Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 798 от 11.04.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8842/2021
Вид
Решение № 798
Подписан
11.04.2022
Състав
Иванка Иванова, Петър Любомиров Сантиров, Яна Емилова Владимирова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 798 гр. София, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100508842 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.

С решение № 0084312 от 01.04.2021 г., постановено по гр. д. № 39434/2020 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав, са отхвърлени предявените искове от Л.С.М. против „ПИК Б.“ АД, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ – за признаване на уволнението, извършено със заповед № 65 от 29.06.2020 г., връчена на 29.06.2020 г. на изпълнителния директор на „Пик Б.“ АД,, за възстановяване на предишната работа – „режисьор на пулт“ и за заплащане на сумата от 10 176 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2020 г. до окончателното изплащане. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 500 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща разноски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззавна жалба от ищеца Л.С.М., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Поддържа, че решаващият съд не е обсъдил доводите му за злоупотреба с право от страна на работодателя. Оспорил е валидността на клаузата за срок за изпитване, за което съдът следи служебно. Съдът не е изследвал и обстоятелства, които са предхождали сключването на допълнителното споразумение от 13.05.2020 г. – обтягане на отношенията между страните през 2019 г., недопускане на ищеца до работа, уволнението му през м.03.2020 г. и заведеното производство по отмяна на уволнението, оттегляне на исковата молба с уговорка за подписване на допълнително споразумение, по силата на което е преназначен на длъжност „режисьор на пулт“. Съгласил се е с това предложение, тъй като съответства на квалификацията му, както и е замествал другия режисьор на пулт. За периода 18.06.2020 г. - 29.06.2020 1 г. не е работил на длъжността „режисьор на пулт“. Ответникът не е оспорил твърдението му, че работодателят по никакъв начин не е придобил нови впечатления за работата на ищеца на длъжността „режисьор на пулт“ след впечатленията му от 2019 г.

Поддържа възраженията си за недобросъвестност на работодателя, за заобикаляне на закона и нищожност на клаузата за срок за изпитване в допълнителното споразумение, както и за злоупотреба с право при уволнението му отстрана на работодателя. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „ПИК Б.“ АД.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.344, ал.1,т.1КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ, чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ. Ищецът твърди, че е работил при ответника по силата на трудов договор от 01.01.2018 г., като заемал длъжността „оператор“. След ползван отпуск поради временна неработоспособност е бил уведомен, че е уволнен без да му е връчена заповед за уволнение. След справка в НАП установил, че трудовият му договор е прекратен на 24.03.2020 г. Предявил иск за отмяна на уволнението му, за което е образувано гр. д. № 15565/2020 г. по описа на СРС, ГО, 141 състав. Ответникът му предложил отново да работи при него, с което се съгласил и оттеглил исковата си молба. Ответникът му предложил да премине на друга работа, с оглед вътрешно преструктуриране, като заеме длъжността „режисьор на пулт“. Ищецът се съгласил, тъй като притежавал необходимото образование, изпълнявал е същата длъжност при същия работодател и знаел, че може да осъществява трудовата функция. Приел предложението и поради факта, че тази длъжност е свързана с много по – малко контакти с други хора, предвид въведените противоепидемични мерки, както и обстоятелството, че попада в рисковата група. По тези причини се съгласил да подпише допълнителното споразумение въпреки клаузата за срок за изпитване.

Обяснили му, че тази клауза е стандартна и нямало защо да се притеснява, тъй като вече е бил изпитан на работата „режисьор на пулт“. Твърди, че в периода 0.1-м.03.2019 г. замествал И.М. на същата длъжност, а работодателят останала доволен от изпълнението на трудовите му задължения. Твърди, че не е работил на новата длъжност, тъй като бил в отпуск по болест, а последните десетина дни не бил допуснат до работното му място. С оглед на това счита, че работодателят не е придобил никакви нови впечатления от работата за длъжността „режисьор на пулт“. Същевременно е уволнен, тъй като не се справя с работата. Счита, че е уволнен заради обтегнатите отношения с ответника. Счита, че уволнението му, извършено на основание чл.71 КТ, е незаконно, като осъществено чрез заобикаляне на закона и злоупотреба с право, тъй като към момента на подписване на допълнителното споразумение работодателят вече е бил запознат с възможностите му да изпълнява длъжността „режисьор на пулт“ и е бил удовлетворен от възможностите му да изпълнява тази трудова функция както и не е придобил никакви нови впечатления в периода 13.05.2020 г. - 29.06.2020 г. Твърди, че при уволнението му работодателят се е ръководил само от желанието си, ползвайки се от законово допустимо средство, за постигне една единствена цел – прекратяване на трудовия му договор, която цел не би могъл да постигне по друг начин. Към момента на подписване на допълнителното споразумение не е налице съкращаване на щата в дружеството, а на длъжността „оператор“ е бил назначен друг служител. Той е 2 прехвърлен на друга длъжност, за да се създаде привидно законосъобразно уволнение.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Регламентираното в чл.71 КТ основание за прекратява на трудовия договор не изисква излагане на мотиви, както и отправяне на предизвестие. Ищецът е ползвал отпуск по болест от 13.04.2020 г. – 12.05.2020 г. и от 01.06.2020 г. до 17.06.2020 г. Твърди, че няма случаи, в които ищецът да не е бил допуснат до работа. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

Страните не спорят, а и от представения по делото трудов договор № 66/01.01.2018 г. се установява, че ищецът е работил при ответника, като е заемал длъжността „оператор“. В договора е уговорен срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя.

С искова молба вх. № 2006424/09.04.2020 г. Л.С.М. е оспори уволнението си, извършено от „Пик Б.“ АД на 24.03.2020 г. Претендира отмяна на уволнението му като незаконно, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „оператор“, както и обезщетение за оставането му без работа за период от 6 месеца – от 24.03.2020 г. до 24.09.2020 г.

На 13.05.2020 г. между страните в производството е подписано допълнително споразумение към трудов договор № 66/01.01.2018 г., по силата на което страните са се съгласили ищецът да бъде преназначен от длъжност „оператор“ на длъжност „режисьор на пулт“, считано от 13.05.2020 г., със срок аз изпитване от 6 месеца.

Със заповед№ 65 от 29.06.2020 г. на управителя на ответното дружество е прекратен трудовия договор на ищеца на основание чл.71, ал.1 КТ, считано от 29.06.2020 г. Заповедта е връчена на същата дата на ищеца.

От представените болнични листове се установява, че за периода 13.04.2020 г.

– 12.05.2020 г., както и 01.06.2020 г. – 17.06.2020 г. на ищеца е разрешен отпуск поради временна неработоспособност.

От показанията на разпитания пред СРС свидетел С.Г.М. се установява, че през 2019 г. и 2020 г. е работил при ответника, като е заемал длъжността „шофьор“ на служебен автомобил. Превозвал екипа. Познавал ищеца, който работел като „оператор“. Познавал и И.М. – пускала и спирала видеото, не знаел точно каква длъжност заемала. Свидетелят се върнал от болнични на 13.06.2020 г. Втората половина от месец юни не е виждал ищеца. Не го виждал на пулта. Задълженията на свидетеля били да превозва екипите, които снимали, от офиса до зададен обект.

Считано от 01.11.2020 г. свидетелят не работел при ответника. На 09.03.2020 г. го приели в болница и и се върнал на работа на 13.06.2020 г. след операция. Когато нямал заявка, свидетелят седял в офиса. Никой не му е забранявал да влиза там. Асансьорът на етажа водел директно в офиса. Имал ключове от вратата. В случай, че вратата е заключена, можел да влезе. Продължил да заема длъжността „шофьор“. Свидетелят не бил присъствал на случай, в който да е заключена вратата на офиса. Свидетелят не стоял постоянно в офиса.

От показанията на свидетелката К.Г.Й.-П. се установява, че познавала ищеца.

Работел като оператор, след което като режисьор на пулт, оператор на камери.

Режисьорът на пулт работел на компютър, от който управлявал видеоизлъчването на камерата, която била на терен. Работел или в офиса, или дистанционно – от къщи, от началото на пандемията. Офисът се заключвал през нощта. Той бил с директен достъп.

Асансьорът спирал в офиса. Асансьорът не се заключвал. Режисьорите на пулт 3 работели дистанционни – от дома си. Операторите работели на терен.

В проведеното на 12.03.2021 г. открито съдебно заседание съдът е извършил констатация по представената в оригинал трудова книжка на ищеца. На стр.14-25 от същата е извършено отбелязване за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл.71 КТ, както и е отбелязано прослуженото време от 01.01.2018 г. за период от 2 г., 5 м. и 28 дни. След това не са налице други отбелязвания.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.

Между страните в производството е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „режисьор на пулт“ по силата на допълнително споразумение към трудов договор № 66.1/01.01.2018 г. С оспорената заповед работодателят е упражнил потестативното си право едностранно да прекрати трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.71, ал.1 КТ.

Жалбоподателят поддържа своевременно заявеното с исковата молба възражение за нищожност на клаузата за срок за изпитване, тъй като е заемал тази длъжност по заместване в периода м.01.2019 г. – м.03.2019 г. и работодателят е знаел за годността му да изпълнява тази длъжност. Поддържа и доводите си за злоупотреба с право от страна на работодателя и заобикаляне на закона при извършване на оспореното уволнение.

Съгласно разясненията, дадени с решение № 96 от 15.06.2018 г. по гр. д. № 4048/2017 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО, клаузата от трудовия договор за определяне на „срок за изпитване“ е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея не се цели проверка на годността на работника или служителя за изпълняваната работа и в този случай прекратяването на трудовия договор на основание чл.71 КТ е незаконно поради злоупотреба с право в нарушение на чл.8, ал.1 КТ. Заобикаляне на закона е налице, когато с правомерни средства се постига забранен резултат, а злоупотребата с право представлява упражняване на субективното право с цел да се увреди друго лице.

Когато работодателят знае, че работникът или служителят е годен за изпълняване на длъжността и уговаря срок за изпитване в своя полза, то работодателят действа недобросъвестно при сключване на трудовия договор. А когато работодателят упражни правото по чл.71, ал.1 КТ в срока за изпитване, при условие, че е знаел за годността на работника или служителя да изпълнява длъжността, то работодателят действа недобросъвестно при прекратяване на трудовия договор. В първия случай възниква недействителност на клауза от трудовия договор поради нарушение на забраната за недобросъвестност по чл.8, ал.1 КТ, а във втория случай е налице злоупотреба с право и незаконно уволнение отново поради нарушение на чл.8, ал.1 КТ.