Решение № 635 от 13.10.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. София, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20221001000442 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ответника – „Кентро“ ЕООД, ЕИК 205377758, чрез особения представител адв. М. срещу решение № 137 от 21.02.2022г., постановено по т.д. № 20211100901474 по описа на Софийски градски съд, т.о., VI-15, с което по иск на прокурора е прекратено ответното търговско дружество, на основание чл. 155, т. 3 ТЗ.

Въззивникът/ответникът - „Кентро“ ЕООД счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и недопустимо. Твърди, че първоинстанционният съд не е възприел твърденията изложени в отговора на исковата молба, че прекратяването на ответното търговско дружество на претендираното основание и по иницирания от СГП ред е недопустимо. Твърди, че при процесната фактическа обстановка – смърт на управителя и едноличен собственик на капитала, и бездействие на наследниците му, коститувния иск по чл. 155, т. 3 от ТЗ е абсолютно недопустим. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение/има впредвид обезсилване/ и производството по делото да бъде прекратено.

Особеният представител моли да му бъде присъдено възнаграждение за тази инстанция.

Въззиваемият/ищецът – прокурор при СГП, не е подал отговор на въззивната жалба. В открито съдебно заседание се явява прокурор Г. при САП. Изразява становище, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Въззивната жалба е допустима, подадена е срещу подлежащо на обжалване решение 1 на СГС, в законоустановения срок, от страна имаща право и интерес от обжалването, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

След служебно извършена проверка на основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд правилно е установил от доказателствата по делото фактическата обстановка, по която страните не спорят. Видно от справка от НБД Население се установява, че И. Д. Д., ЕГН ********** е починал на 26.10.2019 год. Той е законен представител и едноличен собственик на капитала на „Кентро“ ЕООД. От същата справка се установява, че починалото лице е оставило за наследници по закон – брат Г. Д. Д. и сестра Н. Д. М.. От съдържанието на обявения в търговския регистър актуален учредителен акт на „Кентро“ ЕООД, се установява, че в него липсва клауза, с която да се дерогира нормата на чл. 157, ал. 1 ТЗ.

За да уважи предявеният конститутивен иск за прекратяване на ответното търговско дружество, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че със смъртта на управителя, автоматично били прекратени неговите функции и до датата на предявяване на исковата молба – 23.07.2021г., не бил вписан нов законен представител. С изтичането на 3месечния срок за избор на нов управител, били осъществени елементите от фактическия състав на чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ, за прекратяване на ответното търговско дружество.

Въззивният съд приема от правна страна следното:

Неоснователно е твърдението на особения представител, че при смърт на управителя и едноличен собственик на капитала, и бездействие на наследниците му, конститутивният иск по чл. 155, т. 3 от ТЗ е абсолютно недопустим.

Разпоредбата на чл.157, ал.1 от ТЗ урежда специална хипотеза на прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност, което се прекратява със смъртта на едноличния собственик на капитала, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат продължаване на дейността. Това прекратяване обаче не настъпва по силата на закона, а с решение на съда - чл. 154, ал.1, т.5 ТЗ. Цитираната правна норма е приложима за всички ООД и ЕООД. Единствено съдът може да установи дали са налице предпоставките на тази разпоредба- дали в дружествения договор не е предвидено друго или пък наследниците на починалия не поискат да продължат дейността и в случай, че тези предпоставки са налице - да постанови решение за прекратяване на дружеството, което решение служебно изпраща на Агенция по вписванията за вписване на прекратяването и за откриване на производство по ликвидация, което вписване в търговския регистър има конститутивно действие съгласно чл. 140, ал. 3 ТЗ.

Няма правна логика законодателят да легитимира прокурора да предяви иск по чл.155, т. 3 ТЗ, в която хипотеза предмет на доказване са два лесно доказуеми факта - дружеството няма вписан управител в продължение на тримесечен период, а в хипотезата на чл.157, ал.1 ТЗ, когато следва да бъдат установени много по-трудно доказуеми факти и обстоятелства - да подава заявление за вписване в търговския регистър за вписване на започване на 2 производство по ликвидация.

Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че ако законодателят искаше да легитимира прокурора като заявител в регистърно производство, щеше да направи това изрично с разпоредба на ТЗ и/или ЗТРРЮЛНЦ. Още повече, че не съществува регистърно производството в Република България, в което прокурорът да е заявител.

В случая не е налице и законодателна празнота, която да налага прилагане по аналогия на §5а, ал. 2 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, като в закона ясно, с разпоредбата на чл.1 56, ал.1 ТЗ, е предвидено, че “При прекратяване на дружеството на основание чл.154, т. 1 , 2 и 5 и чл.155 се отрива производство за ликвидация“, т.е. производството за ликвидация е предпоставено именно от произнасяне с решение по същество от компетентния съд.

В настоящият случай не се установяват част от елементите от фактическия състав на чл.157, ал.1 ТЗ, като в търговския регистър не е вписано прекратяване на ответното търговско дружество, поради което и настоящият съдебен състав счита, че предявеният на основание чл.155, т.3 ТЗ е допустим и следва да бъде разгледан по същество, както е приел и първоинстанционният съд, произнасяйки се по съществото на правния спор.

На настоящия съдебен състав е служебно известно съществуващото противоречие в установената практика на ВКС, което преодоляване е предмет на т. 1 от Тълкувателно дело № 1/2020 год. на ОСТК на ВКС, по което няма произнасяне до постановяването на въззивното решение.

Релевантния по делото факт е установен с официален свидетелстващ документи – акт за смърт, който има обвързваща съда материална доказателствена сила, на основание чл. 179, ал. 1 ГПК. Законният представител е починал на 26.10.2019 год. Отрицателният факт, че дружеството няма вписан управител в продължение на повече от три месеца след неговата смърт, се установява от липсата на вписан такъв в Търговския регистър.

Съгласно чл. 155, т. 3 от ТЗ - по решение на окръжния съд по седалището на дружеството то може да бъде прекратено по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител. Следователно предявеният конституивен иск е основателен и законосъобразно и правилно е уважен от първоинстанционният съд.

По съдебните разноски:

Въззивният съд определя 300 лева за възнаграждение на особения представител, което се дължи от ответника, на основание чл. 29, ал. 4 ГПК.

С оглед изхода на правния спор, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на САС 25 лева, представляваща държавна такса за въззивното производство, на основание чл.78, ал. 6 ГПК.

Поради изложените съображения, обжалваното решение е законосъобразно и правилно, и следва да се потвърди, като в останалата част въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 137 от 21.02.2022г., постановено по т.д. № 20211100901474 по описа на Софийски градски съд, т.о., VI-15, с което по иск на прокурора е прекратено „Кентро“ ЕООД, ЕИК 205377758, на основание чл. 155, т. 3 ТЗ.

ОСЪЖДА „Кентро“ ЕООД, ЕИК 205377758 да заплати на адвокат С. И. М. сумата от 300 лева, представляваща възнаграждение на особения представител за въззивното производство.

ОСЪЖДА „Кентро“ ЕООД, ЕИК 205377758 да заплати по сметка на Софийски апелативен съд сумата от 25 лева, представляваща държавна такса за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4