Решение № 95 от 14.04.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. *, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20261600500055 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение №612/26.11.2025 г., постановено по гр. д. № 1890/2025 г. по описа на Районен съд –* Е ОТХВЪРЛЕН иска за ОБЯВЯВАНЕ НИЩОЖНОСТТА на Договор за кредит №* от 04/06/2025, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И Е ОБЯВЕНА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл.13 ал.5 от Договор за кредит №* от 04/06/2025 и СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА КОНСОЛИДИРАНЕ НА ПЛАЩАНИЯ * предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1 398.55 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Със същото решение е осъден "К.“ ЕООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н., ЕГН **********, адрес: село *, *, обл.*, сумата от 142.49 лв., представляваща платената държавна такса и ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.М., вписан в АК - *, сумата от 440.00 лв. с вкл.ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА на Д.Н., ЕГН **********.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, депозирана от М.М.,АК-*,в качеството ми на пълномощник на Д. Н. В ЧАСТТА с която съдът е отхвърлил предявения иск срещу К. ЕООД, за обявяване на нищожност на Договор за кредит №* от 04/06/2025г.

1

Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.И ал.1 т.Ю, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез допълнителни услуги не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР като, чрез включването на възнаграждението предвидено по договора за гаранция към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по допълнителни услуги се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/. изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по договора за гаранция в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от 2 елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това договор за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен.

В тази насока е й практика на СЕС. постановена именно по съшия случай, на договор за кредит, обезпечен е договор за гараниия/поръчителство:

В тази насока е й Решение на СЕС. левеги състав, от 13 март 2025 г.. по дело С-337/23. което е задължително за съдилища в страната и съгласно което: разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „ годишен процент на разходите “.

В ГПР, следва да бъдат включени разходи по кредит, които ще се понесат от потребителя, като ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48разходи - ДПК следва да се счита за нищожен, което води до връщане само на главница.

Моли съда да отмени Решение постановено по гр.д. № 1890/2025г. по описа на РС * в частта с която съдът е отхвърлил предявения от нас иск срещу К. ЕООД, за обявяване на нищожност на Договор за кредит №* от 04/06/2025 и вместо него да се постанови съдебен акт с които да обяви процесния Договор за кредит №* от 04/06/2025 за нищожен.

И да се присъдят направените раззноски в настоящето производство разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил ОТГОВОР НА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА ОТ "К.“ ЕООД, ЕИК* със седалище и адрес на управление: гр. *, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Н., У., М.“, код по БУЛСТАТ *, чрез адвокат Х. М. – САК с изложени доводи за неоснователност.

В отговора се твърди, че нищожността на клаузата за неустойка не може да обоснове нищожност на целия договор. Съгласно чл. 26 ал. 4 ЗЗД, когато може да се предположи, че страните биха го сключили и без недействителните му клаузи или когато порочната му част може да бъде заменена от 3 повелителни законови разпоредби.

От сключения между страните договор е ясно, че същият може да съществува между страните и без клаузите за неустойка и обезпечение. В същото време основните параметри на договора - главница и лихва, са валидно уговорени. Договорът покрива всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор.

Страните са се споразумели, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя в 14-дневен срок от сключване на договора, от 15 ден ще бъде дължима неустойка за непредоставяне на обезпечение. Това се вижда и от Справката за движения по договора, в която неустойката по процесния договор е начислена едва на 15 ден от сключване на договора за кредит.

В случая неустойката е дължима едва след изтичане на срока за предоставяне на обезпечение, което изключва нейната дължимост към момента на сключване на договора.

Неустойката, от своя страна, обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежи на договаряне между страните.

Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема

От договора и от Стандартния европейски формуляр е видно, че преди сключването и при подписването му кредитополучателят е бил наясно, че ГПР не включва неустойката и, че последната ще се дължи, ако не се предостави обезпечение на кредита. Текстовете на процесния договор не съдържат никаква заблуда относно размера на ГПР и оспорената клауза - потребителят е бил наясно още преди сключването на договора, че освен главница и лихва, ако не обезпечи кредита ще дължи и неустойка.

Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди Решение № 612 от 26.11.2025 г. по гр. дело № 1890/2025 г. на Районен съд - *, 4 състав в оспорената му част, като в полза на въззиваемата страна да бъдат присъдени сторените съдебно- деловодни разноски в първоинстанционното и настоящото производство.

Няма доказателствени искания.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивната страна не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба, в която заявява, че поддържа въззивната жалба. Прави искане съдът да отмени първоинстанционното съдебно решение и да постанови ново, с което да уважи главния иск за прогласяване нищожността на процесния договор. Прави 4 искане за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззиваемата страна не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба, в която заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба. Прави искане съдът да потвърди първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно и да остави без уважение въззивната жалба. Прави искане за присъждане на разноски.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено след

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество ВЪЗЗИВНАТА Жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е неправилно, поради което следва да бъде отменено изцяло.

Пред РС-* са били предявени два обективно евентуално съединени иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК нищожен Договор за кредит №* от 04/06/2025 и в условията на евентуалност, да се обяви за нищожна клаузата на чл.13 ал.5 от Договор за кредит №* от 04/06/2025 и СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА КОНСОЛИДИРАНЕ НА ПЛАЩАНИЯ * предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1 398.55 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.

За да отхвърли главния иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между Д.Н. и К.“ ЕООД Договор за кредит №* от 04/06/2025 година, МРС е приел за нищожни само определени клаузи от него, както и споразумението за консолидирано плащане, чиято нищожност е прогласил, като е отхвърлил главния предявен иск за нищожност на целия договор като неоснователен.