Решение № 44 от 24.02.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Бургас, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева Стоянова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20242100601670 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия Р. Р. Р. чрез защитника си адвокат Ж. А. от БАК, срещу присъда №16/17.10.2024г., постановена по НОХД№351/2024г. по описа на Районен съд – Айтос.

С атакувания съдебен акт АРС признал подсъдимия Р. Р. за виновен в това, че на 24.03.2024г. в с.К., общ.Айтос, ул.“С.“ №*, казал нещо унизително за честта и достойнството на Е. И. А. на 16 години от с.Карагеоргиево, в негово присъствие, като го напсувал с думите „Да ти еба майката“, поради което и на основание чл.146, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание глоба в размер на 1000лв.

Признал го за виновен и в това, че на същите време и място, чрез нанасяне на удари с ръце, причинил на Е. И. А. цепковидна разкъсно-контузна рана с неравни ръбове по лигавичната повърхност на горна устна на проекцията на трети горен зъб с дължина 1 см., а областта около описаната рана е мораво кръвонаседнала с площ и размер 2/2см, което нараняване е довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота, поради което и на основание чл.130, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание пробация , включващо пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично“ и „задължителни периодични срещи с 1 пробационен служител“, всяка от които за срок от 6 месеца.

Определил му, на основание чл.23, ал.1 от НК едно общо наказание в размер на най-тежкото между тях, а именно пробация, включващо пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, всяка от които за срок от 6 месеца.

Осъдил подсъдимия да заплати на Е. А. обезщетение за причинените с деянието по чл.130, ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на 1000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил гражданския иск за горницата до 3000лв. като неоснователен.

Осъдил го също да заплати на тъжителя А. и обезщетение за неимуществени вреди от нанесената му обида по чл.146, ал.1 от НК в размер на 500лв. , ведно със законната лихва от датата на увредата до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил претенцията за горницата до предявения размер от 2000лв.

Недоволен, подсъдимият обжалва постановената присъда изцяло като неправилна - незаконосъобразна и необоснована, следователно в противоречие с материалния закон, така също при съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. С жалбата и допълнението към нея се иска нейната отмяна и признаване на подсъдимия за невиновен по възведените му обвинения. При условията на евентуалност се настоява за отмяна на първостепенния акт и връщане делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В съдебно заседание на въззивната инстанция жалбата се поддържа от жалбоподателят-подсъдим и неговия защитник.

Защитникът пледира за недоказаност на обвинението. Настоява, че от свидетелските показания не се установява спрямо тъжителя да е било упражнено физическо насилие. Съприкосновението между тях се свеждало до бутане, в резултат на раздразнение у подсъдимия, поради несъгласие от тъжителя по повод молбата му той и другите две момчета да запазят тишина.

Не бил отчетен механизма на полученото нараняване и не е безспорно установено дали се касае за лека телесна повреда с разстройство на здравето или без. Счита също, че РС-Айтос е излязъл извън твърденията в тъжбата, и приел да са причинени с престъплението болки и страдания, за каквито последици не били събирани доказателства.

Навежда се също, че подсъдимият и тъжителят са разговаряли на турски език и на него е била изречена и псувнята. Липсвали доказателства, че изречените думи са унижили честта и достойнството на тъжителя.

Неправилно не били кредитирани показанията на свидетеля И., според които подсъдимият и неговите съученици –свидетели по делото , използват обидни думи и псувни ежедневно. От друга страна , според защитникът, първостепенният съд не е отчел добрите характеристични данни на 2 подсъдимия. Недоказани са останали и гражданските искове. Настоява се поради това, първоинстанционната присъда да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимия бъде признат за невиновен по възведените му с тъжбата престъпления. В условията на алтернативност , защитата пледира, че никое от общественоопасните деяния не е престъпно, като отправя искане за отмяна на присъдата и постановяването на нова, с която подсъдимият бъде признат за невиновен, на основание чл.9, ал.2 от НК.

Подсъдимият заявява пред въззивният съд, че съжалява за случилото се. Нямал умисъл да унижи тъжителя и двамата свидетели-очевидци, а само да ги предупреди. Говорил общо. Отрича да е ударил тъжителя, а само го бутнал. Бил раздразнен от предходни случаи, в които същите лица стояли до късно пред дома му и вдигали шум, а малките му деца трябвало да спят. Така също, че те снимали къщата и това не му харесва, защото имал 13годишна дъщеря и смята, че не е правилно. В последната си дума заявява, че е несправедливо да бъде осъден „за едно бутане“.

Позицията изразена от частния тъжител и повереника му е за неоснователност на жалбата. Пледира се за потвърждаване на присъдата, като правилна, законосъобразна и надлежно обоснована.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на проверка акт. Разгледана по същество се явява неоснователна.

От поотделната и съвкупна оценка на приложените по делото доказателства, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка:

Районният съд е събрал всички доказателства, необходими за всестранното изясняване на делото. Фактическите положения са правилно установени .

Подсъдимият Р. Р. Р. на **години към датата 24.03.24г., ***** В посочения ден, около 21.30ч. тъжителят Е. И. А. на 16 години към онзи момент, бил заедно със св.С. С., свидетеля С. А. и приятелят му И. И., като компанията се намирала пред дома на подсъдимия Р. .

Те стояли отвън на улицата, на пейка в близост до къщата на подсъдимия и разговаряли на висок глас.

Подразнен от вдигания шум , Р. отишъл при тях и настоял да не вдигат толкова шум т.к. има малки деца, които по това време трябва да заспят.

Започнал да вика на момчетата , предупредил ги да не вдигат шум и им наредил да се махат.Тъжителят му отвърнал нещо . Възникнал спор в тази връзка и подс.Р. напсувал тъжителя на майка , като изрекъл думите „ Да ти еба майката“, след което започнал да го удря с ръце / шамари/ по главата, в 3 областта на лицето. След третия удар, тъжителят паднал на земята, като по устата му имало кръв. Изречените от Р. думи и нанесените от него удари спрямо тъжителя били възприети от свидетелите С. и А., които се намирали в близост и възприели непосредствено случващото се. След инцидента тъжителят бил прегледан и му било издадено съдебномедицинско удостоверение. Според отразеното в документа, при извършения медицински преглед са били установени разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на горната устна, които наранявания отговарят да са получени по време и начин, съобщени от пострадалия/неколкократни удари с ръце в областта на главата/, а именно в резултат от ударното и тангенционално действие, с или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети с ограничена контактуваща повърхност, както и че на тъжителя е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Описаните обстоятелства съдът извел, въз основа на събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите-очевидци С. и А., приобщеното съдебно-медицинско удостоверение, частично и от обясненията на подсъдимия и справката за съдимост на подсъдимия Р..

Фактическите изводи на първоинстанционния съд се споделят от въззивната инстанция. АРС не е допуснал нарушения на процесуалните разпоредби, при формирането на своето вътрешно убеждение по фактите.

Правилно и абсолютно изчерпателно е обосновал извода си по отношение на фактите по делото - при спазване на процесуалните правила, същият е посочил на основата на кои доказателства и доказателствени средства е формирал вътрешното си убеждение, което е довело до единствения и безспорен извод, че подсъдимият Р. е осъществил всяко от деянията- по чл.

130, ал. 1 от НК и по чл.146, ал.1 от НК, от обективна и субективна страна.

Надлежно е отговорено защо не се кредитират свидетелските показания на Фейме Р.-съпруга на подсъдимия и на К. И.. Оборено от останалите доказателства е твърдението на свидетелката, че е дала портфейла на съпруга си, след което той бил тръгнал от мястото на инцидента. Никой от останалите свидетели не е възприел нейната поява, нито по друг начин да потвърждава присъствието и по време на конфликта. Затова правилно районният съд е приел, че тя не е присъствала там, което от свое страна води до изключване на показанията на същата, поради тяхната недостоверност. Не е дал вяра и на казаното от свидетеля К. И., че съприкосновението между подсъдимия и пострадалия се състояло единствено в бутане от първия по отношение на втория. Правилно АРС е подложил на съмнение и приел за неубедителни същите, с оглед отдалечеността на този свидетел от местопрестъплението/30-50м. според казаното от И./ и ограничението на видимостта от тъмнината наоколо/случващото е в тъмната част на денонощието, имайки предвид, че се касае за 24.03.24г./, поради което не е било възможно да възприеме конкретните действия на подсъдимия и пострадалия , а така също и на състоянието на частния тъжител след падането му на земята. Като подкрепени надлежно от писменото доказателство4 съдебномедицинско удостоверение за уврежданията на пострадалия непосредствено след престъплението, съдът е приел изцяло като достоверни и е основал изводите си по фактите на изложеното от свидетелите С. и А..

Именно поради, това е възприел за доказана тезата на тъжителя, че след възникнало словесно противоречие подсъдимият е нанесъл на тъжителя удари с ръце/шамари/по лицето, причинявайки му цепковидна ръзкъсно-контузна рана с неравни ръбове по лигавичната повърхност на горната устна на проекцията на трети горен зъб с дължина 1 см., а областта около описаната рана е мораво кръвонаседнала с площ и размер 2/2см. Причиняването на това увреждане по описания начин, съдът е квалифицирал като престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Субективното отношение на дееца към резултата от престъплението правилно установил посредством активните му физически действия, като конкретно външно проявление на вътрешно протичащите мисловни и волеви процеси .

В този смисъл правилно е приел, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Деецът е съзнавал обществената опасност на извършеното физическо посегателство, предвиждал е, че с нанасянето на удари с ръка по лицето на пострадалия ще му причини настъпилите в резултат на това общественоопасни последици и е целял това да се случи .

Авторството на деянието и субективната му страна се установяват от показанията на казаните свидетели, които са вътрешно и помежду им непротиворечиви, детайлни, ясни и съответстват на представеното по делото писмено доказателство-съдебномедицинско удостоверение.

Същите последователно възпроизвеждат случилото се на 24.03.2024г. спрямо Е. А. и възприетите от тях спрямо пострадалия действия от подсъдимия, вида и нанесените удари, мястото на нанасяне на ударите и всички други обстоятелства относно развитието на инцидента по време и място. Наред с това, по делото не са налице данни поставящи под съмнение достоверността на изложеното от тези свидетели.