Решение № 280 от 13.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Бургас, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дарина Анг. Костова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Търговско дело № 20222100900013 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от „Булагро” АД, ЕИК: 040206054, със седалище и адрес на управление: град

Стара Загора, кв.”Железник”, адм. сграда Булагро център, представлявано от изпълнителния директор Христофор Бунарджиев, чрез юрисконсулт Даниел Пеев против ЕТ „ММ - Марин Йорданов - Ангелинка Иванова“, ЕИК: 200719503, със седалище и адрес на управление: град Разград, ул. „Н.Й.Вапцаров” № 17, вход “А”, етаж 3, апартамент 5, представлявано от управителя Ангелинка Калинова Иванова и К. М. Й., ЕГН **********, с адрес: град ***, ул.*** № **, вход "*", етаж *, апартамент * за приемане на установено по отношение на ответниците, че двамата дължат солидарно на ищеца сумата от 96 297,12 лева, дължима по запис на заповед с дата на издаване 26.08.2019 г., ведно с дължимата законна лихва върху сумата до пълното изплащане на вземането.

Претендират се и направените съдебно деловодни разноски в настоящото производство.

Твърди се в исковата молба, че на 26.08.2019 г. първият ответник ЕТ „ММ - Марин Йорданов - Ангелинка Иванова“, издал в полза на ищеца запис на заповед, с падеж на 15.08.2020 г. за сумата от 99 297 лева. Записът на заповед бил авалиран от втория ответник – К. Й.. Заявява се от ищеца, че записа на заповед е редовен от външна страна документ, съдържащ необходимите реквизити по чл. 535 от ТЗ и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане. Сочи се, че и авалът е учреден редовно, с едностранно волеизявление на авалиста, изразено върху записа на заповед и положен собственоръчно подпис.

Тъй като дължимата сума по процесния запис на заповед не била заплатена изцяло на падежа, ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и 1 изпълнителен лист по реда на чл. 417, т. 10 от ГПК. В тази връзка било образувано ч.гр.д. № 281/2021 г. по описа на Разградски районен съд, който издал в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за сумата от 96 297,12 лева, ведно с дължимата законна лихва върху сумата до пълното изплащане на вземането, както и разноските по частното гражданско дело.

Ответниците са подали възражение в законоустановения срок, поради което Районен съд Разград е дал указания на ищеца да предяви правата си по исков ред.

Ответниците ЕТ „ММ - Марин Йорданов - Ангелинка Иванова“ и К. М. Й., редовно уведомени с препис от исковата молба и доказателствата, в срока по чл. 367 от ГПК подават идентични отговори, с които оспорват иска като неоснователен.

И двамата ответници твърдят, че процесното вземане не съществува, тъй като ЕТ „ММ - Марин Йорданов - Ангелинка Иванова“ не е издател на записа на заповед и същия не е подписан от лицето К. М. Й., посочен като пълномощник на ответното ЕТ и като авалист.

Ответниците заявяват, че не са получили парите по процесния запис на заповед. Сочи се, че с ищеца са в дългогодишни търговски отношения, по повод на които ответника ЕТ „ММ Марин Йорданов - Ангелинка Иванова“ е издавал записи на заповед, които винаги били свързани с каузални правоотношения, а именно: покупко – продажба на стоки.

Заявява се от ответниците, че в случай, че процесният запис на заповед е издаден, то той обезпечава договор за покупко – продажба, който е изцяло изпълнен от страна на ЕТ „ММ - Марин Йорданов - Ангелинка Иванова“, поради което вземането не се дължи.

В допълнителна искова молба, ищецът поддържа първоначалните си фактически твърдения и ги допълва. Заявява се, че записа на заповед е подписан пред служител на ищцовото дружество - П. А. М., която с присъствието си гарантира за автентичността на документа.

Излагат се твърдения, че тъй като записът на заповед е абстрактна сделка, ищецът е освободен от необходимостта да доказва съществуването на правно основание за издаването му. Счита, че абстрактният характер на ценната книга води до разместване на доказателствената тежест и длъжникът по нея е този, който следва да докаже наличието на каузално правоотношение и възраженията си, свързани с него.

Ищецът излага твърдения, че процесният запис на заповед има обезпечителна функция по отношение на доставка на стоки обективирани във фактура №1000045450/19.07.2019г., фактура

№9000004661/30.08.2019г., фактура

№1000046664/26.09.2019г., фактура

№1000047214/24.10.2019г. и фактура

№

1000047215/24.10.2019г. на обща стойност от 96 297,12 лв. Сочи, че за извършените доставки за съставени приемо-предавателни протоколи, но ответниците не са заплатили дължимите суми по посочените фактури.

В допълнителен отговор на исковата молба, ответното дружество поддържа направените оспорвания и възражения във връзка с исковата молба и ги допълва. Оспорва твърдението на ищеца, че записа на заповед обезпечава сочените от последния каузални 2 правоотношения. В тази връзка, подчертава обстоятелството, че четири от представените пет фактури, са съставени след издаването на записа на заповед, поради което не е възможно той да обезпечава изпълнението по сделка, вземането по която все още не е възникнало.

Твърди се от ответния търговец, че е изпълнил задължението си по процесните фактури, поради което за ищеца не съществува вземане по тях.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът е указал на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.

Бургаският окръжен съд, като съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на спора, приема, че предявените субективно и обективно съединени установителни искове са допустими.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК от „Булагро” АД, ЕИК: 040206054, със седалище и адрес на управление: град Стара Загора, кв.”Железник”, адм. сграда Булагро център, представлявано от изпълнителния директор Христофор Бунарджиев, чрез юрисконсулт Даниел Пеев против ЕТ „ММ - Марин Йорданов - Ангелинка Иванова“, ЕИК:

200719503, със седалище и адрес на управление: град Разград, ул. „Н.Й.Вапцаров” № 17, вход “А”, етаж 3, апартамент 5, представлявано от управителя Ангелинка Калинова Иванова и К. М. Й., ЕГН **********, с адрес: град ***, ул.*** № **, вход "*", етаж *, апартамент * за приемане на установено по отношение на ответниците, че двамата дължат солидарно на ищеца сумата от 96 297,12 лева, дължима по запис на заповед с дата на издаване 26.08.2019 г., ведно с дължимата законна лихва върху сумата до пълното изплащане на вземането.

Ответниците оспорват автентичността на представения по делото запис на заповед, като твърдят, че същият не е подписан от К. М. Й., в качеството му на пълномощник на издателя - едноличния търговец и в лично качество – като авалист. От заключението на вещото лице Ангелова , изготвила съдебно-почерковата експертиза се установява , че подписите за издател и авалист са положени от К. М. Й., но ръкописния текст в същия документ е изписан от друго лице. След разпита на свидетелката М. се установи, че тя е написала ръкописния текст в бланката на процесния запис на заповед, както и че тя го е предоставила за подпис на К. М. Й., който го е подписал в нейно присъствие.

В отговора на исковата молба ответниците твърдят, че записът на заповед е издаден като обезпечение на изпълнението по каузално правоотношение между страните , а именно че в случай, че процесният запис на заповед е издаден, то той обезпечава договор за покупко – продажба, който е изцяло изпълнен от страна на ЕТ „ММ - Марин Йорданов - Ангелинка Иванова“, поради което вземането не се дължи. Не се конкретизира сделката, както не се посочват издадени фактури, нито каквито и да е съществени белези на същата , освен 3 страните.

В допълнителна искова молба, ищецът поддържа първоначалните си фактически твърдения и ги допълва. Заявява се, че записа на заповед е подписан пред служител на ищцовото дружество - П. А. М., която с присъствието си гарантира за автентичността на документа.

Излагат се твърдения, че тъй като записът на заповед е абстрактна сделка, ищецът е освободен от необходимостта да доказва съществуването на правно основание за издаването му. Предвид твърдението на ответниците , за наличие на каузална сделка, ищецът излага твърдения, че процесният запис на заповед има обезпечителна функция по отношение на доставка на стоки обективирани във фактура №1000045450/19.07.2019г., фактура №9000004661/30.08.2019г., фактура

№1000046664/26.09.2019г., фактура

№1000047214/24.10.2019г. и фактура № 1000047215/24.10.2019г. на обща стойност от 96 297,12 лв. Сочи, че за извършените доставки за съставени приемо-предавателни протоколи, но ответниците не са заплатили дължимите суми по посочените фактури.

От заключението на вещото лице Ангелова по допусната съдебно-почеркова експертиза се установява, че записът на заповед и подписан от лицето , което е сочено за автор на подпика , като К. Й. е подписал ценната книга в качеството си на пълномощник на едноличния търговец, което пълномощно е представено и не е оспорено , както и в качеството на авалист. Следователно направеното оспорване на автентичността на процесния запис на заповед е неуспешно.

По отношение на твърдяната каузална сделка , която е въведена в производството от ответниците и не се оспорва от ищеца се представят доказателства от ищеца – посочените от него фактури по продажби, както и приемо-предавателни протоколи , които не са оспорени от ответницата. От заключението на вещото лице Вълчеа , изготвило съдебно –счетоводната експертиза по делото се установява, че счетоводните книги на ищеца са редовно водени , в същите са отразени правилно, от счетоводна гледна точка процесните фактури за покупкопродажба и тези фактури не са платени от ответника. Вещото лице е констатирало също, че ответникът е ползвал в пълен размер данъчен кредит по процесните фактури . Следователно може да се приеме за установено , че ответникът е закупил стоките по фактурите от ищеца , но не е заплатил своевременно дължимата цена. С оглед на твърденията на ответника , че записът на заповед гарантира плащането на цена по каузално правоотношение и липсата на конкретизация кое е каузалното отношение и като кредитира заключението на съдебносчетовоната експертиза , съдът приема , че процесната сума е дължима и на основание каузалното правоотношение в идентичен с посочения в заявлението на ищеца в заповедното производство размер.

От гореизложеното следва, че ответникът не е доказал да е извършил погасяване на заетата сума по договора за продажба, въведен от него като каузално правоотношение , за обезпечаване на изпълнението на което е издаден процесния запис на заповед, поради което искът е основателен.

4

Не се спори, че в производство по чл.417 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №197 от 09.02.2021 г. по ч. гр. д. № 281/2021 г. по описа на РС Разград, за главница по запис на заповед от 26.08.2019 год. в размер на 96297,12 лв. , ведно със законната лихва от 08.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 1925,94 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение .

Не се спори и от представените доказателства се установява, че е налице идентичност на претендираните вземания в заповедното производство в настоящото производство.

От представените писмени доказателства към заявлението, които не се оспорват от страните се установява, че на 26.08.2019г. ответниците ЕТ „ММ - Марин Йорданов Ангелинка Иванова“, ЕИК: 200719503, като издател и К. М. Й., ЕГН **********, като авалист дължат солидарно на „Булагро” АД, ЕИК: 040206054, сумата от 96297,12 лева въз основа на запис на заповед от 26.08.2019г. Не се спори от страните, че задължението не е заплатено на падежа.