Решение № 2309 от 14.10.2026, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2309 гр. Бургас, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20262120101687 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано първоначално пред Районен съд – Кюстендил по искова молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД против А. К. А. за установяване на дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 3560/2025 г. по описа на Районен съд - Кюстендил.

С определение № 350/09.03.2026г. Районен съд – Кюстендил производството и изпраща делото по подсъдност на Районен съд Бургас. прекратява

С разпореждане № 4830/18.05.2026 г. на БРС съобщението, с което са изпратени на ответника А. книжата по делото за отговор, е приложено като редовно връчено и й е назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК, като за такъв с определение № 3004/15.06.2026 г. е назначен адвокат Г. М., който депозира отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете и се навеждат конкретни възражения за неоснователност на исковете.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа исковете и моли съда да ги уважи и да присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание особеният представител на ответника моли съда да постанови решение, съобразно доказателствата, като отчете, че не са събрани доказателства за метрологична годност на водомера.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 18/13.10.2021 г., нот. дело № 582/2021 г. по описа на нотариус Ц. А., А. К. А. придобива дворно място с площ от 2000 кв.м., съставляващо УПИ II-83, в кв. 22а по плана на с. К., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 31 кв.м., ведно с всички подобрения в имота, включващи масивна сграда със застроена площ от 35 кв.м., навес със застроена площ от 65 кв.м. и навес със застроена площ от 57 кв.м. Според действащите КККР на с. К. недвижимият имот е с идентификатор ***, в който е построена едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** и сграда на допълващо застрояване с идентификатор ***.

Към настоящия момент имотът е необитаем. За снабдяване на поземления имот с вода е изградено едно водопроводно отклонение с водомерен възел. Водомерният възел е разположен във водомерна шахта, находяща се на ляво от входната врата на поземления имот и до 2 метра от уличната регулационна линия. Монтираният водомер на водопроводното отклонение е марка „Беласица“. Вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза заяви в съдебно заседание, че за процесния период вероятно водомерът не е бил в метрологична годност, тъй като е доста стар. Според експерта дали отчита точно водомерът, може да се каже само, когато се даде за метрологична проверка в специализирана лаборатория.

За отчетния период от 28.06.2023 г. до 26.02.2025 г. показанията на водомера са отчетени само два пъти – на 01.08.2023 г. и на 26.02.2025 г.

Според чл.17, ал.1 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор на ищцовото дружество (за краткост ОУ) водният оператор монтира, поддържа и контролира водомерите на водопроводните отклонения за своя сметка. Според разпоредбата на чл.26, ал.1 от ОУ при кражба или повреждане на водомерен възел на водопроводно отклонение, водният оператор начислява количеството изразходвана вода според средномесечния разход за съответния период през предходните три години.

На 24.11.2025 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № 3560/2025 г. по описа на Районен съд - Кюстендил. На 24.11.2025 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № 2018 за следните суми: 613,21 лева, неизплатени задължения за ВиК услуги по издадени фактури за периода от 25.08.2023г. до 25.03.2025г., с отчетен период по фактури от 28.06.2023 г. до 26.02.2025 г.; 195,90 лева мораторна лихва за периода от 25.09.2023 г. до 18.11.2025 г. Тъй като длъжникът е уведомен за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, дружеството предявява претенциите си по исков ред, като е образувано настоящото производство.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявени са два иска с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Едно от възраженията на особения представител на ответника, заявено надлежно в отговора на исковата молба, е, че липсват доказателства за изправност и метрологична 2 годност на водомера.

Според чл.7, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (за краткост Наредбата) имотите на потребителите се водоснабдяват, като сградните водопроводни инсталации или вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен възел (такова е констатирано от вещото лице в имота на ответника – стр.3 от заключението).

Според чл.11, ал.3 от Наредбата водомерният възел на водопроводните отклонения в урбанизираните територии и селищните образувания се разполага в урегулирания поземлен имот в защитена срещу нерегламентиран достъп шахта на разстояние до 2 m от уличната регулационна линия – също установено от експерта в имота на ответника (снимка на стр.2 и констатация на стр. 3 от заключението).

Следователно водомерът на водопроводното отклонение следва да се поддържа и контролира от водния оператор. Според чл.34 от Наредбата водомерът на водопроводното отклонение подлежи на задължителен метрологичен контрол съгласно Закон за измерванията, като освен този контрол на водомерите се извършват и следните проверки: периодично; след ремонт; при нарушаване на пломбата; по искане на оператора или потребителя.

Именно поради това с доклада по делото, неоспорен от страните, съдът указа, че в тежест на ищеца е да докаже, че водомерът, който отчита потреблението, е технически годен за процесния период. По делото не бяха представени такива доказателства. Нещо повече, вещото лице заяви, че водомерът е доста стар, а проверките за техническа годност се извършват на всеки пет години. Експертът посочи, че той не може да даде заключение дали водомерът е технически изправен, защото това може да се установи само в независима лаборатория. Въпреки това ищцовото дружество не поиска назначаване на техническа експертиза, вещото лице по която да установи дали конкретният водомер е изправен, т.е. дали отчита коректно потребеното количество вода.

В процесния случай, доколкото поддръжката на водомера на водопроводното отклонение е задължение на ответника, а по делото не се събраха категорични доказателства, че измервателният уред е преминал техническа годност, то искът за главница не е доказан. След като няма категорични доказателства, че водомерът е преминал проверка за техническа годност, е без всякакво значение дали измерва повече или по-малко количество вода. От друга страна, за процесния период водомерът не е отчитан редовно, което прави невъзможно и начисляване на вода при условията на чл. 26, ал. 1 от ОУ. Затова и в случая правилото на чл. 162 от ГПК се явява неприложимо, т.е. съдът не може сам да определи стойността на потребеното количество вода, поради което главният иск следва да бъде отхвърлен, което води до отхвърляне и на акцесорния иск.

По въпроса за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има само ответникът, но той не е направил такива, поради което и суми не следва да му се присъждат.

Мотивиран от горното и на основание чл. 422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – 812115210, против А. К. А., ЕГН - **********, с адрес с. К., общ. К., искове за приемане за установено, че А. дължи на дружеството следните суми: 313,53 евро (триста и тринадесет евро и петдесет и три евроцента), представляваща стойност на ползвани ВиК услуги за периода 28.06.2023 г. - 26.02.2025 г., изразяващи се в доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден обект с административен адрес с. К., общ. К., абонатен номер ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата; 89,94 евро (осемдесет и девет евро и деветдесет и четири евроцента), представляваща лихва за забава за периода от 25.09.2023 г. до 18.11.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 3560/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4