21.03.2023 г., постановено по гр. д. № 39476/2022 г. по описа на СРС, 50-ти състав, са уважени предявените от „Райд Шеър България“ ЕАД срещу А. П. П. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 233, ал.1 и чл.

92, ал.1 от ЗЗД за сумата от 15160,79 лв. за главница, представляваща обезщетение за вреди на наемна вещ – електрическо превозно средство „Хюндай“, с peг. № СВ****РМ, причинени през време на ползването по Договор за наемане на електрическо превозно средство и предоставяне на услуги от 07.06.2018 г. и за сумата 350,00 лева – неустойка по т. 10 от Приложение № 1 към договора, ведно със законна лихва, считано от 22.07.2022 г. до окончателното им изплащане.

Със същото решение е отхвърлен предявеният от „Райд Шеър България“ ЕАД срещу А. П. П. осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 1500,00 лева – неустойка по т. 9 от Приложение № 1 към договора.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1998,37 лв., представляваща направените разноски в производството пред СРС, съразмерно на уважената част от иска, а на ищецът е осъден да заплати на ответника , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 135,80 лв., представляващи разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени обективно кумулативно съединените осъдителни искове с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. т. 10 от Приложение № 1 към договора, е подадена въззивна жалба от ответника А. П. П., чрез пълномощника си – адв. Д. Н., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че 1 неправилно първоинстанционният съд е определил за ирелевантно застрахователното правоотношение между наемодателя и застраховател по имуществена застраховка. Твърди, че изготвената САвТЕ не е отговорила конкретно на поставените въпроси. Изтъква, че исковата претенция е останала недоказана както по основание, така и по размер. Твърди, че неизплащането на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя за увредата на процесния автомобил е изцяло следствие от виновното поведение на наемодателя. Сочи, че видно от приложените по делото писмени доказателства и кореспонденцията със застрахователя, ищецът не е представил изисканите документи за удовлетворяване на претенцията. Твърди, че изцяло неоснователни са твърденията на ищеца, че отказът на застрахователя е следствие от неизпълнение на задължение от страна на А. П., конкретно това да представи копие на контролния си талон. Също така твърди, че липсва изричен отказ от застрахователя в смисъла на чл. 108, ал. 1, т.2 КЗ. Поддържа, че не са ангажирани доказателства да е бил надлежно уведомен и за същия да е възникнало задължение за съдействие чрез представяне на копие от контролния талон. Изтъква, че единственият електронен адрес, с оглед отразеното в договора, на който е следвало да бъде уведомяван А.

П. е различен от този в приложеното по делото. Предвид изложеното моли съда да отмени обжалваното решение, в частта, в която искът е частично уважен и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски, съгласно представен в о.с.з. от 08.11.2024 г. списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемото дружество „Райд Шеър България“ ЕАД, чрез пълномощника си – адв.

С. Т., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подало в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с която оспорва изцяло същата по подробно изложените доводи. Моли съда да остави без уважение жалбата, като претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е подадената насрещна въззивна жалба от ищеца „Райд Шеър България“ ЕАД, чрез пълномощника си – адв. С. Т., с надлежно учредена представителна власт по делото, срещу първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. с т. 9 от Приложение № 1. Поддържа, че неустойката по т. 9 не е предвидена за обезщетяване на материалните щети, причинени на наетата вещ по време на използването . Твърди, че неустойката е предвидена с цел обезщетяване на вреди, които доставчикът на услугата търпи, за това, че не може да използва автомобила за търговска дейност в периода от настъпване на увреждането до отремонтирането му. Сочи, че в резултат на причиненото от наемателя ПТП, не е могъл да използва електромобила за търговската си дейност за период от близо два месеца. Изтъква, че вредите, които е претърпял, са под формата на пропуснати ползи – нереализиран доход от отдаването на автомобила под наем в посочения период. Също така твърди, че под понятието „покрит риск“ следва да се разбира, реално покрит от застрахователя риск такъв при който реално е изплатено застрахователно обезщетение, а не покрит по застрахователния риск по договор. Счита, че предвидената в т.9 от Списъка клауза за неустойка напълно съответства на добрите нрави и принципа за справедливост в гражданските правоотношения и че размерът напълно отговаря на защитните й функции и най-вече на съотношението й с очакваните (и на практика реализирани) вреди от неизпълнението. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и уважи изцяло иска.

Претендира разноски.

Въззиваемият А. П. П. в законоустановения двуседмичен срок не е подал отговор на насрещната въззивна жалба.

Третото лице помагач на страната на ответника – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД не взима становище.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица – страни в процеса, като са заплатени дължимите държавни такси, поради което са допустими.

2

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба на А. П. П. за основателна, а насрещната въззивна жалба за неоснователна, като по конкретно наведени доводи във въззивните жалби, съдът намира следното:

По делото не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че между ищцовото дружество, в качеството на наемодател, и ответника, в качеството на наемател, на 07.06.2018 г. е сключен Договор за наема на превозни средства и предоставяне на услуги (л. 12 и сл. по делото пред СРС), съгласно който наемодателят се задължава да предостави на наемателя за временно ползване технически годни и подходящи за експлоатация превозни средства, а наемателят се задължава да осигури правилното експлоатиране на превозните средства, в съответствие с условията, посочени в договора и Общите условия към него и да заплати дължимия наем (чл. 2.1. от договора). Съобразно чл.

2.2. и чл. 2.4. вр. чл. 1.13. от договора, при сключването му наемодателят одобрява създаване на акаунт на наемателя в мобилното приложение – система за търсене, резервиране, използване, плащане и други услуги, поддържани от наемодателя, управлявана от смартфон на наемателя, като след сключването на договора наемателят има право да резервира превозно средство, което е посочено като свободно за резервиране, използвайки мобилното приложение. Също така е безспорно между страните по делото, че на 27.08.2021 г. ответникът е резервирал чрез мобилното приложение електромобил марка „Хюндай“, модел „Кона“, с peг. № СВ **** РМ, както и че при управлението на електромобила е настъпило ПТП, с участие на ответника, видно от представения и приет по делото Двустранен констативен протокол за ПТП от 27.08.2021 г. (л. 57 по делото пред СРС).

Съгласно чл. 4.3. от договора, наемателят се задължава да възстанови всички преки щети, които не са възстановени от застрахователното дружество, което не е застраховало превозното средство, ако през периода на ползване последното бъде повредено, като в същата договорна разпоредба е предвидено, че причините, поради които застрахователното дружество не възстановява претърпените вреди, не са релевантни/относими, освен ако същите не са в резултат на виновно поведение на наемателя. В чл. 3.3. от договора е предвидено, че наемателят се задължава при отправено искане от страна на наемодателя да оказва пълно съдействие пред застрахователното дружество и правоохранителните органи във връзка със заявяването на настъпили щети по превозното средство.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за финансов лизинг от 21.10.2019 г. (л. 105 по делото пред СРС), сключен между ищеца, в качеството на лизингополучател, и „БАКБ Файненс“ ЕАД, в качеството на лизингодател, съгласно който лизингополучателят възлага на лизингодателя да придобие МПС, наричани общо лизингови вещи, включващи МПС марка „Хюндай“, модел „Кона“, и да ги предостави за ползване на лизингополучателя (чл. 1 от лизинговия договор), а лизингополучателят се задължава да застрахова лизинговите вещи в полза на лизингодателя, по реда на КЗ (чл. 8.1.3 от лизинговия договор). По делото са представени и Рамков договор за застраховане № 220977/09.09.2019 г. (л. 126 и сл. по делото пред СРС), сключен между ищцовото дружество и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за автомобилна застраховка „Каско +“, с обект на застраховане електромобили, взети на лизинг, които застрахованият отдава краткосрочно под наем на трети лица, с включен покрит риск ПТП (чл. 2.1.3. от застрахователния договор), както и Уведомление за щета № 44012132125744/30.08.2021 г до „ДЗИ – Общо 3 застраховане“ ЕАД, във връзка с настъпилата по отношение на процесния електромобил щета, в резултат на горепосоченото ПТП от 27.08.2021 г. С писмо от 10.02.2022 г. (л. 62-63 по делото пред СРС), застрахователят е отправил искане до ищцовото дружество за представяне на допълнителни документи, необходими за установяване на застрахователното събитие и/или вредите, сред които контролен талон към СУМПС на водача А. П. П., като е посочено, че при непредставяне на документите в срок, писмото следва да се счита за отказ по смисъла на чл. 108, ал. 1, т. 2 КЗ. По делото е представена разпечатка на хартиен носител на електронно съобщение от 30.08.2021 г., изпратено до адрес на електронна поща [email protected] (л. 136 по делото пред СРС), с което ищецът е отправил искане до ответника за изпращане на контролния талон (т.нар. „син“ талон), във връзка с ПТП-то с процесния електромобил с рег. № СВ **** РМ. Изпратеното електронно съобщение представлява електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), тъй като тъй като съдържанието му е представено в електронна форма, а съгласно чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ, писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление, т.е. словесно изявление представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ), което е налице в случая. От заключението на вещото лице по изслушана и приета без възражения СТЕ пред СРС (л. 179-185 по делото пред СРС), което настоящият състав намира за обективно и компетентно изготвено и кредитира с доверие, се установява, че въпросното електронно съобщение е налично в мейл сървъра на ищеца, както и че съответства на представената по делото разпечатка.