Решение № 14047 от 16.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14047 гр. София, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110151181 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „.... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците Д. В. С. и Д. В. П. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...., като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и обезщетение за забава върху всяка от главниците. Сочи, че те не са погасили процесните вземания, поради което претендира при условията на разделност сумите, както следва: 1 155,01 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.; 225,50 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 27.04.2023 г.; 51,17 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г.; 10,13 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 27.04.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.05.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 26371/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.05.2023 г., при равни квоти – по 1/2 от всяка от тях, а именно: 577,50 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 1

01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.; 112,75 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 27.04.2023 г.; 25,58 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г.; 5,06 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 27.04.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.05.2023 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК всеки от двамата ответници Д. В. С. и Д. В. П. е подал отговор на исковата молба с идентично съдържание, с които оспорват исковете. Навеждат довод за изтекла погасителна давност на вземанията преди 16.05.2020 г., както и на тези по обща фактура от 31.07.2020 г., отнасяща се за отчетен период м.05.2019 г. – м.04.2020 г.

Считат, че издаването на последващата изравнителна сметка не променя началната дата, от която започва да тече давностният срок, като приложение в случая следва да намери чл. 33, ал. 1 от ОУ, поради което от значение е моментът на изтичане на съответния период.

Оспорват да са били собственици или вещни ползватели на процесния имот, респ. потребители на топлинна енергия съгласно чл. 153 ЗЕ в рамките на исковия период, тъй като липсват доказателства в тази насока, което от своя страна обуславя извод за липсата на облигационно правоотношение с ищеца. Оспорват доказателствената стойност на представеното извлечение от декларация по чл. 14 ЗМДТ, тъй като същото не е годно да установи наличието на титулярство на право на собственост или право на ползване. Считат, че не става ясно от кого изхожда декларацията, тъй като липсва подпис и дата на подаване на същата, а освен това е отбелязано, че данъчната партида е закрита, респ. същата е открита служебно на тяхно име. Заявяват, че фактурите, отнасящи се за процесните вземания, са издавани на името на трето за спора лице – ...., с която не се доказва да имат връзка.

Оспорват начина на определяне и размера на посочените от ищеца квоти, тъй като липсват доказателства дали и ако да – каква е връзката между ответниците по делото, тъй като представените от ищеца такива са едностранно съставени и изхождат от него. Оспорват иска за главница за цена на услуга за дялово разпределение, тъй като ищецът не представя договор за извършване на услугата дялово разпределение, сключен между сградата – етажна собственост и ....., поради което липсва облигационно правоотношение, по силата на което да дължат заплащането на цена за услуга дялово разпределение. Сочат, че услугата е извършвана от фирмата за дялово разпределение, поради което не тя, а ищецът се явява кредитор на това вземане. Правят изрично възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за цена на услуга за дялово разпределение за м.04.2020 г. – м.05.2020 г. Оспорват и акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение, тъй като липсват представени доказателства за отправяне на покана. Оспорват да са изпаднали в забава и по отношение на вземането за главница за цена на топлинна енергия. Оспорват доказателствените искания на ищеца.

Претендират и разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – ..... изразява становище, че в рамките на исковия период услугата дялово разпределение е законосъобразно извършвана.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, 2 в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото – писмо на Столична община, дирекция „Общински приходи“, адресирано до „...., извлечение от декларация по чл. 14 ЗМДТ, молба за откриване на партида от 17.02.1992 г., списък към протокол от ОС на ЕС на адрес: .... и удостоверение за наследници на ...., съдът приема, че в рамките на исковия период ответниците Д. В. С. и Д. В. П. следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи процесния недвижим имот, при посочените от ищеца с исковата молба квоти – по 1/2 за всяка от тях. Най-напред, от съдържанието на представената молба – декларация за откриване на партида от 17.02.1992 г. (л. 26 от делото) се установява, че наследодателката им .... е отправила до топлофикационното дружество искане за откриване на партида на нейно име, което видно от представените от третото лице – помагач индивидуални справки и формуляри за отчет (л. 127-132 от делото) е било удовлетворено, доколкото и към настоящия момент титуляр на партида с аб. № 92418, отнасяща се до процесния имот, е именно ..... Съдът намира, че приемайки изявлението на клиента за откриване на партида, последвано от доставянето на топлинна енергия до обекта, за който партидата се отнася, по своето естество е равнозначно на възникването на облигационна връзка с предмет продажба на топлинна енергия. Нещо повече, видно е от данните, удостоверени в представената извадка от декларация по чл. 14 ЗМДТ (л. 20-25 от делото), че именно .... е декларирала пред общинската администрация качеството си на собственик на процесния апартамент № 74, находящ се в ......, с посочено правно основание за това - договор с рег. № 10, том XI/15.12.1983 г., респ. като титуляр на данъчната партида, касаеща същия. Действително, по делото не е представен цитираният договор от 15.12.1983 г., но следва да се отбележи, че удостоверените в декларацията обстоятелства относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, както и кръгът от лицата, които са го придобили след смъртта на ...., починала на 22.02.2020 г., а именно: ответниците Д. В. С. и Д. В. П., не се опровергават от други доказателства по делото, поради което доказателствената стойност на същата не е оборена и тя представлява достатъчно доказателство за принадлежността на правото на собственост, което в случая е релевантно.

Нещо повече, в подкрепа на отразените в нея данни е и фактът, че наследодателката .... се е подписала в списъка към протокола от ОС на ЕС от 21.08.2002 г. (л. 30 от делото), чието авторство не е оспорено в хода на процеса, потвърждавайки по този начин своята фактическа и/или правна обвързаност с процесния апартамент № 74 с аб. № 92418, което тя не би сторила, в случай, че не е била собственик на обект в процесната сграда – етажна собственост. В случая, по делото не са ангажирани никакви доказателства, опровергаващи отразените в извадката от декларацията по чл. 14 ЗМДТ обстоятелства, очертани по-горе, 3 още повече, че същите се подкрепят от останалите доказателства по делото, а именно: подадената молба – декларация за откриване на партида, списъкът към протокола от ОС на ЕС и писмо на Столична община, дирекция „Общински приходи“ (л. 19 от делото), с което длъжностното лице е потвърдило удостоверените в нея данни, касаещи принадлежността на правото на собственост върху процесния апартамент № 74, както и лицата, които впоследствие са го придобили. На следващо място, от представеното удостоверение за наследници с изх. № УГ51—640/05.12.2023 г. (л. 121 от делото) се установява, че след смъртта си на 22.02.2020 г. .... е оставила за свои наследници по закон Д. В. С. и Д. В. П.

(дъщери), което обстоятелство съдът приема, че потвърждава наличните в общинската администрация данни, възпроизведени в декларацията по чл. 14 ЗМДТ, че понастоящем именно те са собственици на процесния имот при равни квоти – по 1/2 всеки, на основание наследствено правоприемство. Това е така, доколкото те не твърдят и не доказват да са се отказали от наследството на майка си или да са го приели по опис, поради което следва да се направи извод, че са го приели. Следователно, в периода от 01.05.2019 г. до 22.02.2020 г.