Определение № 23849 от 26.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23849 гр. София, 26.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20251100511183 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, вр. чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от „Ай Тръст“ ЕООД и частна жалба от „Кредисимо“ ЕАД срещу Определение № 27989 от 30.06.2025 г., постановено по гр. д. № 51375/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 50-и състав, с което са оставени без уважение молба вх. 153329/30.04.2025 г. по описа на СРС, с пощ.кл. от 29.04.2025 г. на „Кредисимо“ ЕАД и молба вх. 153312/30.04.2025 г. по описа на СРС, с пощ.кл. от 29.04.2025 г. на „Ай Тръст“ ЕООД за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Жалбоподателят „Ай Тръст“ ЕООД поддържа, че предявените искове са свързани помежду си, не е проведена разнопосочна защита на интересите на ищеца от процесуалния му представител, а нищожността на договора за поръчителство е неотменимо следствие от нищожността на договора за кредит, поради което присъденото общо възнаграждение в размер на 800 лева е прекомерно. Уважаването на иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД бил неотменимо следствие от уважаването на другите два иска. Твърди, че са налице редица производства срещу доверителя, в рамките на които ищецът се представлява от адв. П. П..

Делото не се характеризирало с фактическа и правна сложност, поради което и присъденото адвокатско възнаграждение се явявало прекомерно. Твърди, че НМРАВ няма задължителен характер за съда. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като бъде изменено постановеното решение в частта за разноските.

Жалбоподателят „Кредисимо“ ЕАД излага сходни съображения за неправилност на обжалваното определение. Акцентира върху това, че спорът не се характеризира с достатъчна фактическа и правна сложност, поради което определеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно. Отбелязва, че това не е единственото дело с ищец В.А., представляван от адвокат П. П. и отвтниците „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД.

Моли обжалваното определение да бъде отменено, като бъде изменено постановеното решение в частта за разноските.

Процесуалният представител на ищеца – адвокат П. П., в законоустановения срок е подал писмени отговори на частните жалби, в които е изложил становище за тяхната неоснователност. Сочи, че е налице хипотезата на субективно кумулативно съединяване на искове, поради което адвокатско възнаграждение се дължи за всеки от предявените искове съобразно материалния интерес, като се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор. Моли съда да остави без уважение частните жалби.

Частните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в 1 законоустановения срок, от страни с правен интерес, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което жалбите са процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбите са основателни поради следните мотиви:

С Решение № 6234 от 08.04.2025 г., постановено по гр. д. № 51375/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 50-и състав, са уважени предявените от ищеца В.С.А. осъдителни искове както следва:

-с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу „Кредисимо“ ЕАД за сумата от 334,03 лева, представляваща платена възнаградителна лихва при начална липса на основание - нищожен Договор за потребителски кредит №2732296/25.02.2023 г., ведно със законна лихва върху сумата 50,00 лв., представляваща първоначално предявен размер на иска, считано от датата на подаване на искова молба – 29.08.2024 г. до окончателното й плащане, и със законна лихва върху разликата над 50,00 лв. до 334,03 лв. или върху сумата 284,03 лв., считано от датата на подаване на молба по чл. 214, ал. 1 от ГПК – 31.01.2025 г. до окончателното й плащане.

-иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен срещу „Ай Тръст“ ЕООД за сумата от 628,84 лева, представляваща главница-възнаграждение платена при начална липса на основание – нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 25.02.2023 г., ведно със законна лихва върху сумата 50,00 лв., представляваща първоначално предявен размер на иска, считано от датата на подаване на искова молба – 29.08.2024 г., до окончателното й плащане, и със законна лихва върху разликата над 50,00 лв. до 628,84 лв. или върху сумата 578,84 лв., считано от датата на подаване на молба по чл. 214, ал. 1 от ГПК – 31.01.2025 г., до окончателното й плащане.

Във връзка със заявена претенция от процесуалния представител на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв всеки от двамата ответници да заплати на адвокат П. П. сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна помощ.

С молби от 30.04.2025 г. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са сезирали съда с искане по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като поискали да бъде намалено адвокатското възнаграждение на адвокат П. П. срещу всеки от доверителите в размер на 200 лева.

С обжалваното определение Софийският районен съд е оставил без уважение искането по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, приемайки, че не са налице основания за ревизирането му.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 20.08.2024 г., с който ищецът В.С.А. и адвокат П. П. са уговорили на ищеца да бъде оказана безплатна правна помощ и да бъде осъществено процесуално представителство по чл. 38 ЗАдв.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите, когато адвокатът може да оказва безплатна правна помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, а съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.

36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати. Следователно разпоредбата предвижда задължение за съда да определи възнаграждението на адвоката, оказал безплатна правна помощ и не е обвързан от представения списък с разноските, а следва да се ръководи от разпоредбата на закона.

Определящ критерий за обосноваване на справедлив и съответен размер на адвокатското възнаграждение е конкретиката на правния спор и проведеното съдебно производство. Предвид разрешенията, дадени в решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 и чл. 3 ГПК, съдът не е обвързан от минимума, предвиден в цитираната наредба за определяне на адвокатски възнаграждения.

Макар и да не са обвързващи за съда, посочените в наредбата размери могат да служат за ориентир при определяне служебно на възнаграждения.

С оглед легитимните цели на тежестта за разноски, както и съобразявайки принципа 2 на чл. 3 ГПК за недопускане на злоупотреба с права, използвайки като ориентир размерите по наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, както и съобразявайки, че предявените искови претенции имат едни и същи правопораждащи факти, ниската фактическа и правна сложност на делото и извършените от адвоката процесуални действия, съдът намира, че в полза на адвокат П. П. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 400 лева за безплатно оказана правна помощ в производството пред СГС по договор за правна защита и съдействие, който размер счита за справедлив и съответен, като всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати на адвокат П. П. сумата от 200 лева.

Ето защо, обжалваното определение следва да се отмени, като решение № 6234 от 08.04.2025 г., постановено по гр. д. № 51375/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 50-и състав, следва да се измени в частта за разноските и се намали присъдения размер на адвокатското възнаграждение за безплатно оказана правна помощ, който „Кредисимо“ ЕАД е осъдено да заплати на адвокат П. П. от 400 на 200 лева, както и да се намали присъденият размер на адвокатското възнаграждение за безплатно оказана правна помощ, който „Ай Тръст“ ЕООД е осъдено да заплати на адвокат П. П. от 400 на 200 лева.

С оглед правилата, установени в чл. 248, ал. 3 ГПК, определението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 27989 от 30.06.2025 г., постановено по гр. д. № 51375/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 50-и състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 6234 от 08.04.2025 г., постановено по гр. д. № 51375/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 50-и състав, в частта за разноските, в следния смисъл:

НАМАЛЯВА размера на присъденото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал.

2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение, който „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 е осъдено да заплати на адвокат П. П. - САК, с личен № ******** от 400 лева на 200 лева.

НАМАЛЯВА размера на присъденото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал.

2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение, който „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899 е осъдено да заплати на адвокат П. П. - САК, с личен № ******** от 400 лева на 200 лева.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3