Определение № 822 от 05.06.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 822 гр. Плевен, 05.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500436 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по чл. 278 ГПК.

Пред Плевенския окръжен съд е постъпила частна жалба от Б. М. К. с ЕГН********** чрез адв. И. В. от АК- Плевен срещу Определение № 221/ 19.

04. 2025 г. по гр. д. № 297/ 2025 г. по описа на РС- Червен бряг, с което е постановен отказ от освобождаване от внасяне на държавна такса и заплащане на разноски на частната жалбоподателка.

В частната жалба се твърди, че неправилно районният съд е приел, че частната жалбоподателка е в състояние да плати държавната такса, тъй като от представените доказателства по делото е видно, че същата не е в състояние да плати държавната такса и да заплаща разноските в производството.

Отправено е искане за отмяна на определението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и частната жалбоподателка да бъде освободена от заплащане на такси и разноски в производството на основание чл. 83, ал.2 ГПК.

Ответникът по частната жалба „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД с

ЕИК207140327 е изразил становище, че частната жалба е неоснователна, определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

1

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена ва срока по чл. 275, ал.1 ГПК от активно легитимирана страна срещу акт, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата на частната жалбоподателка за освобождаване от внасянето на държавна такса и разноски по делото и е указал на ищцата седмодневен срок да внесе държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на РС – Червен бряг и да представи доказателства, като са указани и последиците от неизпълнението на указанията на съда.

В мотивите на обжалваното определение първоинстанционният съд е обсъдил представената декларация за материално състояние на ищцата (частната жалбоподателка), като е приел, че ищцата не е доказала по категоричен и несъмнен начин наличието на предпоставките посочени в разпоредбата на чл. 83, ал.2 ГПК. Посочено е, че ищцата е млад човек, в трудоспособна възраст, работи по трудово правоотношение, съдружник е в търговско дружество и е работодател по смисъла на КТ. Съдът е приел, че ищцата разполага ежемесечно с доходи в размер над минималната работна заплата за страната и необходимата държавна такса не би била непосилна за нея.

Въззивният съд счита, че обжалваното определение следва да бъде отменено по следните съображения:

От представената декларация от частната жалбоподателка и писмените доказателства към нея се установява, че същата има ежемесечно трудово възнаграждение в размер на 933 лв. и получава ежемесечно 50 лв. надбавки за едно дете. От декларацията се установява, че частната жалбоподателка сама се грижи и издържа малолетното си дете, не притежава МПС, притежава жилище от 60 кв.м. в гр. К., притежава дялове от търговско дружество, но не получава дивиденти.

По делото е представено запорно съобщение от ЧСИ за наложен запор върху притежаваните от частната жалбоподателка дялове в търговско дружество.

Действително като се съобрази само държавната такса за предявяване 2 на иска, която е в размер на 50 лв. на основание чл. 72, ал.1 ГПК за трите обективно съединени иска, частната жалбоподателка е в състояние да заплати тази сума предвид доходите й. От друга страна обаче в производството се дължат и деловодни разноски, като размерът предстои да бъде определен. В съвкупност от държавната такса за предявяване на иска и разноските в хода на производството съдът приема, че частната жалбоподателка ще бъде силно затруднена да ги заплаща предвид, че сама отглежда малолетното си дете и освен доходите от трудовото си възнаграждение и малкият размер на детските надбавки ежемесечно, същата не притежава други източници на доходи, които да обосноват финансови възможности за заплащане на държавната такса и разноските в съдебното производство. Следва в тази връзка да се съобрази и обстоятелството, че от 01. 01. 2025 г. минималната работна заплата е 1077 лв., частната жалбоподателка е декларирала доход от 933 лв. вероятно след приспадане на ДОД, което означава, че същата получава трудово възнаграждение малко над размера на минималната работна заплата.

При така обсъдените писмени доказателства въззивният съд счита, че следва обжалваното определение да бъде отменено, като частната жалбоподателка бъде освободена от държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал.2 ГПК в съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Определение № 221/ 19. 04.

2025 г. по гр. д. № 297/ 2025 г. по описа на РС- Червен бряг, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал.2 ГПК Б. М. К. с ЕГН********** от внасяне на държавна такса и заплащане на разноски в съденото производство по гр. д. № 397/ 2025 г. по описа на РС- Червен бряг.

ВРЪЩА делото на РС- Червен бряг за извършване на последващите процесуални действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4