Определение № 26546 от 22.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26546 гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20241110124374 по описа за 2024 година Производството е образувано по предявен от П. Д. К., ЕГН **********,с адрес АДРЕС, срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.

София, осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 466.50 лв., представляваща недължимо заплатена сума по четири нищожни договора за кредит. С молба от 18.09.2024гж. е конкретизирана исковата претенция както следва: Исковата претенция в общ размер на 466.50 лева, включваща начислена възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане, респективно начислена неустойка по всеки отделен договор предмет на настоящото производство е формирана по следният начин:

По Договор за паричен заем № 417444 от 05.05.2020 г. - искова претенция в размер на 102.00 лева, представляваща сбор от неоснователно заплатените възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане и начислена неустойка по цитирания договор;

По Договор за паричен заем № 422324 от 27.05.2020 г. - искова претенция в размер на 77.71 лева, представляваща сбор от неоснователно заплатените възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане и начислена неустойка по цитирания договор;

По Договор за паричен заем № 427408 от 17.06.2020 г. - искова претенция в размер на 77.00 лева, представляваща сбор от неоснователно заплатените възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане и начислена неустойка по цитирания договор;

По Договор за паричен заем № 431823 от 01.07.2020 г. - искова претенция в размер на 209.79 лева, представляваща сбор от неоснователно заплатените възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане и начислена неустойка по цитирания договор.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна.

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Исканията на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл.190 от ГПК и на банкова институция по реда на чл.192 от ГПК да представят доказателства за плащане следва да бъдат отхвърлени, тъй като такива писмени доказателства следва да се намират в държане на ищеца при съобразяване, че ищецът е реализирал плащанията.

Неоснователно е и искането за допускане на ССчЕ., доколкото страните не спорят, че посочените с исковата претенция суми са напълно погасени и са в посочения размер.

1

Съдът намира, че след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 14.09.2026 г. от 09.40 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца препис от отговора на ответника.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът П. Д. К. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че с ответника са сключили следнит е договори Ответното дружество е отпуснало на ищеца заеми в общ размер 2200.00 лева /400.00 лева по договор № 417444. 600.00 за договор № 422324. 400.00 по договор № 427408 и 800.00 лева по договор № 431823/, като впоследствие П. К. е погасил и превел единствено на ответното дружество изцяло сумата в общ размер на 2666.50 лева /502.00 лева по договор № 417444, 677.71 за договор № 422324, 477.00 по договор № 427408 и 1009.79 лева по договор № 431823/.

В процесните договори било посочено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса .

Освен това в процесните договори било уговорено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума да предостави обезпечение по начина и реда и отговарящо на условията на чл. 33 ол. 1 от Общите условия. При неизпълнение се начислявала неустойка. Посочва, че не е предоставил исканите обезпечения, поради което по договора е начислена неустойка, съгласно чл. 29 от същия по 0,9% от стойността на кредита за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение. Твърди че и четирите договора са изцяло погасени. Излага твърдения, че процесните договори за кредит са нищожни поради неспазване на предвидената в закона форма с доводи, че настоящият случай касае договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като за действителността на договора следва да е спазена процедурата в ЗПФУР. Сочи, че процедурата не била спазена, тъй като ответникът не му представил преддоговорна информация и съответно не е получил валидно съгласие за сключване на договора и договорът не е подписан, съгласно изискванията на ЗЕДЕУУ. Същевременно твърди, че договорът не е изготвен на изискуемия законов размер на шрифта и еднаквост. Посочва, че договорът е нищожен поради липса на съществен елемент от неговото съдържание, а именно – ГПР. В тази връзка сочи, че в договора за заем не се съдържа информация за приложимия ГПР, доколкото същият е посочен само като процент, но без да са посочени основните данни, послужили за неговото изчисляване.

Излага съображения, че уговорената възнаградителна лихва и начислената неустойка образували различен размер на ГПР, който надвишавал нормативно установения праг в 2 чл.

19, ал. 4 ЗПК, поради което уговорката за ГПР била нищожна и това пораждало нищожност на целия договор. Сочи, че клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение е нищожна поради липса на предмет, доколкото заемателят бил в обективна невъзможност да изпълни задълженията си, евентуално с нея ответникът заобикаля закона, както и, че е неравноправна. Счита, че договорът за заем бил нищожен 2 поради нищожност на уговорената лихва – последната поради противоречие с добрите нрави предвид изключително високият и размер. Поддържа, че нищожността на неустоечната клаузи води до нищожност на договора за кредит, тъй като действителният размер на ГПР надвишава максимално предвидени в ЗПК. Позовава се на чл. 23 ЗПК и моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 102.00 лева, представляваща сбор от неоснователно заплатените възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане и начислена неустойка по Договор за паричен заем № 417444 от 05.05.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата в размер на 77.71 лева, представляваща сбор от неоснователно заплатените възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане и начислена неустойка по Договор за паричен заем № № 422324 от 27.05.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата в размер на 77.00 лева, представляваща сбор от неоснователно заплатените възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане и начислена неустойка по Договор за паричен заем № № 427408 от 17.06.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата в размер на 209.79 лева представляваща сбор от неоснователно заплатените възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане и начислена неустойка по Договор за паричен заем № № 431823 от 01.07.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане;

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Сити-Кредит“ АД, който признава, че страните са били обвързани от процесните договори договор за потребителски кредит със сочените в исковата молба параметри при спазване на изискванията на ЗПФУР, като е описал подробно процедурата по кандидатстване, одобрение и сключване на договора, като на ищеца са изпратени договор за кредит с погасителен план, преддоговорна информация и общи условия. По отношение на твърденията на ищеца за нищожност на неустоечната клауза, твърди, че такава не е начислявана и събирана от ищеца.

Същевременно сочи, че неустоечната клауза не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което е действителна, за което излага подробни съображения. Оспорва твърденията на ищеца, че осигуряването на обезпечение и било изначално невъзможно с доводи, че ищецът е бил информиран за това задължение и могъл да откаже сключването на договора. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между страните са сключени Договор за паричен заем № 417444 от 05.05.2020 г.;

Договор за паричен заем № № 422324 от 27.05.2020 г.; Договор за паричен заем № № 427408 от 17.06.2020 г.; Договор за паричен заем № № 431823 от 01.07.2020 г.;

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в негова тежест е докаже, че между страните е бил сключен договор за паричен заем със сочените в исковата молба нищожни клаузи и параметри; че договорът или посочените клаузи са нищожни, както и че е заплатил на ответника претендираните суми на основание съответните уговорки в договора за паричен заем.

3

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже валидно правно основание за получаване на претендираните суми, както и възраженията, изложени в отговора на исковата молба.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от Този файл е копие на електронно подписан документ. адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.