Решение № 1548 от 09.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1548 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100503451 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД срещу решение № 20056/06.11.2024г., постановено по гр.д. № 7290/2024г. по описа на СРС, 159-и състав, в частта, в която съдът е отхвърлил предявените срещу ответника Ж. О. С. установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

240ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът му дължи сумата 1 590.86 лева – договорна лихва по договор за потребителски кредит № 40008820017/01.04.2022г. за периода от 05.05.2022г. до 04.05.2023г., сумата 390.41 лева – лихва за забава за периода от 06.05.2022г. до 04.05.2023г. и сумата 164.25 лева – законна лихва от 04.05.2023г. до 27.06.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 35550/2023г. по описа на СРС, 159-и състав.

Въззивникът „Профи Кредит България“ ЕООД излага, че в обжалваната част постановеното първоинстанционно съдебно решение било неправилно. Излага подробни съобраЖ.я за действителност на сключения от страните договор за потребителски кредит, в т.ч. на клаузата за възнаградителна лихва, и договорения ГПР, липсвали основания за прилагане на последиците на чл. 22 и чл. 23 ЗПК. Спазени били разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, ясно бил посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точния размер на дължимите суми по кредита.

Договорната лихва в случая била фиксирана и чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК – неприложим.

1

Информацията била предоставена на потребителя на ясен и разбираем език. Позовава се на чл. 5.2 ОУ и §1 ДР на ЗПК – в случая закупуването на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ не било задължително, нормата на чл. 10а ЗПК позволявала на кредитора да събира такива възнаграждения, а поради тяхната незадължителност същите не се включвали в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и правилата на Директива 2008/48/ЕО. Спазени били изискванията на ЗПК за действителност на договора за кредит, сключен с потребителя. Нормата на чл. 5.2 ОУ относно ГПР препращала към ПрилоЖ.е № 1 на ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисквал да се посочат допусканията при изчислявянето на ГПК, а не изчерпателно изброяване на всички включвани разходи. Смисълът бил кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне. Житейски нелогично било при подписването на договора кредиторът да посочи всеки един административен разход, който кредитополучателят ще трябва да покрие през времетраенето на договора и във връзка с него - това би затрупало клиента с огромно количество ненужна и неразбираема за него информация и не би подобрило полоЖ.ето му. Неправилно СРС приел, че договорения ГЛП противоречал на добрите нрави – позовава се на чл. 19, ал. 4 ЗПК, цитира изобилна съдебна практика, не били налице основания за съпоставка със законната лихва, чиято правна природа била съвсем различна. В случай, че въззивният съд намери за недействителна клаузата за възнаградителна лихва, иска заместването й със законната лихва на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и уважаване на исковете за договорна и мораторна лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Ж. О. С. не депозира писмен отговор на въззивната жалба и не заявява становище в хода на въззивното производство.

Решение № 20056/06.11.2024г., постановено по гр.д. № 7290/2024г. по описа на СРС, 159-и състав, не е обжалвано в частта, в която СРС, по установителния иск по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК признал за установено, че ответникът Ж. О. С. дължи на ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД, сумата 4 000 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит, сключен между страните на 01.04.2022г., ведно със законната лихва от 27.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и в частите, в които СРС отхвърлил исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК за възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, поради което в тази части първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав 2 намира първоинстанционното съдебно решение за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

От представените по делото и неоспорени писмени доказателства –договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40008820017 от 01.04.2022г., ведно с Общи условия (ОУ), погасителен план към същия, а и безспорно между страните по делото се установява, че ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор и ответникът Ж. О. С. сключили договор за потребителски кредит при ОУ на търговеца, по силата на който ищецът поел задълЖ.е да предостави на кредитополучателя С. кредит в размер на сумата 4 000 лева. Страните по делото не спорят и от гореобсъдените писмени доказателства съдът приема, че в изпълнение на поетите с договора задълЖ.я ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД предал на ответника С. заемната сума от 4 000 лева, съгласно договореностите между страните, а именно – рефинансирани били два кредита на ответника към „Сити Кеш“ ООД и един към „Креди Йес“ ООД по посочените в договора сметки с титуляр ответника Ж. О. С..

От прилоЖ.я писмен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40008820017 от 01.04.2022г. и погасителен план към същия се установява, че страните се съгласили погасяването на кредита да стане на 36 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 194.57 лева. Страните уговорили падежи на вноските, начиная от 05.05.2022г. до 05.04.2025г., годишен лихвен процент (ГЛП) – 41.00% и годишен процент на разходите (ГПР) – 49.04%. Конкретно в погасителния план за всяка от погасителните вноски било посочено каква част от задълЖ.ето за главница и каква част договорна лихва се погасява.

Страните се уговорили ответникът С. да закупи пакет допълнителни услуги на обща стойност 4 000 лева, от които 1 400 лева – за услуга „Фаст“ и 2 600 лева – за допълнителна услуга „Флекси“. Съобразно чл. 4.3 от ОУ на търговеца, възнаграждението за допълнителния пакет услуги възниква за клиента от деня на отпускането на кредита, разсрочва се във времето и се погасява като част от погасителните вноски по кредита и в рамките на погасителния план. Видно от текста на чл. 15 ОУ допълнителна услуга „Фаст“ включва приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, незакупили услугата и в рамките на един час от постъпването на искането в системата на кредитора. Допълнителната услуга „Флекси“ дава право на клиента да променя едностранно погасителния план – отлагане на определен допустим брой погасителни вноски, намаляване на размера им, или промяна в датата на падеж, при изпълнение на определените в чл. 15.2.1, 15.2.2 и 152.3 от ОУ към договора специфични изисквания, като за промяната страните подписват анекс. От 3 съдържанието на сключения договор за кредит и погасителен план се установява, че размерът на месечната вноска по закупените два пакета бил 111.11 лева. Сумарното задълЖ.е по кредита и по допълнителните услуги, видно от съдържанието на сключения от страните договор за потребителски кредит и погасителен план се определя в размер на сбора от вноската по кредита и по допълнителния пакет, а именно 305.68 лева.

Предвид нормата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисква договорът за потребителски кредит да бъде сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Законодателят е предвидил относно договора за потребителски кредит и задължителното съдържание по чл. 11 ЗПК.

По въпроса за действителността на договора за потребителски кредит (ДПК) като цяло и на отделните негови клаузи, преценката следва да се направи както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на специалния ЗПК.

На първо място, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 22, ал. 1 ЗПК по императивен начин е предвидено, че когато с договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е изцяло недействителен.

Следователно в специалния закон ЗПК са въведени специални основания, при наличието на които целият договор за кредит се явява недействителен по силата на самия закон.

При извършената служебна проверка въззивният съд намира, че по отношение на процесния потребителски договор са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, поради което не е налице недействителност на договора поради тяхното нарушаване съгласно чл. 22 ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма, по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи са еднакви по вид и формат и с не по-малък от 12 размер на шрифта. Представени са приложимите общи условия като всяка страница от тях е подписана от страните по договора. Посочен е общият размер на кредита – 4 000 лева, като в договора и приложимите общи условия ясно са описани условията за усвояването му. Договорен е 4 фиксиран годишен лихвен процент от 41.00%, поради което не е необходимо посочването на методика за изчисляване на референтен лихвен процент. Изготвен е погасителен план към договора с информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В чл. 6 от Общите условия се съдържа информация за задълЖ.ето на потребителя да погаси усвоената главница и лихва, а в чл. 7.1 указание за наличието на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване. Спазена е разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗПК като по делото е приложен подписан от ответника С. стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

С въззивната си жалба ищецът изразява несъгласие с мотивите на първата инстанция – СРС приел извършено нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид на което и недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК. По този въпрос настоящият съдебен състав намира следното:

Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 от този закон ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В чл. 19, ал. 4 ЗПК е указано, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва за просрочени задълЖ.я, определена с ПМС. Според чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета „общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.