Решение № 142 от 25.11.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Варна, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. НЕ.а в присъствието на прокурора В. Ч. С. като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Наказателно дело за възобновяване № 20253000600283 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения за престъпления от общ характер Н.

С. С. за възобновяване на наказателно дело.

В молбата се иска на основание чл. 422, ал.1 т 5 от НПК да бъде възобновено наказателно производство и отменени постановените присъда № 3/07.10.2022г на РС Балчик по НОХД № 216/17г и Решение № 71/11.07.2025г на ОС Добрич по ВНОХД № 8/23г, възоснова на които искателят С. е бил признат за виновен и осъден. Твърди се, че първоинстанционният и въззивният съдебни актове са постановени при допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 1-3 от НПК, изразяващи се в нарушение на закона, довело до неправилното му осъждане, като се иска 1 тяхната отмяна и оправдаване поради липса на осъществени престъпни състави, а при условията на алтернативност – за отмяна на присъдата и решението връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинст. съд.

В съдебно заседание пред състава на АпС Варна искателят С. не се явява, редовно призован. Представлява се от служебно назначен от съда, на основание чл. 94 ал. 1 т. 8 от НПК защитник – адв.Е. Е. /АК-Варна/, който поддържа искането за възобновяване, доразвивайки изложените в него доводи.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира искането за неоснователно, аргументирайки становището си.

Варненският Апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено лично от осъдено лице за престъпления от общ характер и в изискуемия по чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на постановеното от въззивния съд решение № 71 от 11.07.2025г и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и чл. 422, ал.1, т.5 вр чл. 348, ал.1 т.1-2 от НПК /съдебният акт на ОС-Добрич няма характера на нова присъда, тъй като не решава по нов и различен начин въпросите за вината и отговорността/, непроверен по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната.

С присъда № 26003 /07.10.2022г по НОХД № 216/17 по описа на РС Балчик, искателят е бил признат за виновен в извършване на три деяния по НК - по чл. 309 ал.1 вр. чл. 20 ал.3 и 4 вр. чл. 26 ал.1 от НК; по чл. 316 от НК и чл.

211 вр. чл. 210 ал.1 т. 3 и 4 вр. чл. 209 вр. чл. 20 ал. 3 и 4 от НК, за които на основание чл. 23 ал.1 от НК му е било наложено общо наказание - „лишаване от свобода“ за срок от 3 години при „строг режим“. На основание чл. 68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение отложено наказание по НОХД № 6/2010г на РС Каварна в размер на три години лишаване от свобода, като е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Така постановената присъда е била изцяло потвърдена с Решение № 71/11.07.2025г от ОС Добрич по 2

ВНОХД № 8/23г.

По своята същност искането се явява неоснователно.

На първо място, следва да се отбележи, че наведените доводи по същество и в детайли преповтарят съображенията, развити от двамата защитници на осъденото лице /упълномощения пред първостепенния съд от подсъдимия и служебно назначения му такъв пред възззивния съд/, като се претендира необоснованост на съдебните актове на РС Балчик и ОС Добрич, а в настоящото производство – и с твърдение за допуснати съществени процесуални нарушения, поради неизготвяне на въззивното решение в срок. С оглед спецификата на производството по възобновяване, оплакването за необоснованост на съдебните актове / и в частност – този на ОС Добрич, с оглед нормата на чл.422 ал.1 т.5 пр.2 от НПК/, доколкото не представлява касационно основание по чл. 348, ал. 1 от НПК, не може да бъде предмет на проверка в настоящото производството по глава ХХХІІІ от НПК. В това производство не могат да бъдат възприемани приети нови фактически положения, а извършваната проверка е в рамките на установените от решаващите съдилища факти. При преценката за наличието на подобно основание следва да се има предвид, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда - акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, с оглед направеното оплакване, биха били допуснати при постановяване на акта в нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, които пороци да поставят под съмнение законосъобразността му. В този смисъл е и трайната практика на ВКС на РБ, напр. Решение № 20 от 21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 608/2008 г., III н. о Решение № 21 от 11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2309/2013 г., III н. о., Решение № 23 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1759/2014 г., III н. о. и др. Настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Подлежи на проверка само правилността на подхода при формиране на вътрешното убеждение във връзка с оценката на доказателствата и при изпълнение на задълженията за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото 3

В контекста на изложеното по-горе, по разглежданото дело подобни нарушения не се констатираха. При извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия С. обстоятелства, са спазени изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение законосъобразността на процеса по формиране убеждението на двете редовни инстанции.

Аналитичната дейност на въззивния съд, обективирана в проверявания съдебен акт, е обхванала всички доказателствени източници и е извършена в съответствие с правилата на логиката, като доказателствата са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и значение. Наред с това обоснованите и подробни изводи на ревизиращата редовна съдебна инстанция относно правно значимите обстоятелства, са основани върху годни доказателствени източници. В рамките на правомощията си да провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда, ДОС е обсъдил внимателно и задълбочено събраната по делото и относима към предмета на доказване доказателствената съвкупност /гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, заключения по назначените експертизи, както и приобщените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства/. След събиране на допълнителни доказателства и проверка на наличните такива в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, собствен прочит и верен анализ, въззивната инстанция изцяло е споделила изводите на районния съд по фактите и по правото. В мотивите към така постановения съдебен акт, ДОС е дал задълбочен отговор на всички изложени от подсъдимия и сл. защитник възражения /съвсем отделен е въпросът, че искателят и сл. защитник в настоящото производство не са съгласни с извлечените изводи/, които поначало са били направени и пред РС Балчик. Направен е доказателствен анализ, като след преценка на взаимна кореспонденция между различните групи свидетелски показания с писмените доказателства и заключенията по графолог. експертизи, са изведени фактите, значими за съставомерността на деянията. Съставът на ДОС е изпълнил задължението си да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, като е изложил обосновани съображения, защо възприема за правилна фактическата обстановка, установена от първия съд, направил е изводи за правилно приложение на материалния закон, както и е извършил преценка по отношение на наказанията, наложени на осъдения. Решението на въззивната инстанция 4 отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК , понеже на възраженията срещу доказателствения анализ и оценката на доказателствата, съдебният състав е отговорил, правейки задълбочен и логически издържан анализ на доказателствените източници. Мотивите на потвърдителното въззивно решение дават напълно възможност да се провери правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, като сочат, че тази инстанция е осъществила дължимата дейност като втора инстанция по съществото на делото.

Съобразявайки изложеното, съставът на АпС Варна счете, че правилно и законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на осъденото лице С. за извършени три деяния от НК – по чл. 309 ал.1 вр. чл. 20 ал.3 и 4 вр. чл. 26 ал.1 от НК; по чл. 316 от НК и по чл. 211 вр. чл. 210 ал.1 т. 3 и 4 вр. чл. 209 вр. чл. 20 ал. 3 и 4 от НК . В качеството си на организатор на сериозна престъпна схема, той е подбудил извършителя Г.В.И. да извърши в съучастие с него престъпления, улеснявайки го чрез даване на съвети и разяснения относно естеството на нотариалната процедура, наизустяването на личните данни на Йордан Петров, упражняването за фалшифициране чрез предоставен образец от подписа, подсигуряването на фалшива лична карта и обещано заплащане, целящи извършителят Г. Илиев да състави неистински частни документи , както и да се ползва от неистински официален документ за самоличност лична карта на името на Й.Г.П., чиято снимка на титуляр била подменена със снимка на Г.В.И.. В изпълнение на третия етап от замисъла си, при осъществяване на престъплението – измама, искателят С., три дни по-късно, участвайки отново като подбудител и помагач, подбудил извършителя В.Г., улеснявайки участието му в извършването на престъплението чрез съвети, разяснения и обещаване за заплащане и чрез предоставяне на неистински документи, с цел да набави за себе си и за него имотна облага, като възбудил и поддържал заблуждение у Т.Х.И., с което й причинил имотна вреда в особено големи размери, възлизащи на 123 750 лева.

Не е допуснато и заявеното в искането за възобновяване нарушение на процесуалните правила поради неизготвяне на въззивното решение в срок.

Действително, съдебното заседание пред ОС Добрич е приключило на 11.02.2025г, в 11.15ч, като съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в срока по чл. 308 ал.2 от НК. Решението по делото - № 71 е било изготвено и подписано по реда на чл. 310 от НПК на 11.07.2025г. Макар това да е сторено 5 извън предвидения в нормата на чл. 340 ал.1 пр. 2 от НПК шестдесет дневен срок, който сам по себе си се явява инструктивен, правата на страните, и в частност на подсъдимия С., не са били нарушени по никакъв начин, т. к. този съдебен акт не подлежи на последващ редовен инстанционен контрол – същият от датата на постановяването му влиза в сила, /а в случая и първоинст. присъда на РС Балчик/. Кога подсъдимото лице е получило съобщението за изготвено решение е ирелевантен факт за влизането му в сила, с оглед приключилото наказателно производство спрямо подсъдимо лице. Датата, на която осъденото лице е узнало, че решението е изготвено е от значение единствено, с оглед възможността му да поиска в 6 шестмесечен срок възобновяване на наказателното производство /чл. 421, ал.3 от НПК/, което той е сторил.

Не се претендира в искането наличие на явна несправедливост на наложените наказания, въпреки, че е отправена претенция за „отлагане“ на наложеното наказание "лишаване от свобода" по цитираната по-горе присъда „...до решаване на въпроса за възобновяване на НП.“ Очевидно, искателят има предвид визираните в разпоредбата на чл. 420, ал. 3 от НПК правомощия на съда при наличие на определени обстоятелства, да спре изпълнението на наложеното ефективно наказание „лишаване от свобода“. Такива обаче не се сочат от искателя, поради което Варненският Апелативен съд не е намерил основание за упражняване на тези му правомощия, доколкото производството по възобновяване на наказателни дела представлява извънреден способ за проверка на влезли в сила съдебни актове.