Определение № 2577 от 04.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2577 гр. Варна, 04.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501009 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413, ал.1, вр. чл. 278 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 29240/31.03.2025 г. от адв. Г. Д. Д., срещу Заповед за изпълнение № 1124/04.03.2025г., поправена с разпореждане №13556/31.03.2025г. по ч. гр. д. № 2591/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с която е осъден длъжникът „България Еър“ АД да заплати на адв. Г. Д. сумата в размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв.

Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд е следвало да присъди в негова полза адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. или по 400 лв. за всеки един от двамата заявители. Излага, че адвокатът е сключил с всеки един от двамата заявители договори за оказване на безплатна правна помощ и съдът следва да определи възнаграждение за всеки един от двамата заявители в размер по чл. 7 от Наредба 1/2004г., която е приведена в съответствие с решението на СЕС. Сочи, че приложението на наредбата се свежда и до случаи по чл. 38 ЗАдв. Моли се за обезсилване на заповедта за изпълнение в частта за разноските и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер от 800 лв.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „България Еър“ АД, с който се оспорва частната жалба като неоснователна.

Сочи, че първоинстанционният съд е отчел прекомерно високия размер на разноските, намиращ се в явна диспропорция с действително вложените усилия и с фактическата и правна сложност на делото, по който начин не е допуснал прекомерно обременяване на длъжника в противоречие с добрите нрави. Обръща внимание на характера на заповедното производство. Излага подробни доводи в подкрепа на обжалвания първоинстанционен акт и моли за потвърждаване на заповедта за изпълнение в частта за разноските.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:

1

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване. В процесния случай се касае за неприсъдени със заповедта за изпълнение разноски, поради което въззивният съд дължи произнасяне независимо от постъпилото възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

По ч. гр. д. 2591/2025 г. по описа на Районен съд – Варна са издадени общо 3 бр. заповеди за изпълнение по сезиралото съда заявление, като длъжник „България Еър“ АД е осъден да заплати на всеки от заявителите П.

Х. П. и Г. Х. П. сума в размер на 488,96 лв., равняваща се на 250 евро, представляваща обезщетение по чл. 7, §1, б. „а“, вр. чл. 6 от Регламент (ЕО) №261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) №295/91 за закъснение с повече от три часа на полет № FB6745, предназначен за изпълнение на 20.10.2024 г. от летище Варна до летище Анталия, Турция, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението. Осъден е да заплати и съобразно мотивите на съда и разпореждането по чл. 247 ГПК и сумата в размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв, или по 200 лв. възнаграждение за всеки от двамата заявители.

Представени са пълномощни от заявителите към адвоката и договори за правна защита и съдействие, в които е посочено, че адвокатът извършва възложената работа безплатно на осн. чл. 38 ЗАдв.

С Решение на СЕС по дело С-438/2022 г., по повод искането за тълкуване на член 101, § 2 ДФЕС в аспекта на съответствие на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, е постановено тълкуване в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Посочено е още, че нищожността по член 101, параграф 2 ДФЕС има абсолютен характер. Указано е, че съдът следва да откаже приложението на такава национално- правна уредба, която противоречи на правилата за ограничаване на конкуренцията. От горното следва, че съдът може да използва Наредба № 1/2004 г. единствено като ориентир, а не да обвързва по абсолютен начин произнасянето си в частта за разноските с посочените в нея размери. С оглед тази констатация, включително в хипотезите на чл. 38 ЗАдв, съдът счита, че следва да съобрази размера на възнаграждението с общите критерии, използвани при преценка на възнаграждението, а именно – фактическа и правна сложност на делото. В процесния случай, за определяне паричната равностойност на усилията, положени от процесуалния представител, съдът съобразява на първо място, че производството е инициирано във основа на заявление с типизирано 2 съдържание. На второ място, съдът съобрази размера на присъденото със заповедта адвокатско възнаграждение, съпоставено с размера на присъденото обезщетение в размер на 250.00 евро за всеки заявител. Работата на адвоката се изчерпва с попълването на бланка. Самото притезание в размер на 250.00 евро не изисква детайлна предварителна работа на адвоката, с оглед обстоятелството, че размерът на обезщетението е предварително определен.

С оглед изложеното и отчитайки всички гореописани обстоятелства, въззивният съд намира, че определеното от първоинстанционния съд общо възнаграждение в полза на адвоката с оглед вида на производството, материалния интерес, както и практическата и правна сложност на делото не следва да бъде увеличавано.

Поради това, частна жалба вх. № 29240/31.03.2025 г. от адв. Г. Д. Д., срещу Заповед за изпълнение № 1124/04.03.2025г., поправена с разпореждане №13556/31.03.2025г., постановени по ч. гр. д. № 2591/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 29240/31.03.2025 г. от адв. Г. Д. Д., срещу Заповед за изпълнение № 1124/04.03.2025г., поправена с разпореждане №13556/31.03.2025г., постановени по ч. гр. д. № 2591/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3