Решение № 4534 от 21.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4534 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100507238 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 2302/21.03.2022 г. по гр.д. № 26889/2021 г. по описа на СРС, 175 състав е отхвърлен предявения от Р. Л. Ц. срещу „Пенсионно осигурителна компания ДСК – Родина“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 170, ал. 1 от КСО за сумата от 6400 лева, представляваща набрани суми по индивидуалната партида на Й.Л.Ц. за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, като Р.

Л. Ц. е осъдена да заплати на ответника сумата от 650 лева, представляваща сторените по делото разноски.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 77543/18.04.2022 г., подадена от Р. Л. Ц., в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът – ответник поддържа, че претендираната сума представлява имуществено право на наследодателя й, включено в общата наследствена маса и ищцата в качеството си на негов единствен наследник има право да я наследи. Вноските в УПФ били частна собственост на осигуреното лице, поради което те се събирали по индивидуална партида, която до настъпване на правото на пенсия се 1 управлявало от частно пенсионноосигурително дружество. Съгласно чл. 17 от КРБ правото на собственост и наследяване се гарантирало и защитавало от закона, а в Закона за наследството било признато правото на роднините по съребрена линия до шеста степен включително да наследяват. Поддържа, че съгласно чл. 15 от ЗНА нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите закони от по-висока степен. В конкретния случай, отказът да бъде изплатена сумата от индивидуалната партида се основавал на указания на КФН, които не можели да създават нови законови правила. Неправилно съдът бил възприел правилото за действието на новия граждански закон, като посочва, че той следва да важи и за заварените висящи граждански правоотношения. В практиката на Конституционния съд се приемало, че правилото за неретроактивност на правните норми се прилага във всички случаи, когато се цели с нови правни норми засягане на права или създаване на задължения за минало време, но не важи за случаите, когато с нормативния акт се придобиват права. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че релевантна е датата на откриване на наследството, а не датата на искането, която според въззивника е датата, която следва да определи кръга от лицата, които имат право да наследят правата по индивидуалната партида на наследодателя си. Не споделя и изводите на съда, че правото на наследяване не е неотменимо, тъй като КРБ предвижда забрана, то да бъде ограничавано със закон. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 132093/27.06.2022 г., подаден от Пенсионно осигурителна компания ДСК – Родина“ АД, в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че обжалваното решение е правилно. Освен изложените в него мотиви, посочва, че определящ момент за дефиниране на приложимото законодателство е юридическият факт на смъртта, като в конкретния случай посочва, че това е редакцията на чл. 170 от КСО в редакцията й от ДВ, бр. 64/2020 г. Освен това, регламентацията на отношенията по наследяване на средствата от индивидуалната партида на лице, осигурено във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, свързана с целевия характер на средствата, натрупани в 2 индивидуалните партиди – получаване на пенсия (допълнителна пожизнена или срочна професионална). Пенсионно осигурителна компания ДСК – Родина“ АД се било съобразило и с дадените от КФН указания, тъй като този орган осъществява надзор над дейността на дружеството. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 26889/2021. по описа на СРС, 175 състав е образувано по искова молба, подадена от Р. Л. Ц., с която е предявен иск с правно основание чл. 170 от Кодекса за социално осигуряване.

Ищцата твърди, че се явява единствен наследник на починалия си брат Й.Л.Ц., починал на 17.09.2020 г. Твърди, че наследодателят й е имал сключен с управлявания от ответника универсален пенсионен фонд „ДСК – Родина“ договор за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Твърди, че по индивидуалната му партида била натрупана сума в размер на 6400 лева.

Поддържа, че тази сума представлява имуществено право на наследодателя, включено в общата наследствена маса и ищцата като негов наследник има право да я наследи. Твърди, че след смъртта на брат си, на 07.04.2021 г. е поискала изплащане на натрупаните по индивидуална му осигурителна партида суми, но с писмо изх. № 1180/28.04.2021 било отказано, тъй като не фигурира сред лицата, които могат да наследяват починалия, съгласно дадени разяснения от КФН. Поддържа, че указанията, дадени от КФН противоречат на разпоредбата на чл. 170 от КСО, както и че правото на наследяване не може да бъде ограничавано с указания на административен орган. Моли ответникът да бъде осъден да заплати еднократно на ищцата в качеството си на наследник натрупаните по индивидуалната партида 6400 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Пенсионно осигурителна компания ДСКР.“ АД, с който заявява, че оспорва предявения иск. Не оспорва фактите, на които се основава исковата претенция, но заявява, че към момента на откриване на наследството в редакцията й от бр.

3

64/2020 г. с наследствени права се ползвали само най-близките роднини – съпруг и роднини по права линия – низходящи и възходящи. Посочва също така, че правото на изплащане на средства по индивидуална партида на починалото лице се поражда от юридическия факт на смъртта като това е и момента, към който се определя кръга на лицата, които имат правото да получат средствата по индивидуалната партида на починалия. Следвало да се съобрази и целевия характер на събираните по партидата средства. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че към момента на откриване на наследството е действала разпоредбата на чл. 170 от КСО в редакцията й към бр. 64/2000 г., според която правото да получат средствата, събрани по индивидуалната партида на починалото лице, имат само преживелия съпруг и родните му по права линия – низходящи и възходящи. Посочено е, че приетата след откриване на наследството нова разпоредба на чл. 170 от КСО няма обратно действие, поради което и е неприложима в конкретния случай. Изложени са мотиви относно направените възражения за противоконституционност на приложимата разпоредба.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно в обжалваната част като на основание чл.

272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с наведените от жалбоподателя доводи, настоящият състав намира следното:

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 170 от Кодекса за социално осигуряване искане от наследник по закон да получи средства по индивидуална партида на починало осигурено лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от Кодекса за социално 4 осигуряване, в редакцията й от ДВ, бр. 64/2020 г. в сила от 18.07.2020 г. при смърт на осигуреното лице на наследниците - преживелия съпруг, низходящите или възходящите , се изплащат еднократно или разсрочено натрупаните средства по индивидуалната му партида, като се спазват редът на наследяване и размерът на наследствените дялове, съгласно Закона за наследството. С изменение на разпоредбата от бл. 19/2021 г. е разширен кръгът от наследници на починалото осигурено лице, които могат да получат средствата по индивидуалната му партида и това са наследниците му по закон при съответно прилагане на чл. 3, чл. 4, ал. 1 и чл. 5 – 10а от Закона за наследството. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това да е сключен договор за допълнително задължително пенсионно осигуряване с ответното дружество, по индивидуалната партида на осигуреното лице да има събрана сума в претендирания размер, осигуреното лице да е починало и ищецът да е от кръга от лицата, които имат право да получат събраната сума.

Страните не спорят, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на 15.08.2008 г. между Й.Л.Ц. и „Пенсонно осигурителна компания ДСК – Родина“ АД е сключен Договор за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд „ДСК – Родина“, по силата на който въз основа на месечни парични осигурителни вноски дружеството се задължава да отпусне на осигуреното лице допълнителна пожизнена пенсия за старост след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, еднократно изплащане до 50 на сто от натрупаната по индивидуалната партида сума при получено решение на ТЕЛК за пожизнено загубена работоспособност над 70,99 %, еднократно или разсрочено изплащане на натрупаната по индивидуалната партида сума на наследниците – преживелия съпруг, възходящите и низходящите на починалото осигурено лице или на починалия пенсионер съобразно условията на Кодекса и Правилника. Видно от извлечение от индивидуална партида на Й.Л.Ц. се установява, че към 29.04.2021 г. по нея е събрана сума в размер на 6472,72 лева, като на тази дата тази сума е отписана на основание чл. 170, ал.

3 от КСО.

Установява се, че Й.Л.Ц. е починал на 17.09.2020 г. и е оставил като наследник по закон Р. Л. Ц. – сестра.

5

С молба от 17.04.2021 г. Р. Ц. е направила искане да получи средствата, натрупани по индивидуалната осигурителна партида на наследодателя й. С писмо изх. № 1180/28.04.2021 г. представител на ответното дружество е уведомил ищцата, че молбата й не може да бъде уважена, тъй като не е от кръга наследници, предвиден в действалата към смъртта на осигуреното лице разпоредба на 170 от КСО.

Въз основа на така установените факти (които не са спорни между страните) правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че Р. Л.

Ц. не е от лицата, предвидени в чл. 170 от КСО в приложимата му към момента на откриване на наследството редакция (ДВ, бр. 64/2020 г.) Неоснователен е доводът на въззивника, че отказът на ответното дружество да изплати сумата, събрана по индивидуалната партида на осигуреното лице, се основава на указания, дадени от Комисия за финансов надзор. В конкретния случай, е съобразена нормата на чл. 170 от КСО, която към момента на откриване на наследството на Й.Л.Ц. – 17.09.2020 г., е определяла на кръга от лица, които имат право да получат събраната сума.

Това е и разпоредбата, въз основа на която първоинстанционният съд е формирал извода си, че ищцата Р. Ц. – сестра на починалия няма право да получи исковата сума, тъй като законът е определил по-тесен кръг от наследници по закон – само преживял съпруг и роднини по права линия.