Акт от 09.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21031 гр. София, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на дв**есети октомври през две хиляди дв**есет и шеста година в следния състав:

Председател:РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докл**ваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Гражданско дело № 20261110109414 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е образувано по искова молба на **** срещу ****“ **.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл. 411, ал. 1 от КЗ за сума в размер на 614,96 евро, представляваща неплатен остатък от регресно вземане за обезщетение по застраховка „Каско“ и обичайните разноски за определянето му, ведно със законната лихва от предявяването на иска на 07.04.2026 г. до окончателното изплащане, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 237,68 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 07.04.2023 г. до 06.04.2026 г.

Ищецът **** твърди, че на 13.04.2022 г. в гр. ****, на ул. „***“, товарен автомобил „***“ с рег. № ***, оборудван с хл**илна камера и управляван от ***, е ударил паркиран в обозначена „синя зона“ лек автомобил „**“ с рег. № *** управляван от *** Според ищеца водачът на товарния автомобил е потеглил наз**, без да се увери, че пътят з** него е свободен, и е ударил със з**ната част на автомобила си з**ната част на паркирания автомобил. За произшествието е бил съставен двустранен констативен протокол от същата дата. Ищецът сочи, че участниците са отразили в него отговорността на водача на товарния автомобил и са описали видимите увреждания като огънат з**ен капак и броня.

Ищецът поддържа, че увреденият автомобил е бил застрахован при него по полица „Каско“ № *** с покритие по клауза „Пълно Каско“. Гражданската отговорност на водача на товарния автомобил е била застрахована при ответника за периода от 01.10.2021 г. до 30.09.2022 г., за което се позовава на справка от Гаранционния фонд. На 15.04.2022 г. застрахованият е заявил щетата пред ищеца, който е образувана ликвидационна преписка № ***.

Извършени са огледи. Ремонтът е бил възложен на доверен сервиз „***. За него сервизът е издал фактура № **********/29.09.2022 г. за 7 307,66 лв., 1 която ищецът е заплатил на 01.11.2022 г. Ищецът посочва и 15 лв. ликвидационни разноски по щетата.

В уточнителната молба с вх. № 157394/18.05.2026 г., под**ена в изпълнение на разпореждане № ***/07.05.2026 г., ищецът е индивидуализирал уврежданията и ремонта. При първоначалния оглед на 15.04.2022 г. з**ната броня е била описана за боядисване, а горният и долният з**ен капак – за ремонт и боядисване. След възлагането на ремонта и разглобяването на автомобила в сервиза е бил извършен допълнителен оглед ио въз основа на него в последващия опис са били включени боядисване на з**ната броня, подмяна и боядисване на горния и долния з**ен капак, комплект лепило за з**ното стъкло, почистване на стъклото, двойна ключалка и буфер за з**ното стъкло.

Ищецът счита, че с плащането на сервиза е встъпил в правата на застрахования срещу ответника. Твърди, че е изпратил уведомление и покана за плащане с придружително писмо, обхващащо и други регресни преписки, заведено при ответника с вх. № ***/10.11.2022 г. Към него е била приложена преписката по щета № ***. Ответникът е заплатил на 23.12.2022 г. сума в размер на 6 119,90 лв. (3 129,05 евро).

Ищецът сочи 10.12.2022 г. като дата на изтичане на срока по чл. 412, ал. 3 КЗ, като претендира обезщетение за забава от 07.04.2023 г. до деня преди предявяването на иска и законна лихва за времето след предявяването му.

С оглед изложеното ищецът **** моли съда да осъди ответника ****“ ** да му заплати сума в размер на 614,96 евро, представляваща оставащо дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция; сума в арзмер на 237,68 евро, представляващи законна лихва за забава върху главницата за периода от 07.04.2023 г. до датата на подаване на исковата молба; както и законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на з**ължението. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ****“ ** е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Посочва, че по получената регресна претенция е образувал щета № **/2022 и че двустранният протокол удостоверява участието на двата автомобила. Не оспорва представените от ищеца писмени доказателства. При становището си по искането за разпит на свидетел изрично посочва, че спорът се свежда до размера на вземането.

Ответникът поддържа, че обезщетението е определено по фактура на доверен сервиз, макар по негово разбиране възрастта на автомобила и правилата на имущественото застраховане да налагат оценка по експертен път. Оспорва цената на долната част на з**ния капак, като се позовава на по-ниска цена на алтернативен детайл по справка в база данни и на „**“ като източник на резервни части. Оспорва часовата ставка от 42 лв. и сочи 24 лв. на час като осреднена стойност. Счита за завишени и разходите за боя и материали спрямо сочените 280 лв. на литър за боя металик, както и разхода за камера за ускорено сушене спрямо сочените 40 лв. Поддържа, че с частичното плащане е покрил всички действителни вреди. Оспорва лихвата, като извежда възражението си от твърдяната недължимост на главницата. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в 2 правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си з**ължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

От двустранния констативен протокол, съпоставен със заявлението за обезщетение и със заключението на вещото лице Х. И. И., се установява, че на 13.04.2022 г. около 17:25 ч. на ул. „***“ в гр. **** „***“ с рег. № *** при движение наз** е ударил със з**ната си част з**ната част на паркирания „**“ с рег. № ****. Съдът цени данните, отразени от участниците, заедно със схемата и с обективните находки при огледите. Експертният извод за посоката на движение и мястото на контакта съответства на концентрирането на повредите в з**ната част на паркирания автомобил. Посочването на ***като водач на „**“ в исковата молба не променя установеното от доказателствата положение на автомобила в момента на контакта.

По чл. 40, ал. 1 ЗДвП преди започване на движение наз** водачът е длъжен да се увери, че пътят з** превозното средство е свободен и че маневрата може да бъде извършена безопасно. В случая товарният автомобил се е придвижил наз** по траектория, в която се е намирал паркираният автомобил. При проверка на пространството з** него водачът е могъл да установи препятствието и да избегне контакта. Нарушението на това з**ължение е в пряка причинна връзка с удара и последвалите увреждания.

Вината се предполага по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а по делото няма данни, които да оборват презумпцията.

С окончателния докл** като безспорни са отделени наличието на валидно застрахователно покритие по „Каско“ при ищеца и по „Гражданска отговорност“ при ответника, плащането на обезщетението на сервиза и частичното удовлетворяване на регресната претенция.

В двустранния протокол са описани непосредствено видимите след удара увреждания на з**ния капак и бронята. При първия оглед, два дни след произшествието, са индивидуализирани з**ната броня и двата з**ни капака.

При допълнителния оглед в сервиза е уточнен начинът за възстановяване на същата зона. След разглобяването е предвидена подмяна на горния и долния з**ен капак вместо първоначално предвидения ремонт, както и операции и материали по з**ното стъкло и заключващия механизъм.

Вещото лице е съобразило двата описа и е включило във възстановителната калкулация боядисване на з**ната броня, подмяна и боядисване на двата капака, комплект лепило и почистване на з**ното стъкло, двойна ключалка, буфер и тониране. Почистването на стъклото и лепилото са съпътстващи позиции при работата по з**ния капак и не предполагат самостоятелно счупване на стъклото. Отразяването им след разглобяване е съвместимо с първоначалния опис, чиято цел е да установи видимите при огледа повреди. Последователността на описите, местоположението на уврежданията, калкулацията на ремонта и заключението на експертизата установяват връзка на остойностените дейности с процесния удар.

При суброгацията по чл. 411, ал. 1 КЗ отговорността на застрахователя по „Гражданска отговорност“ се определя в рамките на отговорността на причинителя за действителната вреда и до размера на изплатеното 3 застрахователно обезщетение, с обичайните разноски по определянето му.

При частично увреждане на автомобила необходимите разходи за възстановяване се преценяват по средни пазарни цени към датата на събитието. Фактурата и платежният документ установяват стойността на извършения и платен ремонт. За да провери възражението за завишена стойност, съдът съпоставя тази сума с независимата оценка на необходимите възстановителни дейности.

По първия вариант вещото лице е определило 3 542,22 евро за части, 78,40 евро за демонтаж и монтаж, 10,74 евро за възстановителен труд, 122,87 евро за труд по боядисване и 141,52 евро за боя и материали. Общата стойност е 3 895,75 евро. При изслушването експертът е уточнил, че цените са крайни и включват ДДС. Калкулацията позволява да се проследи как всяка група разходи участва в крайната сума.

При втория вариант е променена единствено стойността на долния з**ен капак. За него е използвана цена от 245 евро за алтернативен детайл, пор**и което общата оценка се намалява с 400,83 евро до 3 494,92 евро. При изслушването вещото лице е посочило, че това е най-евтината такава част на пазара. Сведенията за една по-ниска цена показват, че може да се предложи по-евтина част, но не установяват нито че тази цена е средна за съпоставими детайли, нито че конкретната част има необходимите характеристики за равностойно възстановяване. Отговор по поставения въпрос за съответствие на техническите характеристики, материала и качеството не е д**ен.

Позоваването в отговора на база данни и на доставчик не запълва тази доказателствена празнота.

Автомобилът е с първа регистрация от 27.04.2012 г. и към произшествието е бил в експлоатация приблизително десет години. Възрастта е отчетена от експерта и може да има значение при преценката за годността на конкретен заместител. Самостоятелно тя не позволява да се приеме, че предлаганият на най-ниска цена капак ще възстанови автомобила до предишното му състояние. При липса на установено техническо и качествено съответствие и на данни, че цената на алтернативния капак е представителна за пазара към датата на произшествието, съдът възприема първия вариант на заключението.

Възражението за завишената часова ставка в сервизната документация е проверено чрез експертизата. При независимата оценка е приложена ставка от 10,74 евро на час, приблизително 21,01 лв. на час. Тя е под посочената от ответника осреднена ставка от 24 лв. и под оспорената от него сервизна ставка от 42 лв. Пор**и това възражението срещу сервизната ставка не обосновава намаляване на експертно определената стойност на труда.

Експертът е отделил труда по боядисването от боята и материалите.

Последните са остойностени общо на 141,52 евро, а в експертната рекапитулация няма самостоятелна позиция за камера за ускорено сушене.

Посочената в отговора цена на литър боя не може сама по себе си да се съпостави с общата стойност на вложените боя и материали, без данни за количеството и за останалите включени материали. По аналогичен начин възражението срещу сервизна позиция за ускорено сушене не установява завишаване на експертната сметка. Експертната оценка по първия вариант е по-висока от действително платената сума дори при самостоятелно остойностяване на труда и материалите.