Решение № 839 от 05.06.2023, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 839 гр. Русе, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20224520100035 по описа за 2022 година

Производството е образувано по иск за делба на наследствен недвижим имот, с правно основание чл.69 от ЗН и се намира във фазата по допускане на делбата.

Ищците В. В. П. и А. В. В. твърдят, че са дъщери и наследници по закон на В.А.А., починал на 24.12.2019 г. По време на брака си родителите им закупили следния недвижим имот: CAМOCTOЯTEЛEH ОБЕКТ В СГРАДА с идентифинатор 63427. 1.

174.1.32 по КККР, одобрен със Заповед РД-18-91/15. 12.2007 г. на Изп.директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 09.12.2021г., с адрес на имота: гр.Русе, ж.к.“В.“, ул."Б." 9, вх.2, ет.5, ап.Г, находящ се на петия етаж в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентифинатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой нива на обекта: едно, посочена в документа площ 80,37 кв.м., заедно с прилежащи части: ИЗБА № 28 и 1,158 % ид.ч. от общите части на сградата.

На 29.01.2021 г., след смъртта на баща им, с нот.акт, вх.peг. № 731/29.01.2021 г., акт № 105, том 2, дело № 331 / 2021 г. по oпиca на Служба по вписванията-гр.Русе, майка им С. Т. А. прехвърлила собствеността върху притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от имота срещу задължение за гледане и издръжка на първоначалната ответница Ц. С. С..

В хода на настоящото дело, с одобрена съдебна спогодба по гр.д.№ 1265/2022 г. по описа на РС-Русе цитираният алеаторен договор е развален, поради което на мястото на първоначалната ответница е конституирана майката на ищците. Същите придобили по наследство от своя баща по 1/6 ид.ч. от имота и понастоящем между тя х и 1 ответницата била налице съсобственост при права: по 1/6 ид.ч. за всяка от ищците и 4/6 ид.ч. за С. Т. А..

Молят да бъде постановено решение, с което процесният имот да бъде допуснат до делба при посочените права.

Ответницата С. Т. А. депозира отговор на исковата молба, в който оспорва допустимостта и основателността на иска за делба. Счита, че и двете й дъщери са недостойни да наследят покойния й съпруг. А. В. напуснала страната през 2005 г. и изпратила писмо до сестра си, с което я подбуждала да се представи за нея пред нотариус и да изготви пълномощно от нейно име. С В. П. не поддържали отношения от 9 години. Родителите й не знаели, че тя се е развела и че впоследствие е сключила друг брак. Месец декември 2019 г. съпругът на ответницата научил за това от познати и прибирайки се у дома, паднал пред вратата, а по-късно починал.

През декември 2020 г. В. П., чрез адв.С.В., подала жалба до „ЦПЗ“ и до Районна прокуратура-Русе с твърдения, че майка й страда от психическо заболяване, деменция и др., по която била образувана прок.пр.№ 6476/2020 г. На 10.12.2020 г. сем. П. разбили ключалката на входната врата на процесния апартамент при положение, че не поддържали контакти, без ответницата да е чула кога и как са влезли в дома й, тъй като спяла. Към 10 ч. се звъннало на входната врата и С. А. тръгнала да отваря. С изумление се сблъскала в коридора с дъщеря си, която тичала от кухнята, за да отвори. В антрето на жилището влезли двама полицаи и още две лица, които й наредили да тръгва с тях към Психодиспансера, защото д-р М. искала да разговаря с нея. Без да я изчакат да се измие и облече я отвели с линейка на ЦПЗ само по домашни дрехи и джапанки в снега.

Вкарали я в Женско остро отделение и без да и задават въпроси и поставили инжекция „за високо кръвно". Кога и как е колабирала ответницата нямала спомен, освестила се от силна болка в лявата ръка, която била зверски притисната към ръба на леглото, а някакво лице връзвало с колани и К.ри ръцете и краката и. По-късно установила, че ръката и е изкълчена. По някое време в отделението се появила първоначалната ответница - Ц. С.. Същата вечер по тъмно д-р П. извикал С. А. на разговор и я накарал да подпише едни документи, ако не иска да остане 3 месеца в отделението. На следващия ден (11.12.2019 г.) не й дали от нейните лекарства и по пътя към столовата тя припаднала. Същият ден по обяд в отделението пристигнала племенницата и д-р С.

П. и на лекарите им се наложило да освободят ответницата. Излязла от отделението с насинени очи, синини и отоци по ръцете и краката.

След освобождаването и от ЦПЗ С. А. с ужас установила, че в епикризата било записано, че „с е приема по спешност на доброволно стационарно лечение в ЖО".

Прибирайки се в дома си й се наложило да търси услугите на ключар, защото П. взела ключовете и от къщи. Ответницата установила, че е ровено по шкафовете, дори кутиите с обувки били отворени. Липсвали пapи и документи, както и саморъчните 2 завещания, с които със съпруга и Владимир завещали цялото си имущество един на друг. Примерни блан ки за завещанията им дала адв. Б.. След като ги написали, тя ги проверила и им казала да си ги съхраняват в къщи.

За да запази живота и здравето си, ответницата подала жалба до Русенска районна прокуратура за извършено престъпление по чл. 142а, ал. 6 от НК, по която била образувана пр.пр.№ 156/2021 г.

С. А. счита, че са налице основанията на чл. 3, б. „в" от ЗН и предявява инцидентен установителен иск, с който моли да бъде признато за установено, че съделителките и нейни дъщери В. П. и А. В. са недостойни да наследят съпруга й – наследодателя В.А., тъй като са унищожили или скрили саморъчното му завещание.

В отговора на инцидентния иск ответниците изразяват становище за неговата неоснователност. Оспорват всички фактически твърдения, изложени в исковата молба.

Твърдят, че отношенията с майка им са изключително влошени от години. От 201 0 г. до сега те непрекъснато били „атакувани" от нея пред семейство и близки, работодатели, съседи и приятели. Майка им пишела и разпространявал а всевъзможни злепоставящи ги и уронващи доброто им име доноси и неверни твърдения, водена от желанието да им навреди. В. Пашова сключила граждански брак с Велемир П. през 2019 г. Това нейно житейско peшение и важно събитие в живота й никога не било скривано от родителите й. Ищцата приемала с подигравка семейството на дъщеря си и нейните писмени и словесни нападки били насочени и по отношение на съпруга й, дори на неговата майка. Действията на А. през годините ескалирали неимоверно. Тя ставала все по-изобретателна в невярната информация, която изнасяла пред работодатели, близки и познати. Ищцата преминала всякакви граници, когато започнала да изпраща на работното място на съпруга на дъщеря си нецензурни писания, придружеин със снимката му, както и да лепи на входната врата на апартамента на майка му „съчиненията" си. Вероника П. била загрижена от всичко, което чете и вижда от действията й за нейното психическо здраве. Изпитвала страх за своя живот и този на съпруга и свекърва си, която била на 85-годишна възраст и много тежко преживявала всяка „атака" на А.. Това била и причината да потърси съдействие от компетентните органи, които след преглед да установят какво е психическото състояние на А. и ако е необходимо да вземат съответните мерки.

А. В. В. твърди, че след смъртта на съпруга си се установила да живее в Италия и майка й много добре знаела къде живее и какво работи, тъй като контактували по телефона до 2007 г., дори си позволила д а изпрати писмо с неверни твърдения, преведено на италиански език, на кмета на града, в който живее дъщеря й. През м.12.2007 г. последната се върнала в гр.Русе за празниците, но майка й не й позволила да прекрачи прага на дома й, което наложило да нощува в хотел. След абитуриентския бал на сина й, на който В. не била допусната от майка си със заплахата, че ще 3 организира скандал, А. го изгонила от жилището си и впоследствие той се установил да живее и работи при своята майка в Италия.

По отношение продажбата на земеделски земи, останали в наследство от баща им, ответниците узнали за тях, след като в качеството си на наследници били конституирани като ответници по гр.д.№ 6121/2019 г. по o писа на РС-Русе. Делото било образувано по предявен от техния чичо иск срещу баща им за заплащане на припадащата му се част от получения наем за стопанските 2015/2016 г. и 2016/2017 г. от съсобствените им земеделски земи. Впоследствие както ищцата, така и дъщерите й, реш и л и да продадат останалата в наследство от съпруга и баща им част от земеделските земи и продажбите били извършени в един и същи ден.

Вероника П. и А. В. изрично заявяват, че никога и по никакъв повод не са знаели, нито виждали завещание, изготвено от някой от двамата им родители. Не са извършвали каквито и да било действия във връзка със завещание. Относно твърдението за унищожаване или скриване завещанието на В.А., за каквото ответниците дори не са чували, считат, че буди недоумение защо, след като такова е имало, почти година след смъртта му и откриване на наследството, ищцата все още не е предприела действия по обявяването му, а е извършила разпоредителни сделки с ид.части, които притежава на лично основание и които е наследила по закон от два апартамента. Все на 29.01.2021 г. С. А. прехвърлила собствеността върху притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от имота, предмет на иска за делба по настоящото дело, както и 4/6 ид.части от друг недвижим имот - апартамент в гр.Русе, кв.“В.“, ул."Т." 8, вх.1, ет.5, ап.2. Ако е разполагала със саморъчно завещание в нейна полза, изготвено от покойния й съпруг, логично и закономерно би било да го обяви, за да се ползва от правата по него, а не да го държи в шкафа и да се разпорежда само с притежаваните от нея и с наследените по закон ид.ч. от посочените имоти.

След преценка на събраните по делото установено от фактическа страна следното: доказателства, съдът приема за

Трите съделителки са наследници по закон на В.А.А., б.ж. на гр.Русе, починал на 24.12.2019 г., като ищците са негови дъщери, а ответницата – негова преживяла съпруга.

Съгласно нотариален акт за собственост на жилище в ГС „Б.“ в гр.Русе № 87, т.ІІ, д.№ 848/31.03.1972 г. по описа на нотариус при РС-Русе, процесният делбен имот, подробно описан в исковата молба, е закупен от ответницата и съпруга й по време на брака им. След смъртта на В.А. притежаваната от него ½ ид.част в режим на СИО е придобита от трите съделителки при правни права, съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗН, така че В. П. и А. В. притежават по 1/6 ид.част от съсобствеността, а С. А. - 4/6 ид.части.

На 29.01.2021 г. последната прехвърля своите идеални части на първоначалната 4 ответница Ц. С. С. срещу задължение за гледане и издръжка, за което е съставен нот.акт № 42, т.І, д.№ 15/29.01.2021 г. по описа на нотариус Румяна Лечева с район на действие РС-Русе.

Приложеното в настоящото производство гр.д.№ 1265/2022 г. по описа на РСРусе установява, че с протоколно определение от 10.05.2022 г. е одобрена постигнатата между двете страни по горния алеаторен договор спогодба за неговото разваляне, на основание чл.87 ЗЗД.

В качеството на свидетел по делото е разпитана Т.Б. – адвокат от АК-Русе, която е в близки приятелски отношения със С. А.. Същата изнася данни, че в периода 20172018 г. ответницата и съпруга й дошли в кантората й, като я помолили да им даде бланка за завещание. След като двамата собственоръчно възпроизвели текста, като си завещават един на друг цялото си имущество, свидетелката изчела двете завещания и посъветвала съпрузите да си ги оставят в къщи и когато единият от тях почине, другият да предприеме действия по обявяване на завещанието. Свид.Б. е ходила много пъти у ответницата, която й е показвала папката, където са завещанията, без да я отваря.

Същата стояла на секцията в хола над книгите. Относно случилото се във връзка с принудителното настаняване на С. А., свидетелката знае от нея, както и че е нямала ключ за апартамента си и се наложило да вика ключар. Влизайки в жилището, А. го заварва „преобърнато“, разхвърляно, било ровено по шкафове, гардероби, извадени били кутии за обувки, документи от спалнята и казала, че от тогава завещанията ги няма. Когато свидетелката отишла две седмици по-късно, видяла шапката на зет й.