Решение № 1490 от 14.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1490 гр. Плевен, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20264430101807 по описа за 2026 година

Постъпила е ИМ от Н. В. В., в който се твърди, че на 12.05.2023 г. между „***" ЕООД, ЕИК *********** - Заемодател, от една страна, и Н. В. В., ЕГН ********** - Заемател, от друга, е подписан Договор за паричен заем № L322497 (по-долу за краткост Договора). Страните са постигнали споразумение Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 1 000.00 лв. (хиляда лева).

При сключването на договора е предвидено начисляването на договорна лихва, както и начисляването на такси и неустойки.

В изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за паричен заем, ищецът заплатил всички суми, дължими по Договора за паричен заем, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за непредоставено обезпечение.

По отношение основателността на иска от правна страна:

Видно от приложените писмени доказателства, страните са сключили валидно облигационно отношение по договор за паричен заем. Заемателят, Н.

В., е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Ето защо, процесният договор за заем има характеристиките на договор за 1 потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно, същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

На първо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран.

В ГПР се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче, тези суми не са включени в ГПР. В случай че те бяха включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ.

Клаузата в договора за потребителски кредит за заплащане на такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, неравноправност и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Уговорка е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя.

Таксата за експресно разглеждане на документите представлява разход за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл.

19, ал. 1 ЗПК, като същата следва да се включи в годишния процент на разходите, като основен критерий за длъжника при определяне на финансовата тежест на кредита. С тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Предвид горното се налага извода, че договорна клауза, предвиждаща дължимост на такса за бързо разглеждане на документите е нищожна поради противоречието им със закона и добрите нрави и поради неравноправност. Нищожността на клаузата е пречка за възникване на задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане.

2

Получаването на кредита при предлаганите условия предполага предоставянето на обезпечение. Дължимото в тази връзка обезщетение, е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Също така, ГПР има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. Несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата недействителност.

По своето същество неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията по договора са на практика неосъществими за кредитополучателя, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер.

Неустойката по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението, което противоречи на принципа на добросъвестността.

Начислената неустойка е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, целяща единствено постигане на неоснователно обогатяване (в този смисъл т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009г. на ВКС). С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК, както е посочено в изложението по-горе.

Нещо повече, така предвидената неустойка, задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, което съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП води до извод за неравноправност на клаузата.

Отделно от горното, на самостоятелно основание, счита сключения Договор за потребителски кредит за недействителен като противоречащ на 3 изискването на чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК доколкото настоящият договор не съдържа информация относно начина на формиране на ГПР, а същият е посочен единствено като процент. Съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17, че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. В настоящия случай не се съдържа дори и подобна математическа формула.

Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Противоречието на процесния договор на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК дава основание за признаване на целия договор за недействителен съгласно чл.

22 ЗПК. Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях не е предвидено. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, в случая заемателят дължи връщане по договора само на получената сума в размер на 1 000.00 лева за главница. Всичко над чистата стойност на получената сума от 1 000.00 лева (главницата) е платено при изначална липса на основание с оглед недействителността на договора, поради което подлежи на връщане.

В настоящия случай по безспорен начин се установява характера на правоотношенията между страните. Ищецът е изпълнил поетите задължения съгласно договора, като е заплатил на заемодателя всички дължими по договора суми, ведно с възнаградителната лихва и начислената такса за разглеждане на кредита. С оглед изложените доводи в настоящата Исковамолба, за ищеца съществува правен интерес от предявяване на настоящия иск.

С оглед гореизложените обстоятелства, моли съда да постанови решение, с което, да признае сключения между „***” ЕООД, ЕИК 4

*********** и Н. В. В., ЕГН ********** Договор за потребителски кредит с ид. № L322497 от 12.05.2023 г. за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК.

В случай че Договор за потребителски кредит с ид. № L322497 от 12.05.2023 г. бъде прогласен за недействителен, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да осъди „***” ЕООД, ЕИК *********** да заплати на Н. В.

В., ЕГН **********, следните суми, които са недължимо платени по Договора за потребителски кредит:

25.00 евро (двадесет и пет евро) - недължимо платени суми съгласно Договор за потребителски кредит с ид. № L322497 от 12.05.2023 г., за периода от 12.05.2023 г. до 28.04.2024 г.;

Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендира разноски. Претендира разноски и прави възражение за редукция на възнаграждение.

В изпълнение на задължението по чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва следната банкова сметка на ищеца, по която ответникът може да извърши плащането: IBAN: **************, BIC: ***, Банка: „***" АД Ответникът не признава предявяните искове.Прави възражение за редукция на адвокатското възнаграждение.

Съдът като взе предвид становищата на станите, представените доказателства и изискванията на закона, констатира следното:

Предявяни са искове, за нищожност на договор за кредити върщане на недължимо платено над главницата.

НЕ Е СПОРНО, че е подписан Договор за паричен заем № L322497/12.05.2023г.. Страните са постигнали споразумение Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 1 000.00 лв. (хиляда лева), срок за погасяване 12 месеца, ГПР 56,50% , общата сума е била 1241,41лв., а е погасена предрочно на 29.05.2023г. сумата 1186,70лв.

При сключването на договора е предвидено начисляването на договорна лихва, както и начисляването на такси и неустойки.

Спори се дали невключването на определени елементи към ГПР води до 5 недействителност на договора. Видно от приложените писмени доказателства, страните са сключили валидно облигационно отношение по договор за паричен заем. Заемателят, е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Ето защо, процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл.

9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно, същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договори, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл.

11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143-148 ЗЗП.Клаузата в договора за потребителски кредит за заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, неравноправност и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Уговорка е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя.

Таксата за бързо разглеждане на документите представлява разход за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, като същата следва да се включи в годишния процент на разходите, като основен критерий за длъжника при определяне на финансовата тежест на кредита. С тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение.На следващо място, изрично нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такИ., които са свързани с усвояване или управление на кредита. Въпросната такса за разглеждане представлява услуга, която по естеството си е свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята 6 същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин потребителят плаща реално за права, които той има, което пък е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост.Наред с изложеното, посредством начисляването на таксата се цели преодоляване на ограниченията, които императивната разпоредба на чл.