Решение № 598 от 15.12.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. С., 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20231800500608 по описа за 2023 година

С решение № 105 от 09.06.2023 год. по гр. дело № 1344/2022 год. Б.ският районен съд е отхвърлил изцяло предявения от Д. Й. И. от гр. С. иск срещу Община Б. за заплащане на сумата 21 000 лева, представляваща увеличената стойност на поземлен имот № 15, кадастрален район 207 по плана на новообразуваните имоти за местността „Л.“ в землището на с. Р., община Б. с площ 555,44 кв.м., при посочени граници и съседи, в резултат на извършени от ищеца подобрения в имота в качеството му на ползвател съгласно ПМС № 11/1983 год., а именно: изкопан ръчно кладенец на 8,22 м. дълбочина на стойност 1200 лева; превоз от гр. С. до имота на 12 броя железобетонни пръстени на обща стойност 1800 лева; платени и превозени с товарен автомобил 5 куб.м. чакъл и 3 куб.м. пясък за кладенеца на стойност 600 лева, като дейностите по изграждане на кладенеца са извършени за три месеца през 2002 год.; монтирана входна трикрила порта с покрив и заключващи устройства през 1995 год. на стойност 3500 лева; ограда от 20 броя железобетонни колове, мрежа и труд през 1984 год. на стойност 550 лева; тротоар от мраморни плочи с размери три линейни метра и широчина 90 см. през 1989 год. на стойност 50 лева; засадени декоративни храсти, дървета и асма, всички на обща стойност 14 000 лева, включващи: 20 броя декоративни храсти, доставени от разсадник в гр. Б. през 1990 год., орех и лешник на 25 години, кипариси на 25 години, асма за червено грозде, винен сорт на 20 години, три броя ябълкови дървета на 25 години, два броя борове на 25 години, декоративни дървени огради за цветя, храсти и чемшир, направени през 2004 год., 1 бр. липа на около 35 години и 2 броя широколистни 1 дървета на 30 години с височина 20 метра, като неоснователен.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдението, че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Ответникът оспорва въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът твърди в исковата молба, че по силата на § 4 от ПМС № 11 от 1983 год. му било предоставено право на ползване на 1100 кв.м. пустееща земя, като в плана на новообразуваните имоти част от нея с площ 600 кв.м. била нанесена с № 207 и закупена от ищеца. Останалата част с площ 555 кв.м. получила статут на частна общинска земя и била нанесена като имот № 15 кадастрален район 207 по плана на с. Р.. В тази част от имота ищецът извършил редица подобрения в продължение на близо 40 години добросъвестно владение и ползване /считано от 29.04.1983 год./. След проведен търг, при допуснати съществени нарушения на процедурата по провеждането му, на 25.01.2019 год. бил сключен договор за покупко-продажба на имота – общинския частен недвижим имот № 15 с трето лице на цена, много по-ниска от реалната пазарна стойност. Моли съда ответната община да бъде осъдена да му заплати общо сумата 21 000 лева, представляваща увеличената стойност на имота в резултат на извършените от него подобрения, подборно описани по-горе, на основание § 4в от ЗСПЗЗ вр. чл. 72 от ЗС.

Съгласно удостоверение № 195 от 29.04.1983 год. на ОбНС - с. Р. на Д. Й. И. е предоставено право на ползване върху 1 дка земя в землището на с. Р., местността „Л.“, на основание ПМС № 76/1978 год.

Представен е оценителен протокол № 150/28.09.1993 год. на комисия към община Б., според който за имота, предоставен за ползване съгласно ПМС № 76/1978 год. на Д. И. в с.

Р., м. „Л.“ /по удостоверение № 195/1983 год./, въз основа на заповед № 829/20.10.1992 год. на кмета на община Б. е признато правото на ищеца да закупи предоставената му за ползване земя, на основание § 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а именно: 600 кв.м., застроени с вилна сграда на два етажа с РЗП 89,28 кв.м., срещу заплащане на сумата 14 766 лева.

През 2002 год. е извършено заснемане на имотите, закупени по реда на § 4 от ЗСПЗЗ в местността „Л.“, землището на с. Р..

По делото е представено копие от плана на новообразуваните имоти за местността „Л.“, с. Р., кадастрален район 207, одобрен със заповед № ОА-422/15.12.2003 год. на Областния управител на Софийска област.

С н.а. № 61, том I, дело № 1785/1996 год. на БРС на основание § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ Д. Й. И. е признат за собственик на следния недвижим имот: неурегулирано дворно място от 600 кв.м. в землището на с. Р., местността „Л.“, при съседи: П.Н., Г.К.. и път, заедно с незаконно построената в него вилна сграда на два етажа с 2 разгъната застроена площ от 89,28 кв.м. с базисна цена съгласно НБПЦНИ в размер на 14 766 лева, изплатени напълно от ищеца с вносна бележка № 29/22.09.1995 год. на ТБ „Б.“ по сметка на община Б..

Видно от писмо от 13.11.2019 год. на кмета на община Б., поземлен имот № 15, кадастрален район 207 по плана на новообразуваните имоти за местността „Л.“, землището на с. Р. с площ 555,44 кв.м., представлява имот – частна общинска собственост и е актуван с АОС № 4197/09.10.2018 год. Имотът е продаден от Община Б. на лицето И. И. С. с договор за покупко-продажба на общински недвижим имот – частна общинска собственост от 25.01.2019 год. след проведен публичен търг с тайно наддаване, на основание чл. 35, ал. 1 и ал. 6 от ЗОС.

Според заключението на в.л. Тодорова всички овощни дървета, вечнозелени храсти и иглолистни дървета в процесния имот /1 бр. орех, 5 броя асми, кипарис, черен бор, 4 бр. хвойна, юка, 3 бр. ябълки, 1 бр. лешник – храстовиден/ са в лошо физиологично и фитосанитарно състояние, като от направения оглед на място е видно, че същият е изоставен и неподдържан. Съгласно изискванията на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения овощните видове с изтекъл период на плододаване – 3 броя ябълкови дървета и лешник, икономически не са изгодни за отглеждане, въпреки че някои от тях продължават да плододават. Те са оценени като дърва за огрев – около 4 куб.м. по 150 лева, или общо 600 лева. Стойността на 1 брой дърво – орех според вещото лице възлиза на 120,75 лева; на лозовите насаждения – 506 лева, а на декоративните храсти и вечнозелени иглолистни дървета – 182,40 лева.

Според съдебно-техническата експертиза на в.л. Пешев от 02.05.2023 год. по данни от ОбСЗ-Б. и кметство с. Р. ТКЗС в землището на с. Р. е образувано през 1956 год., като процесните имоти в кадастрален район 207 са кооперирани. Впоследствие са обявени като пустеещи и раздавани за самозадоволяване на населението на основание ПМС № 11/1983 год. Планът на новообразуваните имоти е одобрен със заповед на областния управител № ОА-422/15.12.2003 год. Ищецът е закупил имот № 2 в район с кадастрален № 207 с площ 600 кв.м., представляващ част от имота с площ 1 дка по удостоверение № 195/29.04.1983 год., предоставен за ползване на Д. Й.. Останалата част от поземления имот, предоставен на ищеца с площ 555,44 кв.м. е с № 15 в кадастрален район 207 и за него е съставен АЧОС в полза на община Б.. Впоследствие с договора от 25.01.2019 год. същият имот № 15 е продаден на третото лице И. С.. Имотът е показан на скица към заключението и е заключен между букви А, Б, В, Г, Д, А, като са нанесени входна порта и изкоп за кладенец. В имота е налице ограда от мрежа и бетонни колове, както и входна врата с покрив и тротоар от мраморни плочи, като вещото лице е посочило стойността на изградените подобрения, както следва: ръчен изкоп на кладенец 2002 год. – 790 лева; поставяне на 6 бр. бетонни тръби – 1220 лева; чакъл и пясък - 320 лева; ограда 1984 год. - 364 лева, входна врата 1995 год. – 2 830 лева и тротоар 1989 год. – 300 лева. Увеличението на стойността на поземления имот в резултат на посочените подобрения възлиза общо на 1679 лева. Чакълът, пясъкът и бетоновите тръби не са вложени в конкретен обект и съществуват отвън, като могат да се 3 вдигнат и използват, а кладенецът представлява изкоп и не е довършен. Оградната мрежа може да бъде демонтирана и преместена.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Съгласно чл. 72 от ЗС, добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение.

Според разпоредбата на чл. 70 ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. В § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ законодателят е уредил взаимоотношенията между възстановени собственици на земеделски земи и ползватели, на които въз основа на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или Министерския съвет е предоставена за ползване земя, принадлежала на бившите собственици. Според § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ лицата, извършили подобрения в имота, който подлежи на възстановяване, имат правата на добросъвестни владелци по смисъла на чл. 72 ЗС, но само ако са направени до 01.03.1991 г. Разпоредбата не се отнася за лица, които не са ползватели на имот въз основа на някой от актовете посочени в § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ- в този смисъл е Решение № 56 от 1997 г. на ВКС IV ГО, както и Решение № 1454 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 317/08 г. на ВКС V ГО, според които кръгът на лицата които се ползват от разпоредбата е изрично очертан в § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и тя не може да се тълкува разширително.

Видно от удостоверение № 195 от 29.04.1983 год. на ОбНС - с. Р. и заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза на ищеца Д. Й. И. е предоставено право на ползване върху 1 дка земя в землището на с. Р., местността „Л.“, на основание ПМС № 76/1978 год., като процесният имот е част от предоставената му за ползване земя, т.е. доказано е качеството му на ползвател на имота въз основа на акт от посочените в § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Подобрение на един имот е налице винаги, когато вложените труд, средства и материали са довели до трайно, обективно увеличаване на стойността му; когато чрез извършените от подобрителя действия е постигнато увеличение стойността на имота чрез задоволяване на нужди от обективен характер, каквито са водоснабдяване, електрифициране, изграждане на подпорни стени, задържащи свличания на земни пластове, осигуряване достъп чрез прокарване на път, изграждане на постройка за материали и инструменти; за сезонно или временно обитаване и пр. Критерият, въз основа на който се преценява дали е налице подлежащо на заплащане подобрение, е наличието на трайно прикрепване към имота - изследва се възможно ли е подобрението да бъде отделено без увреждане и намаляване на стойността му или намаляване цената на имота. Съгласно §4в ПЗРЗСПЗЗ лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 от Закона за собствеността. Следователно те имат право да получат сумата, 4 с която се е увеличила стойността на вещта, вследствие на направените подобрения.

Условие за дължимост на разноските е подобрението да съществува към момента на постановяване на съдебното решение, като длъжник на правото за полезни разноски е реституираният собственик на имота, респ. общината, когато същата е придобила право на собственост върху имота ех lege с влизане в сила на картата на възстановената собственост, съответно плана на новообразуваните имоти, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

В настоящия случай съдът намира, че ищецът не е доказал сторени от него подобрения, изразяващи се в увеличаване стойността на имота, които да са извършени до 01.03.1991 год. Видно от твърденията в исковата молба и уточняващите молби по делото, част от подобренията са извършени след тази дата, а именно: ръчен изкоп на кладенец - 2002 год., входна врата - 1995 год. Останалите находящи се в имота материали - чакъл, пясък и бетонови тръби не са вложени в конкретен обект и съществуват отвън, като могат да се вдигнат и използват, а кладенецът представлява изкоп и не е довършен. Липсват доказателства за това оградата и тротоарът /настилка с мраморни плочи пред входната врата/ да са направени именно от ищеца и то преди посочената дата. За останалите твърдяни подобрения от заключението на в.л. Тодорова се установи следното: всички овощни дървета, вечнозелени храсти и иглолистни дървета в процесния имот са в лошо физиологично и фитосанитарно състояние, а овощните видове с изтекъл период на плододаване икономически са неизгодни за отглеждане и подлежат на оценка само като дърва за огрев, т.е. не представляват подобрение в имота. Не се установи също така кога и от кого са засадени и отглеждани. Следователно, ищецът не проведе пълно главно доказване на твърденията си, че е извършил посочените в имота подобрения до 01.03.1991 год., както и че с тях се е увеличила стойността на поземления имот. Несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения, тъй като в доклада по чл. 146 от ГПК съдът правилно е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти от страните в процеса, като изрично е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че е извършил претендираните подобрения, времето на извършването им, както и че с тях е увеличена стойността на процесния имот – обстоятелства, които са останали недоказани в процеса от страна на ищеца. Неоснователно е и оплакването на въззивника, че съдът неправилно е отказал да допусне поисканите от него гласни доказателства. С определението от 17.10.2022 год. районният съд не е уважил направеното с исковата молба доказателствено искане за допускане на свидетели, тъй като обстоятелствата, за доказване на които същите са поискани, са единствено във връзка с провеждането на търга и издаване на свързаните с него документи /удостоверения, оценка и др./, а не за установяване извършването на твърдяните от ищеца подобрения в имота, поради което са неотносими към предмета на спора.

Разпечатката съдържа 30 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fb027939-435e-4626-a949-7955c680331f