Решение № 174 от 13.08.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Велико Търново, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500140 по описа за 2025 година С решение № 448 от 30.07.2024г. по гр.д. № 702/ 2023г. по описа на ОС-В.Търново е осъдено на основание чл. 513, ал.1, вр. с чл.511, ал.3, изр.1-во , вр. с ал.1, т.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“-гр.София да заплати на М. Ю. М., с ЕГН: ********** от с.Петко Каравелово, Община П.Тръмбеш, 1 / сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания / физически и психически /от получено травматично увреждане, състоящо се в многофрагментно счупване на лява мишнична кост, получено при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 05.08.2022 г. в с.Петко Каравелово, Община Полски Тръмбеш на път I-5/ Велико Търново- Русе , причинени от водача на лек автомобил марка „Фолксваген Голф IV“, с рег.№ LU AS 797 във ФРГ- М. М.ов М.; 2/ сумата от 2730 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени медицински разходи за лечение на травмата, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези суми, считано от 23.11.2023 г. до окончателното им изплащане. Отхвърлен е искът за обезщетение за неимуществени вреди за 1 разликата до пълния му претендиран размер от 40 000 лева, както и искът за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на уведомяване на кореспондента на германския застраховател за територията на РБ, като неоснователни и недоказани. Решението е постановено при участието на застрахователя „D.“ Германия, гр.Кьолн, в качеството му на встъпил като трето лице помагач на ответника НББАЗ, както и при участието на Гаранционен фонд- гр.София – привлечен като помагач на ищеца. Присъдени са разноски.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от М. Ю. М. чрез пълномощника адв.Св.И., срещу решението на ВТОС в частта, с която е отхвърлен искът му за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 25000лв. до 40000лв. Счита решението в обжалваната част за неправилно по изложени за това подробни доводи. Счита, че присъденият размер на обезщетението е крайно несправедлив и несъответстващ на настъпилите тежки увреждания на здравето и психиката на М.. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи иска за обезщетение за неимуществени вреди в пълния му претендиран размер. Претендира разноски за двете инстанции, вкл. адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ответника по нея Сдружение „НББАЗ“, чрез пълномощника адв.Т.Я.. Заема становище за неоснователност на жалбата по изложени за това доводи и моли въззивния съд да остави същата без уважение. Счита, че присъденият от ВТОС размер на обезщетението не е занижен, а е завишен спрямо доказано претърпените вреди, принципа за справедливост и приложимите критерии, въведени с Постановление № 4/ 1968г. на ПВС.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и от Сдружение „НББАЗ“-гр.София, чрез пълномощника адв.Т.Я., срещу решението в частта, с която е уважен искът на М. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25000лв. като неправилно и необосновано поради това, че ВТОС е приел, че същите са произтекли от доказана причинна връзка с процесното ПТП, а при условията на евентуалност обжалва решението 1. в частта относно присъденото обезщетение за размера над 10000лв. до 25000лв. като завишено и несъобразено по размер с установените по делото неимуществени вреди на 2 ищеца по вид и тежест, принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и съдебната практика по сходни случаи; 2. Досежно възприетото като недоказано възражение за съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат от ПТП, произтичащо от непоставен обезопасителен колан. Излага подробни съображения.Моли въззивния съд да отмени изцяло решението на ВТОС като неправилно и необосновано, като постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, тъй като претендираните за обезщетяване вреди не се намират в причинна връзка с процесното ПТП.

Евентуално да бъде отменено решението в частта, с която е осъден да заплати на М. обезщетение за неимуществени вреди за размера над 10000лв. до 25000лв.. Претендира разноски, вкл. за адв.възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от третото лице-помагач на ищеца-Гаранционен фонд-гр.София, чрез процесуалния представител юрисконсулт Й.Ш.. Моли да бъде оставена без уважение жалбата на НББАЗ като неоснователна и да бъде потвърдено решението на ВТОС като правилно и законосъобразно по изложени за това доводи.

В с.з. процесуалният представител на третото лице-помагач на ответника НББАЗ „D.“ Германия, гр.Кьолн, адв.Ст.М., моли да бъде отменено решението на ВТОС по изложени за това доводи, като счита, че не е налице причинна връзка между твърдяните настъпили вреди на ищеца и процесното ПТП, което се установява от експертизите по делото.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество решението в обжалваните части е правилно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я 3 възпроизвежда отново.

Във въззивната инстанция е извършено повторно изслушване на вещите лица, изготвили заключенията на САТЕ и СМЕ, при което същите потвърждават изложеното от тях пред първата инстанция.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск в постановения размер.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя М., съдът намира същите за неоснователни.

Оплакването, че неправилно ВТОС е присъдил този размер на обезщетението, тъй като същият не отговаря на обективно установеното съС.ие на ищеца и на настъпилите тежки увреждания на здравето и психиката, които не биха се излекували във времето, тъй като са с поС.ен характер, както и на критериите за справедливост, е неоснователно. От приетата по делото Епикриза, издадена на 12.08.2022г. от Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Сърце и мозък“-Плевен, и заключението на СМЕ, вкл. и повторното изслушване пред въззивната инстанция на вещото лице, изготвило СМЕ, е обективно установено съС.ието на ищеца на база приложената медицинска документация и извършения преглед. При определяне размера на дължимото обезщетение първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства-показанията на св.Ю. А., заключението на СМЕ, и въз основа на тях е достигнал до правилен правен извод относно основателността на иска в постановения размер, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. При това ОС-В.Търново е взел предвид и обсъдил всички релевантни обстоятелства в тяхната конкретика-вид, характер и степен на уврежданията, получени от пострадалия, период на тяхното проявление, продължителност и интензивност на претърпените болки и страдания, вкл. психически и емоционални такива, продължителност на оздравителния процес, препятстването на нормалния живот на пострадалия, възрастта му, обективното му здравословно съС.ие към настоящия момент, 4 датата на настъпване на увреждането и икономическата конюнктура в страната към този момент, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/ 68г. и Постановление № 17/ 63 г. на Пленума на ВС, като се е съобразил и със съдебната практика в сходни случаи. Съдът е взел предвид, че М. е получил при ПТП едно увреждане-фрактура хумери синистраполифрагментна фрактура в средна трета на хумеруса с дислокация на костни фрагменти, наложили болнично лечение около седмица, оперативна намеса, при която е поставена метална остеосинтеза с витове в средна и дистална диафизарна трета на лява раменна кост, и впоследствие-домашно лечение; взет е предвид периодът на възстановяване, както и че няма усложнения вследствие полученото счупване. Взето е предвид обстоятелството, че ищецът е преживял стрес в резултат на инцидента, който е имал негативно отражение както върху физическото, така и върху психическото му здраве. По делото няма заключение на съдебно-психологическа или психиатрична експертиза, което да установява твърдяното от ищеца тежко увреждане на здравето и психиката му. От показанията на св.А., негов баща, се установява, че и към момента синът му се оплаква от болки в ръката при студено време, при натоварване във фитнес, когато пътува с кола се притеснява и прави забележка да се шофира по-бавно. Първоинстанционният съд е взел предвид също продължителността на възстановяването от настъпилото в резултат на ПТП увреждане около 5-6 месеца, факта, че ищецът се е нуждаел от чужда помощ в ежедневието си през първите 30-40 дни, когато травмата е била свързана с болки и страдания със значителен интензитет, което е довело до неудобства в социално-битов план. Следва да се вземе предвид и посоченото от експерта, изготвил СМЕ, че няма данни да са настъпили усложнения във възстановителния процес и към момента е настъпило пълно възстановяване с наличието на преходни болки в ръката единствено при промяна на климата и при големи физически натоварвания.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя Сдружение НББАЗ, съдът намира същите за неоснователни.

Оплакването, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че получената от ищеца травма е вследствие настъпилото ПТП, е неоснователно.

На първо място, не се доказа от заключенията на САТЕ и СМЕ, вкл. извършеното повторно изслушване на експертите в с.з. пред настоящата инстанция, ищецът да е получил счупването на ръката не при настъпване на 5

ПТП в резултат от действие на инерционните сили при завъртане на автомобила с притискане с немалка сила в детайли на купето, а вследствие действия на пострадалия по счупване на стъклото на прозореца на автомобила. Освен това, от приложения по делото протокол от проведено съдебно заседание на 29.08.2023г. по НОХД № 1233/2023г. по описа на Районен съд-Велико Търново е видно, че с протоколно определение от същата дата съдът е одобрил постигнато между страните в наказателното производство споразумение, по силата на което подсъдимият М. М.ов М., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 05.08.2022г. в с. Петко Каравелово, община Полски Тръмбеш, на ул.“Втора“, движейки се в посока от ПП-I-5 /Русе-Велико Търново/, при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № LU ****, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21 ал.1 от ЗДвП, като се движил в населеното място със скорост от 82.3 км/ч при максимално допустима от 50 км/ч, в резултат на което автомобилът се занесъл, напуснал платното за движение и се ударил в ограда на двор на ОУ „Васил Левски“, вследствие на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице – на А. Я. А. от с.