Решение № 6538 от 20.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6538 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20221100510131 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 7854 от 11.07.2022 г., постановено по гр. д. № 73018/2021 г. по описа на СРС, 42 състав е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 411 КЗ по отношение на Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1407, р-н Лозенец, ул. „******* № 87, представлявано от С.П. и К.К., че съществува вземане на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *******, представлявано от С.А. и П.Д., в размер от 907, 60 (деветстотин и седем лева и шестдесет стотинки) главница, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-17-210971, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – на 19.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 48119/2021 г. по описа на СРС, 42 състав и е осъден ответникът – ЗД „Б.И.“ АД да заплати на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ЗК „Л.И.“ АД сумата от 750 лева (седемстотин и петдесет лева) съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 75 лева (седемдесет и пет лева) съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, в която с изложени доводи за неправилност на 1 обжалваното решение. Поддържа се, че по делото безспорно се установява, че застрахованият при ответника водач на МПС няма вина за процесното ПТП.

Излага, че от всички доказателствата по делото еднопосочно се установява, че процесното ПТП настъпва при попътно движещи се МПС, като в един момент застрахованото при ищеца МПС предприема маневра за смяна на лентите, като доколкото не са налице данни за особена организация в процесния участък, следва да важат общите правила на чл. 25 ЗДвП, съгласно които застрахованото при ищеца МПС е било длъжно да се съобрази и да пропусне застрахованото при ответника МПС. Поддържа, че като не е изпълнил задълженията си по чл. 25 ЗДвП, застрахованият при ищеца автомобил и станал причина за ПТП. Излага, че механизмът „застига и удря в предна и задна десни врати и калници“ на практика означава, че застрахованото при ищеца МПС не е пропуснало застрахованото при ответника МПС и е предприело маневра в момент, в който извършването не е било безопасно като така е станало причина за ПТП. Евентуално – моли да бъде уважено възражението му за съпричиняване и да бъде намален присъденият размер на обезщетението. Моли за отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемият ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, е депозирал отговор на въззивна жалба, в който оспорва подадената от ответника въззивна жалба, като счита решението на първоинстанционния съд за правилно, законосъобразно и мотивирано. В отговора на въззивната жалба се поддържа, че изготвената САТЕ доказва механизма на ПТП и причинно-следствената връзка с щетите по процесния автомобил. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба о т ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******* срещу ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК иск с правно основание чл. 411 КЗ да бъде признато за установено, че съществува вземане в полза на ищеца в размер от 907, 60 лв. главница, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-17-210971, вследствие на настъпило ПТП на 02.12.2017 г., около 19: 35 ч., в гр. София, на бул. „Цар Освободител“ между водача на лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № *******, 2 застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Б.И.“ АД и водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 И“ с рег. № *******, застрахован при ЗК „Л.И.“ АД по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 48119/2021 г. по описа на СРС, 42 състав.

Ищецът – ЗК „Л.И.“ АД, твърди, че на 02.12.2017 г., около 19.35 ч., в гр.

София, на бул. „Цар Освободител“ водачът на лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ******* при движение в една и съща посока и в същата лента, поради неспазване на дистанция, удря в задната част лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 И“ с рег. № *******, като за настъпилото ПТП е бил съставен двустранен протокол за ПТП № 93310 от 02.12.2017 г., в който водачът на лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ******* заявил вината си. Ищецът поддържа, че е застраховател по застраховка Каско на МПС лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 И“ с рег. № *******, поради което определил и изплатил стойността на ремонта. Сочи се, че ответното дружество е пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Исковата претенция се основава на твърдения, че до ответника е изпратена регресна покана, но последният отказал да изплати застрахователно обезщетение. В исковата молба се сочи, че вземането е претендирано по реда на заповедното производство, но с оглед подаденото възражение, е налице правен интерес от предявяване на установителния иск. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявената искова претенция.

Ответникът – ЗД „Б.И.“ АД, не е подал писмен отговор в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК, тъй като срокът за подаване на писмен отговор е изтекъл на 21.02.2022 г., докато отговор е постъпил на 23.02.2022 г. с пощенска пратка от 22.02.2022 г., т. е. извън срока.

Пред въззивната инстанция не се спори между страните, а и се установяват от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства, както и от изслушаните и приети, неоспорени от страните, заключения на вещите лица по допуснатите САТЕ и ССчЕ, следните факти: на 02.12.2017 г., около 19.35 ч., в гр. София, на бул. „Цар Освободител“ е реализирано ПТП между водача на л. а. марка „БМВ“ с рег. № ******* и водача на л. а. марка „БМВ“, модел „320 И“ с рег. № *******; към процесната дата ответникът е бил застраховател по валиден към момента на ПТП договор за задължителна застраховка гражданска отговорност за л. а. марка „БМВ“ с рег. № *******; л. а. марка „БМВ“, модел „320 И“ с рег. № ******* е застрахован при ищеца за периода от 12.07.2017 г. до 11.07.2018 г. по застраховка „Каско“, като застрахователната премия по полица „Каско“ на МПС № 93001710058416 – в размер на 788, 26 лева е изплатена изцяло на четири вноски; на 05.12.2017 г. водачът на застрахованото при ищеца МПС е уведомил ищеца за процесното ПТП; застрахователното обезщетение е определено в размер на 897, 60 лева; ищецът е изплатил на 11.02.2021 г. обезщетение по щета № 0000-1261-17-210971 в размер на 897, 60 лева по 3 банков път на собственика на л. а. марка „БМВ“, модел „320 И“ с рег. № *******; регресна покана, с която ищецът претендира възстановяване на сумата от 897, 60 лева, е получена от ответника; ответното дружество е отказало да изплати обезщетение, предявено с регресната покана.

Спорният между страните във въззивното производство въпрос, във връзка с който единствено са наведените доводи във възивната жалба, касае обстоятелството кой от водачите на процесните автомобили е извършил нарушение на правилата за движение по пътища, вследствие на което е настъпило процесното ПТП, въз основа на което се претендира и регресното вземане.

Обстоятелството, че в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, не изключва по-нататъшното участие на ответника в производството и не го лишава изобщо от процесуални права, свързани с неговата защита. Обстоятелството, че ответникът разполага принципно с правото на въззивна жалба срещу съдебното решение със законно регламентираното в чл. 260 ГПК съдържание, вкл. с посочване в какво се състои порочността на решението, сочи, че правото на ответника да навежда правни доводи относно основателността на иска и обстоятелствата, на които се основава се запазва, независимо от пропускане на срока по чл. 131 ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 133 ГПК не въвежда преклузия относно възможността му да се брани чрез посочване на чисто правни съображения срещу наведените от ищеца в исковата молба обстоятелства, на които се основава спорното право, без да сочи нови факти и доказателства, които не фигурират в исковата молба, респ. в доклада по чл. 146 ГПК и които са извън хипотезите в чл. 147 от ГПК (Решение № 67 от 06.07.2010 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. по т.д. № 898/2009 г. и Решение № 111/08.10.2010 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. на ВКС по т.д. № 1068 /2009 г.).

В случая не е преклудирано правото му да изложи правни доводи във връзка с оспорване на извода на първоинстанционния съд, направен въз основа на приетите по делото писмени доказателства и съдебна експертиза, относно това кой от водачите на процесните автомобили е извършил нарушение на правилата за движение по пътища, вследствие на което е настъпило процесното ПТП, въз основа на което се претендира и регресното вземане.

Ищецът твърди, че на 02.12.2017 г., около 19: 35 ч., в гр. София, на бул.

„Цар Освободител“, водачът на л. а. марка „БМВ“ с рег. № *******, застрахован при ответника, при движение в една и съща посока и в същата лента, поради неспазване на дистанция, удря в задната част лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 И“ с рег. № *******, застрахован при ищеца.

По делото е приет двустранен констативен протокол с рег. № 93310 от 02.12.2017 г., от който се установява, че е настъпило ПТП на посочената дата и място с участници водачите на процесните автомобили, като в т. 12 „Обстоятелства“ и за двамата участници е отбелязана т. 8 „удар в задната част на друго превозно средство при движение в една посока и в същата лента“, а видно от т. 13 „Скица на пътната обстановка и ПТП“ движението е в една 4 посока, но в различни ленти. В протокола водачът на застрахованото при ответника МПС е декларирал, че е виновен за процесното ПТП.

Въззивният съд посочва, че двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила. Подписаният от участниците в ПТП двустранен констативен протокол се ползва с доказателствена сила относно удостоверените с него факти, неизгодни за авторите му. Признанието за вина обаче не се ползва с доказателствена сила за установяване на неизгоден факт, тъй като в тази му част протоколът има характера на диспозитивен, а не на свидетелстващ документ, доколкото с конкретното признание не се констатира наличието на факт или факти, а се отразява субективното отношение на автора на изявлението към настъпилия резултат.

С уведомление за настъпило застрахователно събитие от 05.12.2017 г., водачът на застрахованото при ищеца МПС е уведомил ищеца за процесното ПТП, като е посочил, че: „при преминаване от лява в дясна лента, автомобилът отзад при същата маневра не спази дистанция“.